Колеги по оръжие

Случи се пак! Почти 4 години след случката в Бургас, при която граничарка очевидно не правеше разлика между европейски и неевропейски граждани, въпреки светлинния сигнал, запален над главата й, днес се натъкнах на същото, този път на софийското летище. Този път обяснението за нарушаването на правилата и интереса на българските граждани, което получих от униформения български блюстител на закона беше "колегиалност"!

Около 9.00 сутринта слязох от препълнения самолет на "Турски авиолинии" и бързо се отправих към границата ,тъй като бързах за важна среща в 10.00. Ориентирах се към коридора, маркиран за европейски граждани, воден от опита, че там проверките са по-краткотрайни и съответно, ще загубя по-малко време. Уви, не така мислеше младият граничен полицай на сутрешна смяна в гишето до автоматичния паспортен четец. Повече от 5 минути той мъдрува над паспорта на турски гражданин, наредил се в "европейския" коридор. Проблемът очевидно беше сериозен, защото в един момент граничарят все пак го върна, като изпрати с него по-младата си колежка, която до момента имаше за задача да пропуска хората, преминаващи през съседното автоматично паспортно гише. В нейно отсъствие въпросният служител продължи да обслужва двете гишета едновременно.

Когато достигнах до него, попитах го дали паспортът, заради който сме чакали, не е бил турски? Потвърди най-спокойно. Тогава защо не е пренасочил нарушителя към правилната опашка, попитах, като посочих табелата над главата му. Не можел да остави на колегите си на съседното гише сами са се справят с огромната, според него, тълпа пътници с турски паспорти, вдигна рамене служителят.

"Вие не виждате ли колко хора има на тази опашка?", запита ме той реторично. Виждах, около 20 души се редяха пред всяко от гишетата с надпис "Всички паспорти". "Е как мислите, мога ли да оставя колегите сами да се справят с това?", заключи той. Значи заради едната колегиалност нарушавате европейските правила и ни карате да чакаме, изумих се аз. "Ами щом така го разбирате, да"!, натърти със смесица между горчивина и гордост, униформеният граничар.

Винаги съм се удивлявал колко вкоренена е кастово-еснафската средновековна солидарност в уж съвременното ни общество, не досега не бях полувал пряко потвърждение от униформен служител, че колегиалността му е по-важна от закона и правилата, които е назначен да прилага. Най-случайно предишната вечер бях висял над 30 минути на опашката за "Граждани от други държави" на истанбулското летище, докато притежателите на турски паспорти влизаха в държавата си около 3 пъти по-бързо. На няколко пъти отчаяни чужденци се опитваха да минат през видимо по-бързите "турски" ръкави, и бяха безмилостно връщани в началото на тяхната си опашка. Подобно отношение съм виждал и във Виена, и в Будапеща, където живея.  Изпитвал съм го и на собствен гръб в предевропейските времена.

Споделих съвсем накратко всичко това с въпросния служител, като добавих че за същото съм подавал вече веднъж оплакване до ръководството на Гранична полиция. "Ами оплачете се пак", ехидно се подсмя той, като ми напомни, че в момента пък аз губя времето на останалите пътници. Прав беше, продължих на родна територия към срещата ,за която бързах, най-случайно в Министерския съвет на републиката. Но трудно отказвам на подобни покани.

Държа пак да подчертая, че не злорадствам и не подкрепям дискриминацията на хора въз основа на националната им принадлежност и не вярвам, че визите и стените по границата са начина за решаване на геополитическите и глобални проблеми. Нещо повече: неведнъж съм изразявал симпатия към българските полицаи, които са принудени да работят при унизително лоши професионални и социални условия. От системата, обществото - т.е. всички нас! Затова съм наясно, че трудно можем да предявяваме претенции към тях, че не са лоялни към нас, въпреки че уж заплатите им излизат от нашите данъци.

И все пак, полицаите трябва да спазват правилата. Това е базов възпитателен фактор на правовата държава. Презрителното отношение на униформените към законовите норми в собствената им професия е ужасяващ синдром на беззаконието, което доминира обществената тъкан. Той говори за безпомощността им пред беззаконието, корупцията и връзкарството, които просмукват високите , средни и ниски етажи на държавата. И като няма как да им се противопоставят, полицайте гледат поне да се подкрепят един-другиго - както правят и всякакви други угнетени групи, каквито са шофьорите на таксита или лекарите, например.

Да не говорим колко лошо е за европейската интеграция на България да не се прилагат правилата на съюза създадени да защитят и привилегироват гражданите му. Особено когато другите му правила, които ги ограничават, се прилагат стриктно.

Защо не мога да се зарадвам на новия омбудсман

Мая Манолова сред протестиращи. Фото: Bulphoto.com

След като изплувах от първоначалната вълна на възмущението ми от избирането за омбудсман на Мая Манолова, опитах да го самоанализирам: какво все пак ме отблъсква толкова, запитах се. Спомням си, в началото на протестите срещу Орешарски, само тя беше дръзнала да излезе и да разговаря с протестиращите лице в лице, за което респект.

Не беше ли по-нормално да се зарадвам за това, че избират жена, при това куражлия и биткаджия, от опозицията, пък и явно няма страх - от протестиращи граждани, поне? Левите убеждения може даже да са полезни за един омбудсман... Защо не можах да се зарадвам, да я поздравя културно, както направи съпартиецът й Георги Кадиев във ФБ, и както съм сигурен че са направили сума прагматици, които гледат да са в добри отношения с всеки, който си заслужава усилието?

