Градските кучета и градските хора

Проблемите с бездомните кучета са проблеми на хората, с тяхната урбанизирана, неекологична, консумативна и нездравословна човешка свръхпопулация. Приписването им на "еколози" и "природозащитници" е пореден и опасен опит за манипулация на общественото мнение в погрешна посока. Много хора изпитват симпатии към четириногите уличници. Не само поради наследствената привързаност на човеците към кучетата, но и в следствие на изконната връзка между хората и животинския свят. Но кучетата не са диви животни. Като вид те отдавна са загубили мястото си в екоравновесието на природата. А проблемът със съвременните им бездомни събратя е, че не са и домашни, както предполага генотипът им от хилядолетия насам. Така хората, които интуитивно обичат домашните си любимци, и също интуитивно търсят връзка с дивата природа, се оказват лице в лице със съвсем различен вид. 

Той не е нито "най-добрият приятел на човека" от хилядолетия, нито има рефлексите и поведението на див звяр. Това го прави много по-опасен и коварен и от двамата.  Затова той се увърта около човешките обитания за  храна и подслон, но живее в глутници; не питае нито привързаност, нито вродения страх на дивото животно от човека; и не се колебае да го атакува при числено и друго надмощие. Опазването на този вид не е част нито от природозащитата, нито има нещо общо с традиционния човешки хуманизъм.

Човекът е напълно неподготвен за срещата с Canis urbanus. Защото и той вече не е добрият стар Homo sapiens, привикнал традиционно да живее в малки общности, със семейни домове, къщи, дворове, градини и досег до природата. Градският човек е също толкова младо еволюционно образувание, колкото и градското куче. Той живее в масови, претъпкани градски гета, напълно непригодни за естествените му потребности. Той е загубил прекия досег с природата, от който през хилядолетията е черпил храна и препитание, и е станал напълно зависим от индустриални и социални структури. А това го прави много уязвим, озлобен, лесен за манипулация.

От десетилетия обществените науки доказват пряката зависимост на човешкото благоденствие от достъпа до чиста, съхранена и здравословна околна среда. Целта на съвременните развити демокрации е осигуряване на балансиран, разумен, достоен, човешки начин на живот. 

Постигането на тази цел изисква сериозни промени в обществото, и ще засегне интересите на тези, които печелят от съществуващото му състояние. И тъкмо те безогледно се стремят да компроментират и очернят природозащитното движение, като му приписват всевъзможни грехове. Сред тях напоследък се нареди и сляпата защита на Canis urbanus. "Еколозите" са отново злите бедсърдечни хора, които, според угодническите медийни писания, ценят човешкия живот по-малко от този на бездомния пес. Подобна манипулация е не само нечестна, но и откровено вредна, тъй като насочва справедливия обществен гняв от болната върху здравата глава. Решението на "кучешките" проблеми е възможно единствено като част от трайното и устойчиво решение на "човешките" - в рамките на хармонично, хуманно, демократично общество, което не робува на пазарни, печалбарски и консумативни химери.

