Един класически скандал

Фото: Ралица Димитрова във Фейсбук

Шумотевицата около закъснялото начало на учебната година в софийската класическа гимназия ме навежда на тъжни мисли. Неспособността на отговорните за това хора и  институции да осигурят нормални условия за обучението на децата, е безобразие. Фактът, че конкретния пример засяга едно от най-елитните училища в страната действително е показателен - няма изключение от повсеместното отстъпление на обществото и държавата ни от всичките им базови функции, сред които е образованието.

Но покрай напълно основателните критики срещу това безобразие се промъква и една линия на оплакване, която категорично не приемам. Най-точно илюстрирана е от публикации във форумите от родители и ученици в класическата гимнзия, които негодуват срещу непрестижните райони, в които са разположени както досегашната, така и предоставената като временна сграда на училището. Един ученик недоволства, че в кв. Модерно предградие бил принуден да се учи сред "селскостопански елементи." Много други критикуват отредената от Министерство на образованието заместваща сграда на бившето 13то училище в София не за друго, а защото била разположена в близост до пазара, в квартал изпълнен, според тях, с наркопласьори, бездомници и проститутки, с една дума - с измета на обществото, с който - очевидно - учениците от класическата гимназия не би следвало да имат нищо общо.

Една възмутена майка на ученик определя като "шокираща" и "скандална" снимка на човек, заспал в унизително състояние на безпомощност и мизерия пред входа на 13то училище. "Кои, и по-точно какви са тези хора, които ми твърдят, че това 13-то може да приюти Класическата гимназия??? Заобиколено от такива типове, леш, къде си пращам детето?" жалва се публично чрез Фейсбук въпросната госпожа.

Леш! Силна дума, така характерна за отношението към острите социални контрасти в обществото ни на много от хората, които се самоопределят като по-културни, по-развити, по-интелигентни, и със сигурност - по-платежоспособни от себеподобните си. Да, скандал действително има, но той не е в избора на тази или онази сграда за "елитните" деца на техните още по "елитни" родители. Скандалното е, че обществото ни нехае за онези, които мрат по улиците заради зависимостите към комара, алкохола, наркотиците, от продажбата и разпространението на които една престъпна клика и обслужващите я в управлението на държавата богатеят. Скандалното е, че това се случва на крачка от държавните институции и общината, които са парализирани от клиентелизъм. Скандалното е, че докато с тяхно пасивно и активно участие държавата е превърната в гето, мнозина си въобразяват, че могат да се скрият - заедно с дечицата си - зад някаква псевдо елитарност. Скандалът е в липсата на същински елит, който да дефинира проблемите, да формулира начини за решаването им, и да ги наложи на "демократично избраните" управляващи и тяхната администрация, и действително изисква спешна реакция.

Чомски за кризата на природата и пазарния фанатизъм

На 8 март 2011 г. БиБиСи излъчи интервю на Джереми Паксман с Ноам Чомски. Сам по себе си този факт е знаменателен, в контекста на комерсиализащата се и опразваща се откъм аналитични жанрове медийна среда. Дори само като формат, визия и подбор на събеседник, интервюто на Чомски е блестяща демонстрация на смисъла от силни и независими обществени медии, които да отстояват програмна територия за интелектуално и свободно мислещите хора.

Всичко това, разбира се, е само допълнение към най-важния аспект на интервюто на Паксман - неговото съдържание. Осмислянето на основните международни теми на деня през критичния поглед на Чомски бе поднесено с динамика и лекота, които ангажират вниманието и провокират зрителя да се замисли - а подобен ефект е табу за масовите комерсиални медии.

Сред темите, по които говори Чомски, подбрах две, които пряко се онасят към настоящия ми изследователски проект. Предавам дословно анализа му за връзката между отричането на екологичните проблеми и пазарния фанатизъм:

ЧОМСКИ: /.../ В момента сме в положение, при което, между многото постоянни заплахи пред нас, две буквално застрашават оцеляването ни като вид. Едната заплахата от ядрена война, която е твърде сериозна и ескалира, а другата е заплахата от екологична катастрофа, която се развива в плашеща посока.

Погледнете новия Конгрес /на САЩ/, например. Почти всички новоизбрани представители в него, които встъпиха в длъжност пред ноември, отричат промяната на климата. Всъщност Конгресът вече предприе стъпки за прекратяване на финансирането дори за най-меките природозащитни усилия. Освен това, за съжаление, много от тези хора са предани верующи. Затова председателят на една парламентарна подкомисия, нов републиканец, обясни, че глобалното затопляне не можело да представлява проблем, тъй като Господ бил обещал на Ной да няма втори потоп.

ПАКСМАН: Но защо се занимавате с глупави хора?

ЧОМСКИ: Глупави хора? Тези хора имат власт. Те предприемат действия, с които обезкръвяват финансово евентуалните усилия да се направи нещо по тези престъпления. Освен това зад тях стоят значителни концетрации на власт. Основните лобита на бизнеса, например, обявиха че финансират широки пропагандни кампании за да убедят хората, че това няма значение.

Ако търсите глупави хора, можете да ги намерите навсякъде. Например, хората забелязват, че по стечение на обстоятелствата се намираме насред огромна финансова криза. Ако проследите произхода й, до голяма степен произлиза от фанатичната религиозна вяра в т.нар. "хипотеза на ефикасния пазар." Икономическата професия и Федералния резерв са доминирани от чист фанатизъм. В резултат, когато се спука балонът на жилищата, в размер на осем трилиона-долара, без никаква връзка с фундаменталните принципи на икономиката, и в пълно противоречие със 100-годишната история на цените на жилищата, професията и Фед, централната банка /на САЩ/, рекоха, че не бивало да му се обръща внимание, тъй като имало ефикасни пазари. Питам, има ли особена разлика между това и "Господ обеща на Ной?"

Рекордни печалби по време на криза

Докато "супермаркетовите класи" затягат коланите, "суперяхтените" пръскат рекордно пари. С това наблюдение започва кратката дописка на Джулия Колъуи за съботния брой на "Гардиън" от 5.02.2011. Накратко, вестникът информира, че веригата за луксозни стоки LVMH е обявила рекордно високи приходи от €20.3 милиарда за 2010. Сред известните брендове на веригата са Fendi, Louis Vuitton и Dom Pédrigon. Ценителите на луксозните марки със сигурност ще разпознаят сред тях коняка Hennessy, парфюмите на Christian Dior, козметиката на BeneFit и модните артикули на Donna Karan, Céline и Marc Jacobs. Пазарът за луксозни стоки процъвтява отново, въпреки бюджетните съкращения, които предприемат правителствата в Европа и САЩ, коментира авторката.

Освен продажбите на LVMН, които според компанията са нарастнали с 19% през миналата година спрямо предходната, растат продажбите на "престижни" марки автомобили, като Porsche (25% ръст през 2010) и Rolls-Royce (171%). Според публикацията, растежът на луксозните продажби се дължи частично на Китай. За там отпътували 63% от продадените през годината "Порше"-та, например.

Случаят илюстрира как т.нар. "финансова криза" и свързаните с нея негативни въздействия върху стандарта на живот, очевидно не засягат особено заможните и свръх-богатите. "Гардиън" се въздържа от по-нататъшен коментар. Факт е, обаче, че тъкмо сред тези среди са главните виновници за кризата, която потопи няколко големи западни банки, и принуди правителствата да налеят бюджетни средства в много други, с цел да ги стабилизират.

Епизодът дава поредно доказателство и за бързото и все по-осезаемо разтваряне на "ножицата" между приходите и разходите на богатите и доскорошните средни класи в западния свят, чийто придатък в момента е и България.