Обясних си ето как: 1. не възприемам БСП като лява партия, а като апарат за задържане на политическата и икономичска власт в ръцете на една наследствена клика, която богатее  безогледно, като използва социалистическата и лява идеология за удобен параван; и 2. може Манолова да има качества на политик, комуникатор, манипулатор, но за мен непростим е фактът, че ги постави напълно в услуга на модела #КОЙ, т.е. на страната на несправедливостта, беззаконието, грабежа, корупцията и срастването на бизнеса с политиката и медиите.

И докато се чудех как най-точно и ясно бих формулирал причините да съм против този избор, същото направи президентът Росен Плевнелиев: "Когато си бил в центъра на политическите спорове и част от най-острия сблъсък на хората срещу задкулисието, няма как да преживееш катарзис!" Именно.

Сигнал за изборно нарушение и евентуално престъпление по излъчен телевизионен репортаж за манипулиране на миньорски гласове в Бобов Дол

Сезирах МВР за изборно нарушение и евентуално престъпление, въз основа на репортаж на Нова телевизия излъчен на 20.05.2014 г., от който се вижда как управата на мини Бобов Дол инструктира миньорите за кого трябва да гласуват.

Няколко часа по-рано бях научил от бТВ, че от 20 май на обяд в Ситуационния център на Министерството на вътрешните работи започва да работи денонощна линия за подаване на сигнали. "На тел. 02 982 22 32, факс 02 982 56 46 и на e-mai: izbor@mvr.bg гражданите ще могат да съобщават за забелязани от тях нарушения или евентуални престъпления, съотносими към отговорностите на МВР в изборния процес." гласи съобщението. 

И така, след като изгледах репортажа по другата национална телевизия - Нова, разкриващ очевидно за мен предизборно нарушение в мини Бобов Дол, реших че мога да помогна на органите на реда, които в момента явно зорко следят за изборни нарушения. Ето какво им изпратих на посочения по-горе адрес: 

-------- Original Message --------

Subject:	сигнал за изборно нарушение и евентуално престъпление
Date:	Wed, 21 May 2014 00:33:03 +0200
	To: izbor@mvr.bg

Уважаеми дами и господа,

Информирам Ви за забелязано от мен при гледане на репортаж по Нова Телевизия, наличен в интернет на адрес http://novanews.bg/news/view/2014/05/20/75772/%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B2-%D0%B4%D0%BE%D0%BB-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D0%B0%D0%B6-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D0%B4%D0%B0-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%82/ нарушение или евентуално престъпления, съотносимо към отговорностите на МВР в изборния процес. В репортажа на Нова телевизия се разкрива схема за контролиран вот . Вижда се ясно , как всеки ден вместо инструктаж за работата, миньори от Бобов дол получават инструктаж за кого да гласуват. Работниците твърдят пред камерата, че за първи път получават аванс от 100 лева и добавка от 50. На сутрешен инструктаж в мините вместо да обсъждат какво има да се свърши за деня шефовете на мините обясняват какво трябва да свършат миньорите в деня на изборите, личи от репортажа.

Моля за ваши своевременни действия за незабавно разкриване и предотвратяване на практики на контролиран вот и манипулиране на гласове, които са в противоречие с изборното законодателство и наказателно-процесуалния кодекс, както и с Конституцията на РБ. Ще очаквам информация за предприети от МВР действия, както и евентуално сезиране на Прокуратурата на Република България срещу извършителите.

Настоящият сигнал е публично действие в изпълнение на устава на Фондация „БлуЛинк,“ с който фондацията е регистрирана в обществена полза с цел за да „способства за съхраняване и опазване на околната среда, да подпомага развитието на демокрацията на гражданското общество, да съдейства за утвърждаване на нормите и ценностите на обединена Европа в България, да насърчава развитието, ефективността и единодействието на неправителствения и нестопански сектор, да създаде независим форум за свободен обмен на информация, свързана с целите на фондацията, да способства за свързването в електронна мрежа на неправителствените организации и останалите участници в обществения процес.“

Моля своевременно да бъда информиран за входящия номер, под който е заведен сигнала ми.

С уважение,

В 8.22 ч. българско време получих потвърждение по имейла, че сигналът ми е приет и регистриран, както и че "същият е предаден на ОДМВР-Кюстендил за изясняване на случая."

Жената на колегата или защо не сме за Шенген

Да не излезе че се заяждам, но преминаването през граничен контрол на българските летища се оказва нескончаем извор на теми за размисъл. Преди минути отново се натъкнах на прелюбопитна случка с участието на служители на Гранична полиция: този път свързана с жена на колега, на която – явно по грешка – били иззети гримове, маскари, или някакви други забранени за внасяне в зоната за чекиране вещества.

По време на около десет минутното изчакване пред една от двете отворени ленти за проверка на багажите на Софийското летище около 17.15 днес ми направи впечатление обемист пъстър, преимуществено лилав, куфар, който на няколко пъти бе върнат от служителите за повторна и потретена проверка през скенера за багаж. Когато най-после се озовах от другата страна на скенера и започнах да прибирам вещите си обратно, видях симпатична млада жена с чуплива, червеникава коса, която с усмивка и леко извинение обясняваше, как била направила задръстване.