Полицаят, пресата, протестът и Цар Освободител

     Журналистите срещу протестиращите. Това беше темата на снимката, която исках да направя по време на мълчаливия протест "Една година след Фукушима" в София на 9 март. Композицията беше добра - една линия активисти с плакати, а срещу нея втора, на репортери с камери и микрофони. Прецених, че ми трябва по-висока гледна точка и се упътих към стълбичките около паметника на Цар Освободител. Но пред тях ме спря полицай от охраната на демонстрацията.
     - Не можете да отидете там - заяви. Дадох си сметка, че нося пред лицето си противо-радиационна маска и той ме възприема не като фоторепортер, а като участник в протеста. Това обаче не би следвало да бъде причина да ме спира.
    - Защо да не мога? - запънах се. - Искам да снимам.
    Упорството ми предизвика удивление. Приближи се втори полицай.
    - Вие не уважавате полицията и отказвате да изпълните разпоредбите ли? - опита се да ме респектира. Продължих:
    - Дълбоко уважавам полицията! Но с какво право ми отнемате свободен достъп до това обществено място?
    Предадоха се. Имали да изпълняват заповеди. От началника. Който стоял ето там, досами журналистите. Него да съм питал. Отправих се - изглеждаше доста по-спокоен и бъбреше с журналистите. Поисках му обяснение, без излишна агресивност.
    - Ами не може, има писмо от Руското посолство до Общината, че паметникът се вандализирал по време на протести, и затова не пускаме на площадката - весело обясни униформеният.
    - Не искам да вандализирам, а да направя снимка - посочих очевидното. В този момент охраняващият полицай получи неочаквана подкрепа:
     - За какво ви е да се качвате там, и от тук можете да снимате спокойно? Журналист сте, знаете ги тези неща...
     Това становище произлезе от белокосия репортер на "Дума", който до тогава бе слушал разговора мълчаливо. Същият, когото бях срещал по събития преди много години, в предишния ми живот на телевизионен репортер. Намесата му не ми се понрави изобщо и реагирах остро:
   - Ще снимам откъдето намеря за добре, не разговарям с Вас а с полицията Пък и откога Руското посолство разпорежда на българската полиция къде и кого да пуска?
     Последният ми въпрос предизвика две видими реакции. Журналистът от "Дума" се ядоса, а полицаят видимо се смути.
    - Прекалявате вече, това са глупости, което приказвате... пък и не виждате ли, че сте излязли тука само десет човека да протестирате - каза първият с изкривено лице, докато вторият смутолеви, че имало и други причини за заповедта.
    Оттеглих се обратно към линията на протестиращите, където на висок глас започнах да разказвам това, което бях научил. Наобиколиха ме слушатели. Миг по-сетне полицаят се приближи към мен с приятелските думи:
     - Е добре, добре, заповядайте да снимате.
     Беше късно, протестиращите се бяха завъртяли с гръб към паметника. Но се зарадвах, че един полицай реши да даде път на свободното придвижване и свободата на изразяване. Дали се притесни, че може да си има неприятности за изтеклата информация, впечатли се, че сред протестиращите има журналист, или просто прояви човещина не зная. Благодарен съм му за това решение, каквато и да бе причината. Но по-ограничаваща от полицейския кордон в този случай ми се стори реакцията на представителя на журналистическата професия.

Писмо за освобождаване на арестуваните в Русия пънк-рок активистки

До: Юрий Николаевич Исаков
Извънреден и пълномощен посланик на Руската федерация в Република България
1113, София, бул. Драган Цанков 28

Копие: Министерство на външните работи на Република България

Уважаеми господин Исаков,

Обръщам се към Вас по повод на задържането от руските власти на гражданските активисти Мария Алёхина и Надежда Толоконникова за срок от 2 месеца по подозрение, че с феминистката пънк-рок група Pussy Riot са изпълнили песни срещу новоизбрания президент на Русия Владимир Путин.  За това двете активистки може да получат до 7 години затвор за хулиганство. Двете млади жени имат деца на по 4 - 5 години. След ареста двете са обявили гладна стачка.

Задържането и хвърлянето в затвора на хора, които упражняват правото си на свободно изразяване, е недемократичен и нечовешки акт. Подобно действие е унижение за Русия, руския народ и лично за президента Путин. То поставя под съмнение свободолюбието и цивилизационните постижения на руското общество и държава, и преставлява стъпка назад към най-мракобесните периоди на историята им.

С това писмо настоявам пред Вас като посланик на Русия в България за незабавното освобождаване на двете задържани руски майки. Това е единственото достойно действие, което може да покаже пред хората на Русия, България и целия цивилизован свят, че страната Ви е част от него.

С уважение,

Павел П Антонов

От защита на дърветата към защита на държавата

Поръчителите на кампанията срещу
 Тома Белев в медиите ликуват.