Направи ми впечатление, че вниманието и вежливостта й бяха предназначени не толкова  за останалите пътници, чакащи във въпросното задръстване, колкото за… служителите зад лентата, облечени в полицейски униформи. В този момент чух плътен мъжки глас зад гърба ми и долових отчетливо изговорени словосъчетанията „жена на колега“,  „пъстър куфар.“ Обърнах се и видях по-възрастен, и по-старши наглед офицер, с нещо като по-тъмна жилетка над униформата, който говореше по мобилен телефон – нещо забранено за простосмъртните пътници – докато по-млад полицай щателно го обискираше за оръжие.

За миг се възхитих колко принципно се спазват правилата – очевидно един полицай претърсва друг, по силата на някакви стриктно прилагани изисквания. Уви, възторгът ми не трая дълго. В следващия момент проумях, че старшият офицер очевидно инструктираше останалите да окажат съдействие на  жена на техен колега, както разбрах, от друг отдел, която била спряна на конвейера. „Ами не е казала, пуснали са ги вътре вече…“ оправдаваше се друг служител на сигурността, също униформен.

Случващото се пред очите ми изведнъж достигна съзнанието ми. Цялата смяна, обслужваща сектора за проверка на пътниците, на висок глас се извиняваше на непознатата млада жена, от която минута по-рано били иззети забранени за пренос предмети.   Въпросните предмети бяха вече пуснати в специалния контейнер, заедно с вещите на всички останали пътници, нарушили строгите правила срещу пренасяне на течности, въведени по цял свят след  истеричната ера след  9.11.2001 и превърнали се в проклятие за пътниците, и благословия за безмитните и други търговци на напитки, допуснати в забранените зони.

Служителите на закона се извиняваха коленопреклонно на младата жена за това, че бяха приложили закона спрямо нея. Явно по грешка. Не разбрали, че е „жена на колега!“

„Друг път казвайте предварително, да заем,“ приятелски я гълчеше по-възрастна възпълна граничарка.  Съветът й, с  добавени от мен логични тълкования, звучеше така: „Ами нека сега той“ – съпругът полицай –  „като не ви е казал“ – че ако се представяте като полицейска съпруга, няма да прилагаме законите спрямо вас – „сега  нека да плати 500 евро глоба “ – за нови гримове и маскари на любимата. „Пуснахме ги вече /в контейнера/, нищо не може да се направи вече,“ ядосваше се едър полицай. Младата съпруга на колегата пък вече съвсем притеснена чупеше ръце и обясняваше на спътниците си, че няма да може да си чисти грима през цялото пътуване.

Феноменът „всичко за колегата“ е част от обществената култура от времената на зрелия социализъм, когато повсеместните ограничения над индивидуалните човешки свободи и над достъпа до стоки за консумация се компенсираха чрез привилегии, получавани по силата на партийно-управленчески или професионален статут. Различните индустрии, професионални, творчески и други съюзи, се различаваха по нивото на привилегии, с които разполагаха членовете им. Сред тях най-могъща до ден днешен остава мрежата на службите за сигурност – България е европейски рекордьор по броя на служителите им на глава от населението. Службата в тези служби, независимо на какво ниво и ранг, неминуемо се възнаграждава – както формално, така и неформално.

Днешният случай на софийското летище беше пряка демонстрация на второто, на най-ниско, базово ниво: редови служители – и офицери – демонстрират професионална солидарност, в следствие на която насмалко не пропуснаха пътничка със забранени от закона субстанции в зоната за чекиране. Това се случи неприкрито, без опит да се прикрие от останалите пътници, сред които и аз, които станаха неволни и мълчаливи свидетели на ситуацията. Драстичното нарушение на законите и правилата за сигурност бе осуетено единствено от неопитността на миловидната съпруга на незнайния „колега.“  Твърде млада, и може би отскоро омъжена в „системата“, на нея явно не бе й минало през ум да се възползва от семейния си статут за да получи дребната привилегия да внесе течности в личния си багаж. След днешния случай тя вероятно няма да повтори същата „грешка.“

Остава плашещата мисъл, ако редовите служители си правят „услуги“ като си затварят очите пред закона на семейно-кастов принцип по този начин, какви ли привилегии си осигуряват на същия принцип високопоставените хора в системата. Тези, от които зависи както прилагането и спазването на законите и правилата, така и сигурността на пътниците и гражданите на България и Евросъюза. И неприятното усещане, че май наистина са прави тези, които не искат България в Шенген. Просто защото  криворазбраната „колегиалност“ на нашенските служби за сигурност и техните семейства и приятелски кръгове е явно по-значима от уж изпълнените формални критерии за членство в общата европейска система за сигурност.

Нашата България в Мазе-то

Никулден в София. Фейсбук ме информира, че вечерта пее Миленита. Пиша: „елате, черни котараци, тъкмо ще видим, аджеба, пуши ли се в Мазе-то.“ После наздравици, риби, роднини, излизам чак след 23.00. Телефонът ми е умрял. В нета няма приели поканата, но Миленита ще е там, а това ми стига, отколешна любов, а твърде рядко я виждам и чувам. Пред Maze стоят десетина, потриват длани в мразовитата вечер, и пушат. До тук добре. Слизам. Пълно, шумно, звучи Buena Vista Social Club. Явно в антракта. Стъпка в дясно и чувам глас. Орлин. На маса, до него непозната жена. Тъкмо да се зачудя, тя става и се отдалечава.

-          Сам ли си? – питам.

-          Не, с теб – смее се. Стар приятел, от детството, гимназията, върна се от щатите преди години и се оказахме съвсем на една вълна – телефонът ти е изключен.

-          Да, рискувал си – смея се и аз. – Това само динозаври от ерата преди мобилните телефони могат да го направят.

Разприказваме се. Семейства, деца, приятели, концерти… Орлин спретна турнето на „Щурците“ и ФСБ  в САЩ. Невероятен успех имало. Идвали с хиляди, това е музиката на тяхната младост, на тяхната загубена България, обяснява Орлин. Разбирам ги, и аз живея в чужбина от години. Но не съм загубил Българията си, боря се със зъби и нокти за нея. Той също. Преди почти четири години с него и още десетина излязохме пред парламента на първия протест срещу първото отменяне на първата приета забрана за пушене на обществени места. Видя ни се чудовищно, че някой може да я дръпне назад от вече направена правилна стъпка към Европа, към щатите, към нас.

Звучи Jumping Jack Flash. Руса сервитьорка настанява до нас две елегантни момичета, с видима възраст на половината на нашата. Мярва се и Миленита – с нея бройката добри приятели нараства на двама. После отива да пее. На „Черни котараци“ не се сдържам, изправям се да танцувам. До нас двете девойки пият Маргарити. Оглеждам се, не сме най-старите, надали ще ги уплашим.

И тогава Орлин се привежда към мен:

-          Пушат!

Съвсем бях забравил за оперативната  задача. Преди дни Орлин разведе ТВ7 със скрита камера из  най-наглите барове, където демонстративно отказват да спазят действащия закон още от влизането му в сила миналия юни. Във Фейсбук ври и кипи от хора, недоумяващи защо държавата нищо не предприема за да приложи закона. Но за Maze имаше спор - доста хора писаха, че там не се пушело. Затова бях решил да съчетаем полезното с приятното и да се уверим на място.

От опит знам, че една запалена цигара почти веднага води до пълно задимяване. Просто мирисът отключва зависимостта на пушачите, а примерът на един, пушещ в заведението увлича и други. Тогава за нас, които не искаме да дишаме тютюнев дим не остава друг избор освен да си тръгнем.

-          Сега ще питам охраната – казва Орлин и се отдалечава. Връща се не особено доволен. С него имаме тънко идеологическо различие. Той вярва в твърдата ръка: че забрана се налага само със санкции  и глоби. За мен първата стъпка е разговор със самите пушачи – за да разберат, че около тях има хора, на които димът е неприятен. При първия подобен експеримент в друго любимо заведение преди месеци успях да опазя въздуха чист само с цената на три разговора с пушещи клиенти, които веднага се извиняваха и излизаха при останалите пушачи отвън. Решавам да опитам и сега.

И удрям на камък:

-           Ами не, няма да излеза, охраната ми даде пепелник! – леко смутен, но самоуверен, ми отговаря млад мъж. Действително, съзирам малки чинийки със следи от пепел на неговата и съседната маса. Това променя играта. Обръщам се към набит младеж в тъмно облекло, изправен до вратата:

-          Той пуши на собствена отговорност, това не е  забранено от закона – опълчва се насреща ми охранителят. Адреналинът започва да расте. Погледите наоколо се обръщат към нас.

-          Няма такова нещо – повишавам тон – има закон и той е напълно ясен, не можете да раздавате пепелници.

Охранителят също повишава тон. Това не били пепелници. На къв съм се правел. Обяснявам, че съм председателят на „България без дим“ и държа да говоря с управителя. Да съм покажел карта. Явно ме смята за нещо като държавен инспектор. Заобикалям го и се отправям към бара. В този момент той ме грабва за ръката:

-          Внимаай! Е са мога да те изхвърля навънка за нарушаване на реда!

 Причернява ми.

-          Свали си ръцете от мен  и не ме докосвай! – изсъсквам така, че още няколко погледа се обръщат към нас. Пуска ме. Отправям се към бара и моля барманката да извика управителя. Тя  кимва и тръгва към другия край. Виждам, че там се е подпряла сервитьорката, която също пуши. Приближава се приветлив къдрокос светлоок млад човек. Постаравам се да сваля градуса доколкото е възможно. Обяснявам, че съм редовен клиент, че съм дошъл на любим концерт,  че охранителят раздава пепелници и ме заплашва с физическа саморазправа, и че моля единия клиент и келнерката в ъгъла да не пушат. Казвам също и че съм от „България без дим“. Младежът е вежлив, кимва и казва, че всичко ще бъде на ред. Отправям се обратно към мястото си, откъдето Орлин и незнайните девойки следят събитията. Оставам прав и се опитвам да възвърна доброто си настроение. Виждам, че барманът говори с охранителя, човекът с цигарата изчезва. Към мен се приближава непознат младеж:

-          Чух какво казахте, аз също не пуша! – казва с неловка усмивка. Усмихвам се и аз:

-          И добре правите – старая се да звуча ведро.

-          Исках да кажа, че ви подкрепям за това, което искате… да не се пуши.