С отстраняването на един принципен и неподкупен парков директор управлението изпуска духа на гражданското недоволство от зелената бутилка в политическия живот

На 24.02.2012 Държавна агенция по горите оповести, че Тома Белев повече няма да бъде директор на Природен парк Витоша.  Отстраняването му, оформено като „конкурс“, дойде в отговор на настоятелна поръчка от страна на икономическата и политическа групировка около председателя на Българската федерация по ски Цеко Минев, свързан с оператора на ски-съоръженията на Витоша, концесионерите на ски-зоната в Банско и Първа инвестиционна банка. Веднъж вече отказана в последния момент от предишното правителство пред лицето на надигащото се гражданско гражданското недоволство, поръчката бе отправена към сегашното чрез целенасочени и координирани действия на нечистоплътни псевдо-граждански клакьори, политически лакеи, и медии, нямащи нищо общо с понятието "журналистика". 

Управлението на ГЕРБ, дошло на власт на крилете на същата гражданска неприязън към обслужването на сенчести олигархични интереси от страна на държавата, драговолно прие поръчката за отстраняване на Белев от ръководството на парк Витоша. Тя бе изпълнена в пакет с други действия, насочени към легитимиране, узаконяване, насърчаване и подпомагане на узурпирането на българските планински курорти от същата групировка. Пакетът включва експресни поправки в закони, директни финансови инжекции през ски-федерацията, и благосклонни медийни потупвания по рамото за Цеко Минев от страна на министър-председателя Бойко Борисов.

Забележително е, че отстраняване на Белев и останалите поръчки на Цеко Минев и компания се изпълняват, въпреки доказателствата за крупни нарушения на концесията и закона от концесионера на Банско, въпреки отказаното от еко-министерството разрешително за проектите за преустройство и строителство на Витоша, въпреки категоричните уверения на държавните органи, че операторът на съоръженията „Витоша ски“ на практика изнудва и рекетира държавата, и въпреки оповестените само преди седмица от Сметната палата злоупотреби с милиони в ски-федерацията. Държавата явно е поставена на колене от собствения си Министър-председател пред интересите на Минев и свързани със замените на гори, ловни, строителни, тютюневи или други офшорно-сенчести бизнес подвизи депутати като видния лобист на ГЕРБ Емил Димитров.

Отгоре на всички останали безобразия, извършени в тяхна угода, отстраняването на Тома Белев  прехвърля мярката.  То се възприема от хората вече не като атака срещу Витоша, горите, парковете и природата на България,  а като демонстративен удар по държавността. Удар по всички свестни хора в държавната администрация, които принципно и професионално си гледат работата. Удар по всички нас, гражданите, които искаме отговорно и европейско управление на държавата.  Удар по независимата журналистика, свободния пазар, правовата държава, либералната демокрация - неслучайно клиширани и отдавна изпразнени от смисъл у нас понятия.

Стъпката с отстраняването на Тома Белев е изключително погрешна за правителството, тъй като има очевидно тълкувание за обществото. Тя легитимира уродливите практики на клиентелизъм и директно обслужване на тясна група лица и техните бизнес интереси от страна на държавата за сметка на здравето, околната среда, образованието, здравеопазването, правосъдието и всички останали колективни интереси, които държавата е призвана да отстоява.  С тази стъпка ГЕРБ прекрачва от другата страна на рубикона, по чийто склон дойде на власт: превръщането на България в правова отговорна пред гражданите си европейска държава. С отстраняването на поредния почтен, неподкупен, отличен професионалист от държавната администрация управлението изпуска духа на гражданското недоволство от зелената бутилка. В следствие на него изведнъж осъзнах, че проблемът, който най-много ме безпокои вече не е опазването на природата, а опазването на държавата, в която евентуално ще живеят децата ми. От природозащитник станах държавозащитник – краен, гневен, радикализиран. И надали ще съм единственият.