Благодаря му. Почти съм готов да си седна на мястото. И тогава отново идва охранителят. Не ми харесва погледът в очите му. Да не съм си играел с огъня. Пак съм в черна дупка. Отивам при русия къдрокос барман и го питам да си тръгваме ли, че не сме дошли за да ни заплашват мутри. Виждам че е притеснен:

-          Не, останете – казва. Отправям се към мястото си и сядам.

-          Айде да си ходиме – казва Орлин. Кимвам. Русата сервитьорка носи сметката, но гледа неприветливо. Плащам питиетата и отивам да кажа чао на Миленита. Питам я дали знае кой е собственикът.

-          Да, Котарашки – търси го с поглед. Не искам да й развалям настроението и вечерта и си обещавам друг път да попитам инак симпатичния ми Котарашки  дали с негово знание и съгласие охраната и келнерите нарушават законите и гонят редовните клиенти непушачи на инак чудесното му заведение. Здрависваме се и тръгвам.

Настигам Орлин на изхода и отново се изненадвам: той говори почти приятелски със същия охранител. Винаги е имал по-добри комуникационни качества от мен. Охранителят вече не ме гледа на кръв, дори ми казва, че изпитва уважение към мен, защото съм бил „по-голям“ от него. Хм, благодаря! Но, продължава той, трябвало да знаем, че заради това пушене фалирали заведения. Но ето, това заведение тук очевидно не е фалирало, възразявам. Смее се ехидно. Зад нас девойките от масата се изнизват нагоре по стълбите да пушат. Посочвам ги – защо е нужно да раздава пепелници, като клиентите са тук и са доволни? Обяснява: без цигари, заведенията фалирали. Той работел в още две, и в двете се пушело свободно. Само че едното го проверявали почти всяка седмица, а второто – не, щото собственикът бил бивш министър на БСП. Не им пукало от проверките, никой не смеел да влезе да ги проверява.

-          Ние обаче сме влизали с инспектори и полиция – опитвам се да опонирам. Смее се:

-          Мислиш ли, че полицията ще те опази? Умен човек си. Нали полицията ще си тръгне, а ти ще се забавиш. И после и майка ти няма да те познае. Аз съм виждал полицай да лази по земята и да се моли да му върнат служебната карта. Не става така, разберете.

Разбираме. Но нали затова не сме отишли в онова, червеното заведение, нито в другото, където се пуши. Дошли сме в Мазе-то, да чуем Buena Vista, Stones и любимата Миленита с черните котараци и Котарашки, който свири с нея и върти този чудесен клуб. Тук е нашата България, каквато я харесваме и обичаме, с готини и толерантни хора, които спазват законите и пушат навън. Без мутри, подкупни министри, корумпирани инспектори, продажни синдикалисти и сакато правосъдие. И без дим в обществените пространства!

Сигнал до главния прокурор срещу нацизма в България

Уважаеми господин Главен прокурор,

С този сигнал ние, сто и дванадесет (112) български граждани, загрижени за правата на човека и законността в страната, сезираме прокуратурата за следното:

На 9 ноември 2013 г. в София бе учредена открито неонацистка партия. Този факт е обществено достояние.[1] Тази партия се формира от екстремистки групи, които включват местни секции на международната неонацистка мрежа „Кръв и чест”,[2] неформални образувания на лица, идентифицирани от журналисти като скинхедс („бръснати глави”)[3] и крайни футболни привърженици („ултраси”)[4], с паравоенни по семантика названия като „Национална Съпротива“ и „Офанзива“.

Новоучредената неонацистка партия, на име „Националистическа партия на България”, е обявила пред медиите, че цели „хомогенно и чисто национално общество”, „държава, защитаваща само българските национални интереси”, „разправа веднъж завинаги с всички врагове на Родината в лицето на партиите от статуквото, икономическата олигархия и чуждата резидентура“.[5] Учредителите й са заявили:

„Първата и неотложна задача, която „Националистическа партия на България“ си поставя, е прочистването на страната ни от чуждоземната и инородна имигрантска измет, която залива улиците на градовете ни, и държи в състояние на страх българското население“.[6]

Новоучредената неонацистка партия е оповестила и своя политическа програма, чиито пунктове включват:[7]

„1. България е еднонационална държава на българите и като такава, следва да бъде подчинена единствено и само на българския национален интерес.

2. В нея не може да съществуват привилегировани групи, основани на расов, етнически, религиозен, политически или друг признак.

3. Ефективна борба и забрана на всички антибългарски организации като „Български Хелзинкски комитет“, „Отворено общество“ и производните им. Забрана на всички етнически партии в страната, начело с ДПС.

4. Разбиване и забрана на всички сепаратистки групи и движения на територията на Република България. Стопиране процесите на ислямизация и турцизация.

5. Провеждане на активна и целенасочена държавна политика за справяне с битовата и малцинствената престъпност и осигуряване на ред, спокойствие и справедливост във всички български градове и села. Смазване на циганския терор с железен юмрук.

6. Ние искаме гарантиране правото на неизбежна отбрана, чрез ясно определяне на границите й и разширяване на обхвата й.

7. България е християнска държава. Православното вероизповедание, чрез промяна в Конституцията ще бъде установено като официално.

8. Всички вероизповедания ще имат пълна религиозна свобода, стига чрез пропаганда или други действия да не отричат християнския характер на Българската държава и националната ни идентичност.

9. Нов закон за вероизповеданията, който ще изисква при регистрация на нови конфесии, същите да докажат наличието на поне 500 000 последователи или присъствието си на националната територия към момента на възстановяването на Третата Българска държава.

[…]

11. Незабавни и радикални мерки за преодоляване на демографската катастрофа, в която се намира българската нация. Това ще стане чрез:

- Утвърждаване на тридетния и четиридетен модел;

[…]

- Прекратяване на пагубната социална политика, стимулираща малцинствената раждаемост и паразитизъм; […]

[…]

15. […] Съществуващата система, при която механично се взима от честния и трудолюбив българин и се подарява на социално-етнически групи, които не правят нищо, за да подобрят положението си, трябва веднага да бъде премахната.
[…]”

Според обществено достъпната информация три лица ще представляват ръководството на новоучредената неонацистка партия – Симеон Костадинов,[8] Благовест Асенов и Тодор Тотев.[9] Костадинов е потвърдил, че според тях източноправославното вероизповедание трябвало бъде обявено като официално, а не като традиционно (визирайки чл. 13, ал. 3 от Конституцията); съществуващият Закон за вероизповеданията бил изключително либерален и позволявал да се регистрират всевъзможни, чужди и откровено психопатски секти, окултистки религиозни движения, които са обществено опасни; имали категорична позиция срещу антибългарски организации като Българския хелзинкски комитет, Отворено общество и всичките им производни; трябвала изключително строга и рестриктивна наказателна политика по отношение на битовата и малцинствената престъпност.[10] „Циганската битова престъпност много отдавна е прехвърлила пределите и характера на обикновена престъпност. Ние заявяваме, и сме записали категорично, че циганският терор ще бъде смазан с железен юмрук, защото няма друг начин. Истината е, че навън се води война, и в тази война жертвите сме ние, към момента,” заявил Костадинов.[11]

Знакът и знамето на партията са черни, с изправен златен лъв, обърнат надясно.[12] Според Симеон Костадинов, който е бил член на ПП „Атака” до 2006 г., партията имала над 3500 членове.[13]

Според публикациите новоучредената неонацистка партия ще организира следващата неделя, 17 ноември, протест чрез пътен блокаж в Перник срещу плановете да се заселят там бежанци.[14] Тя вече мобилизирала патрули за „охрана” на българите от имигранти и роми.[15] Според пресата протестът в Перник вече се подготвя, като в града са разпространени ксенофобски постери.[16]

Потенциално преднамерено, тази партия, която се обявява за етническо прочистване и „смазване” на набедени български малцинства, както и за репресии срещу неправителствени организации, които защитават правата на човека и демократичните ценности, е учредена на 9 ноември – знакова годишнина от историческия антисемитски хитлеристки погром, известен като „Кристалната нощ”.

Уважаеми господин Главен прокурор,

Тази партия е противоконституционна. Тя представлява „организация, чиято дейност е насочена срещу единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа и религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите”, ако не и „организация, която създава тайни или военизирани структури, или се стреми да постигне целите си чрез насилие”, по смисъла на чл. 44, ал. 2 от Конституцията. Конституционната норма безусловно забранява такива организации.

Тази партия е в нарушение и на забраната по чл. 11, ал. 4 от Конституцията, защото, по същество, тя е образувана на етническа, расова и верска основа. Нейната дейност и програма са основани на идеи за превъзходство и надмощие на българската етническа идентичност и православна принадлежност.

Учредяването, както и текущата и програмираната дейност на тази неонацистка партия, са съставомерни по чл. 162 от Наказателния кодекс. Изявленията и „програмата” на партията съставляват проповядване или подбуждане към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност чрез слово, печат или други средства за масова информация (чл. 162, ал. 1 НК). Учредяването на партията съставлява образуване или ръководене на организация или група, която си поставя за цел извършването на деяния по ал. 1 (проповядване/подбуждане) и, потенциално, ал. 2 (употреба на насилие) или системно допуска извършването на такива деяния. Както образуването и ръководенето, така и членуването в такава организация или група са престъпни деяния (съответно, чл. 162, ал. 3 и 4 НК).

Има основания да се приеме, че учредяването и вече осъществената, както и планираната дейност на неонацистката партия са съставомерни и по чл. 108-109 НК, като, съответно, проповядване на фашистка или друга антидемократична идеология и образуване или ръководене на организация или група, която си поставя за цел да извършва такова престъпно проповядване. Членството в такава организация или група също е наказуемо (чл. 109, ал. 2 НК).

Уважаеми господин Главен прокурор,

Такава партия не може да се регистрира в България. Това се изключва от българския конституционен ред и законите ни. Ето защо, искаме от Вас прокуратурата като орган за законност в България изрично да се противопостави на регистрирането на партията от българския съд. Съгласно чл. 16 от Закона за политическите партии в откритото съдебно заседание по молбата за регистрация на партията участва прокурор. Искаме този прокурор да вземе категорично становище, че неонацистката партия не следва да се регистрира, като се обоснове така, че съдът да получи всеки необходим му мотив да възприеме позицията на прокуратурата.