Русата граничарка и доклада на Еврокомисията

Над гишето светеше надпис "Европейски съюз и Европейска икономическа зона". В кабинката кротко седеше русокоса девойка, облечена в униформата на гранична полиция. Пред мен чакаха реда си още двама пътници, толкова, колкото и пред останалите гишета за изходящ граничен контрол на софийската аерогара. Постоях около пет минути, колкото да забележа, че опашката, на която се бях наредил, се движи по-бавно от останалите две. Типично, бях на път да помисля с примирение, когато забелязах причината за закъснението: пътниците пред мен стискаха в ръце руски или украински паспорти. Дочух и позната, славянска реч.

Загледах по-внимателно табелките. Действително, гишето, пред което се бях наредил, беше предназначено ексклузивно за граждани на Европейския съюз. Над останалите две миролюбиво светеха надписи "Всички паспорти". И все пак хората през тях преминаваха бързо, докато пред мен русата красавица внимателно регистрираше паспорта на поредния гражданин на бившия СССР. След като той премина държавната граница, вдигнах личната си карта на европейски гражданин с ръка и привлякох погледа на младата граничарка. Щом очите и се спряха на мен, посочих недвусмислено към знака над главата й. С почти незабележимо повдигане на рамене тя ме пренебрегна и подкани следващия на ред пътник, също руско-говорящ.

Държа да подчертая, че нямам нищо против руския език, нито срещу хората, които поради една или друга прищявка на историята са от другата страна на бариерата на европейската интеграция. Напротив, симпатията им към тях е силна, както и спомените ми от далеч не отдавнашните времена, когато самият аз се редях на всевъзможни опашки за неевропейци, стиснал в ръка паспорта със заветната виза. Но нещо в поведението на младоликата блюстителка на граничния закон ме смути. Защото от нея, или по-скоро от униформата, в която се е издокарала, очаквам да гарантира спазването на правилата.

Става въпрос за тези правила, които мечтаех да се прилагат в България когато като ученик веех европейски-сини знамена по митингите. Същите, заради които като студент мръзнах по разни улични барикади. За които хвърлих оставката си пред една главна редакторка, която смяташе, че може да спре историята като ни накара да лъжем от екрана. За които гласувах, избор след избор, година след година, докато не проумях, че никой от избранниците ми всъщност не го е еня за тях.

Ето защо реших да дочакам реда си. Какво са още три или пет минути, спрямо двайсетте години чакане за новите европейски правила. Спрямо вече петте години, откакто България на хартия е член на Европейския съюз, но на практика остава подвластна на безотговорността в управлението, на корупцията и задкулисните връзки, и на липсата на правила, които да се спазват от хората и прилагат от държавните органи. Както точно ден по-рано бе потвърдил и поредният мониторингов доклад на Европейската комисия за страната ни.

Дадох си сметка, че симпатичното момиче на пост е излязло от полицейската школа след присъединяването на България към ЕС. И тъкмо затова когато дойде реда ми, я запитах защо не спазва законите? Погледна ме с недоумение: "Аз какво да направя?" Разясних, че е редно да спазва правилата, да препраща хората с неевропейски паспорти на предназначените за тях гишета - както правят колегите й по всички европейски граници, че над главата й свети знамето на Европейския съюз, за да може неговите граждани да преминават бързо и лесно, и че това, което прави, противоречи най-малко на един закон - този за присъединяване на България към ЕС. Продължи да ме гледа с неразбиране.

Тогава зададох последния въпрос: дали го прави от милозливост или защото шефовете й са разпоредили да действа така? Най-после предизвиках реакция: очите й за секудна станаха кръгли от изумление. "Правя го, защото съм преценила, че в момента няма опашка", рече припряно българската граничарка, и ми тикна документите обратно в ръцете. Напуснах държавата, където липсата на респект към законите и правилата се просмуква толкова дълбоко в обществената култура, че дори най-младата отличничка от полицейската академия знае, че може да ги прилага по своя лична преценка. Така както правят началниците й по етажите на МВР и службите за сигурност, и техните началници по министерските етажи и депутатските банки.