Учредяването и дейността (публичните изявления и оповестената „програма” вече съставляват политическа дейност) на тази неонацистка формация не са изолирано явление в този момент от историята ни. Те са част от растяща вълна на неототалитарен расистки, ислямофобски и ксенофобски екстремизъм, който се изразява както в открито подбуждане към омраза и саморазправа, така и в актове на престъпно дискриминационно насилие. В рамките на десет дни само – от 3 ноември до днешната дата, 13 ноември 2013 г. – само на територията на София медиите документираха поне шест случая на расово мотивирано насилие срещу чужденци и представители на български малцинства.

Последното от тези престъпления от омраза е отпреди четири дни – 9 ноември 2013 г.[17] Негова жертва е 28-годишен български гражданин от турски произход. Младият мъж е групово пребит в центъра на София, край ул. „Пиротска”. Той е в тежко състояние (кома) вследствие жестоки ритници в главата, с тежка черепно-мозъчна травма, в болница. Преди да го нападнат, след като случайно се натъкват на него на улицата, извършителите, които медиите идентифицират като скинхедс и „патриоти”,[18] атакували намиращ се в непосредствена близост пансион, обитаван от имигранти, чиито врати изпочупили, но откъдето били отблъснати.

Случаите, които предхождат този, включват:

·         На 3 ноември 2013 г. млад мъж и дете, и двамата от ромски произход, са нападнати от група скинхедс в центъра на София в близост до НДК. Според информацията в медиите 10-15 младежи на възраст между 16 и 25 години започват побой с камъни и „подръчни материали“ над двамата. Никой не се намесва, освен група майки с малки деца, които успяват да предпазят ромите. Впоследствие на мястото идва линейка, но полицията закъснява с около час и половина.^[19]

·         Същата вечер, на 3 ноември 2013 г., чернокож младеж е нападнат в столичния автобус № 72. Според очевидка момчето е слязло от автобуса, на спирката е подгонено от група скинхедс, от които побягва обратно в автобуса, където те са го последвали. Блъснали са го и са почнали да го удрят. Информацията за нападението публикува очевидката, потребител в социалната мрежа Фейсбук; впоследствие и много медии отразяват случая.^[20]

·         На 4 ноември 2013 г. пред бежанския лагер във „Военна рампа“ е нападнат 17-годишен сириец. Момчето е било намушкано с нож в гърба.^[21]

·         На 6 ноември 2013 г. цветнокожа жена от Камерун е била нападната на автобусна спирка в София, без никакъв повод.[22]

·         На 7 ноември 2013 г. 18-годишен български гражданин, чийто баща е от Гана, е жестоко пребит в трамвай № 22, преминаващ през центъра на София. Нападателите са били трима мъже, определени от момчето като „скинари“. То е настанено в „Пирогов“ с хематом на далака.^[23]

Тази вълна от ксенофобски и расистки престъпления започна на 2-3 ноември с публичните призиви към дискриминация, омраза и насилие от страна на политически опортюнисти, по повод на които прокуратурата образува още на 4 ноември две досъдебни производства по чл. 162 и чл. 320 НК. Тази корективна намеса на прокуратурата, за съжаление, не бе достатъчна да спре последвалата престъпна виктимизация на невинни хора, включително деца, заради цвета на кожата им. По отношение проповядването на омраза и насилие е необходим и стриктен превантивен институционален контрол. Именно такъв следва да упражни българската прокуратура, като пред съда се застъпи за обществения интерес в демократичната държава и за върховенството на закона, които са несъвместими с регистрация на неонацистка партия като новоучредената. Без съмнение, Вие, господин Главен прокурор, съвършено оценявате това.

Приложения, съгласно текста:

1. Сканирани копия от подписите на подателите на настоящия сигнал.[24]

2. Статия със заглавие „Кръв и чест“ и други националисти правят партия“, достъпна на адрес http://www.vesti.bg/bulgaria/politika/-5998005 (посетен на 12.11.2013 г.).

3. Статия със заглавие „Скинарите учредяват партия в София“, достъпна на адрес http://offnews.bg/index.php/264654/  (посетен на 12.11.2013 г.).

4. Статия със заглавие „В София се роди неонацистка партия“, достъпна на адрес http://fakti.bg/bulgaria/81145-v-sofia-se-rodi-neonacistka-partia (посетен на 12.11.2013 г.).

5. Статия със заглавие „Българска „Златна зора“ ще прочиства имигранти“, достъпна на адрес http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2428791 (посетен на 12.11.2013 г.).

6. Статия със заглавие „Забрана за „антибългарски организации“ поиска новоучредена националистическа партия“, достъпна на адрес http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/11/10/2178949_zabrana_za_antibulgarski_organizacii_poiska/ (посетен на 12.11.2013 г.).

7. Статия със заглавие „Неонацисти вилнеят в Пловдив“, достъпна на адрес http://www.monitor.bg/article?id=219011 (посетен на 12.11.2013 г.).

8. Информационен запис за групата Blood & Honor в базата данни Hate On Display: A Visual Database of Extremist Symbols, Logos and Tattoos на базираната в САЩ международна неправителствена организация Anti-Defamation League (http://www.adl.org), достъпен на адрес

http://archive.adl.org/hate_symbols/groups_blood_honour.asp (посетен на 12.11.2013 г.).