Обичам щастливия край, затова се напрегнах да открия положителните страни на този така маловажен случай: например че поне засега на изхода на България няма тълпи от напускащи я европейски граждани; както и че българската граничарка проявява доза човечност към невинните неевропейски пътници, които без друго са научили, че у нас е като при тях, а не като в Европа. Хубаво стои и русата коса на елегантно-строгата граничарска униформа, а правилата и законите все ще ги уредим някак.

Премиер, парламент и празни приказки за 10 лв

Голям залък лапни, голяма дума не казвай е умотворение, пренесло през вековете народната мъдрост. Доколко тя е достигнала до днешните народни представители е спорно. Те с лекота слушат и приказват празни приказки – твърдения и факти с недоказан произход и съмнителна вярност, чиято цел в повечето случай е тъкмо лапването на поредния голям залък от широката софра на политическата власт. Наместо систематично ликвидираната вяра в политическата почтеност, на обезверения народ се втълпява, че всички тези празни приказки са напълно естествени. Че така се правела тя политиката. И че той, народът, не ми бил народ, който може да държи сметка на избраните си представители, ами прост електорат, който на всеки четири години прераздава картите на власта на едни и същи играчи, но нито може да им потърси сметка, нито да ги накаже за празните приказки, които говорят. Днешното решение на Висшия административен съд, обаче, показа, че това не е вече така.

Висшите съдии осъдиха днес Министерския съвет да заплати направените разноски по дело № 5905/2011 на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” срещу мълчаливия му отказ да докаже думите на председателя си, изречени на всеослушание пред Народното събрание. Там на 25 февруари 2011 г. по време на обсъждане на Стратегията за национална сигурност, предадено пряко от националните медии, премиерът Борисов заяви, че непострояването на АЕЦ "Белене" ще доведе до 18-кратното поскъпване цената на електрическата енергия в България.

В последващо заявление по закона за достъп до обществета информация гражданската организация, носител на Международна награда за защита на човешките права “Златен гълъб”, поиска от Министерския съвет да й предостави обосновката за това, меко казано, шокиращо твърдение. Произнесено най-отговорно от министър председателя, пред целия народ и неговите представители в парламента, то е предизвикало тревожен обществен резонанс, твърдят в обосновката си представителите на асоциация "Политковская". И тъй като от премиера не се очаква да говори празни приказки, изискват да видят основанията, изчисленията, фактите, на които е базирано то.

Отговор няма, стига се до дело. На него представителите на Министерския съвет признават, че не раполагали с документи, подкрепящи истинността на важното премиерско съобщение. Казано с други думи, с цялата си тежест пред Народното събрание и пред цялата общественост, Бойко Борисов е изприказвал едни... празни приказки. “При това положение причина за завеждане на делото е процесуалното поведение на ответника, поради което следва в негова тежест да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски”, гласи решението на ВАС.

"Изумен съм", коментира представителят на гражданската асоциация инж. Петър Пенчев. Действително, ако най-високопоставеният държавен служител си позволява да приказва празни приказки пред прякия си работодател – парламента – и неговия конституционен суверен, българския народ, то какво остава за останалите, по-едри и по-дребни, представители и представителчета на този народ, насядали по министерски кресла, парламентарни бланки и ведомствени бюра? Как да очакваме журналистите да информират този народ? Полицаите – да го пазят? Търговците – да го хранят, поят, обличат? Лекарите – да го церят, и даскалите - да учат децата му на европейско четмо и писмо? И как да им търсим сметка, че не си вършат работата отговорно?

Хубавата вест е, че Пенчев и асоциация "Политковская" потърсиха сметка на премиера Борисов, а върховният съд на държавата днес отсъди в тяхна полза. Така че сметката вече се знае и ще бъде платена. Искате ли да знаете размера й? 10 лева. Толкова струва държавната такса за проведеното безвъзмездно от Програма достъп до информация дело. Толкова струват на държавата празните приказки на министър председателя. Толкова е цената на истината, отговорността пред избирателя, и загубеното доверие на българите в почтеността на политиката и хората, които я упражняват като професия.

     – Подигравка! Нищо работа! Жълти стотинки... – грешите. Десет български лева са огромна сума. Ако от днес таксуваме народните си представители, държавните си служители, журналистите и всички останали по 10 лева за всяка празна приказка, която издумат, без време ще станем заможни и достойни граждани на чиста, уредена и добре управлявана страна, каквато заслужаваме.

Шойбле: Стига икономически растеж на запад!

Седмица преди Рождество, министърът на финансите на Германия Волфганг Шойбле препоръча ограничаване на икономическия растеж в индустриалните държави. „Така както трябва да влагаме огромни усилия  за ограничаване на глада в света,  трябва от друга страна да влагаме същите по големина усилия за ограничаването на икономическия растеж в собствените си западни държави“, написа министърът като гостуващ автор на религиозната притурка на Die Zeit “Христос и света“, публикувана на 14 декември 2011 г.

Изявлението надали щеше да се забележи, ако не идваше от министъра християндемократ, прочул се със стръвното преследване на рушителите на европейската финансова дисциплина в последните месеци. Виждането, че е възможен постоянен икономически растеж е основополагаща за все още господстващия икономически режим. Според Шойбле, западните икономики са достигнали определена крайна степен на насищане. Сега задачата им е „да не се допусне различията и произтичащото от тях напрежение да вземат връх“, пише министът. 

Шойбле деликатно признава, че днешната световна икономическа система „има потенциал  за подобрение“.  От устата на един от основните навигатори на въпросната система, подобен ефемизъм звучи подобно на плаха препоръка за промяна на курса, направена от помощник-капитана на кораб в момент, когато корпусът отдавна вече стърже по остри рифове, а част от пътниците и товара са вече зад борда. Основната критика на  християндемократа към глобалната икономика е, че „ не предоставя на много хора това, от което действително се нуждаят, и същевременно подхранва безграничен и непознаващ спирачки стремеж за повече притежание,  който не може да бъде утолен дори и при наличие на богатство и излишък“. 

В по-малко познатата си роля на добър християнин, финансистът Шойбле предупреждава за опасността от вярата в  безграничния постоянен икономически растеж. Министърът уточнява, че вярата в Бог би трябвало да ни напомня, „че такива определения са винаги погрешни и опасни“. Важно e да ни бъде напомняно какви са нашите граници“.

Подобно признание за верско съперничество е забележително на фона на често звучащи упреци срещу критични гражданските движения, например в областта на природозащитата, че били ирационални култове и нови градски религии. До ден днешен идеолозите на пазарната икономика, разчитат на безпрекословна подкрепа от религиозните общности и хората с консервативни виждания за наднационалния корпоративен капитал и премахването на регулативните и демократични пречки пред него.

В България подобни доводи често развиват застъпниците на едрия пост-социалистически капитал, навикнал да трупа печалби от колективни и обществени ресурси, без особен контрол от страна на държавата и медиите. И ако у нас религиите не им предоставят особена идеологическа опора, застрояването на защитени природни територии, експлоатацията на неизгодни за държавата концесии, непрозрачното разпределение на обществени фондове, се ползват с благословията на друг популярен култ: към всемогъществото на финансовия инвеститор.

Сега обаче един водещ европейски консерватор и финансист посочва неограничения икономически растеж като пагубна лъже-вяра. Шойбле приема  „човешката липса на мяра“ , както и липсата на механизми за контрол, за първопричини за икономическата и евпопейската криза в момента. Според него „банковата криза, прераснала в криза на икономиката и на криза на цели държави, с която се сблъскваме от 2008 г., е  причинена не на последно място и от безграничния ламтеж за все по-големи печалби на капиталовите пазари“. Силен упрек в лицето на финансово-корпоративната олигархия, която все още здраво стиска руля на бедстващата световна икономика.

...
Оригиналният текст на Шойбле се намира на http://www.zeit.de/vorabmeldungen/neu-in-der-aktuellen-zeit/seite-8, превод: Христина Недялкова