9. Информационен запис за групата Blood & Honor в уебсайта на американската неправителствена организация Southern Poverty Law Center (SPLC; http://www.splcenter.org), достъпен на адрес http://www.splcenter.org/get-informed/intelligence-files/groups/blood-honour (посетен на 12.11.2013 г.).

10. Статия със заглавие „Скинарите учредяват партия в София“, достъпна на адрес http://offnews.bg/index.php/264654/ (посетен на 12.11.2013 г.).

11. Статия със заглавие „Наблюдавана от ДАНС формация е част от Националистическата партия“, достъпна на адрес http://www.cross.bg/benatova-partiya-chast-1383165.html (посетен на 12.11.2013 г.).

12. Статия със заглавие „Ултраси и неонацисти в нова партия“, достъпна на адрес http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2013-11-10&article=471811 (посетен на 12.11.2013 г.).

13. Статия със заглавие „Първата задача на „Националистическа партия на България“ е „прочистване на страната от чуждоземната и инородна имигрантска измет“, достъпна на адрес http://focus-news.net/news/2013/11/09/1846188/ (посетен на 12.11.2013 г.).

14. Статия със заглавие „Националистическа Партия на България“ е за забрана на антибългарски организации като „Български Хелзинкски комитет“ и „Отворено общество“, достъпна на адрес http://www.focus-news.net/news/2013/11/09/1846199/ (посетен на 12.11.2013 г.).

15. Статия със заглавие „Осъдиха двама мъже, поставили нацистко знаме на комин в Пазарджик“, достъпна на адрес http://www.vesti.bg/bulgaria/sad/-4393091 (посетен на 12.11.2013 г.).

16. Статия със заглавие „Кампанията за Луковмарш 2013 бе открита в Кюстендил“, достъпна на адрес http://www.lukovmarsh.info/2013/01/06/кампанията-за-луковмарш-2013-бе-открита-в/ (посетен на 12.11.2013 г.).

17. Статия със заглавие „Листовки срещу бежанците налепиха в Перник“, достъпна на адрес http://www.zapernik.com/obshtestvo/listovki-sreshtu-bejancite-nalepiha-v-pernik_27358/ (посетен на 12.11.2013 г.).

18. Статия със заглавие „Патриоти“ зверски пребиха наш сънародник на „Пиротска“, взели го за бежанец“, достъпна на адрес http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2428868 (посетен на 12.11.2013 г.).

19. Статия със заглавие „Скинарите, нападнали българина от турски произход - с обвинения“, достъпна на адрес http://btvnews.bg/article/bulgaria/prebitiyat-balgarin-ot-turski-proizhod-e-v-koma.html (посетен на 12.11.2013 г.).

20. Статия със заглавие „Скинари пребиха българин от турски произход на „Пиротска“, достъпна на адрес http://offnews.bg/index.php/264823 (посетен на 12.11.2013 г.).

21. Статия със заглавие „Биха нашенец, сбъркали го с бежанец (Обзор)“, достъпна на адрес http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2430402 (посетен на 12.11.2013 г.).

22. Статия със заглавие „Скинари нападат роми край НДК, майки с деца се намесват“, достъпна на адрес http://btvnews.bg/article/kriminalno/skinari-napadat-romi-krai-ndk-maiki-s-detsa-se-namesvat.html (посетен на 12.11.2013 г.).

23. Статия със заглавие „Скинари пребиха роми в центъра на София“, достъпна на адрес http://offnews.bg/index.php/262609 (посетен на 12.11.2013 г.).

24. Статия със заглавие „Скинари нападнаха нигериец в автобус 72“, достъпна на адрес http://novinar.bg/news/skinari-napadnaha-nigerietc-v-avtobus-72_NDQ1NTs5NQ==.html (посетен на 12.11.2013 г.).

25. Статия със заглавие „Скинари ступаха тъмнокож в автобус 72“, достъпна на адрес http://www.bnews.bg/article-90283 (посетен на 12.11.2013 г.).

26. Статия със заглавие „17-годишен сириец е нападнат с нож пред лагера във „Военна рампа“, няма опасност за живота му (допълнена)“, достъпна на адрес http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/11/04/2175231_17-godishen_siriec_e_napadnat_s_noj_pred_lagera_vuv/ (посетен на 12.11.2013 г.).

27. Статия със заглавие „17-годишен сириец намушкан в София“, достъпна на адрес http://www.vesti.bg/novini/17-godishen-siriec-namushkan-v-sofiia-5997611 (посетен на 12.11.2013 г.).

28. Статия със заглавие „Тъмнокож българин от смесен брак е бил пребит в София“, достъпна на адрес http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/11/08/2177974_tumnokoj_bulgarin_ot_smesen_brak_e_bil_prebit_v_sofiia/ (посетен на 12.11.2013 г.).

29. Статия със заглавие „Ново расистко нападение в София“, достъпна на адрес http://www.vesti.bg/bulgaria/incidenti/-5997986 (посетен на 12.11.2013 г.).

30. Статия със заглавие „Пребиха 18-годишно момче в центъра на София“, достъпна на адрес http://novanews.bg/news/view/2013/11/08/61602/ (посетен на 12.11.2013 г.).

---

[1] Вж. медийно отразяване:

1.        http://www.vesti.bg/bulgaria/politika/-5998005

2.        http://offnews.bg/index.php/264654/

3.        http://fakti.bg/bulgaria/81145-v-sofia-se-rodi-neonacistka-partia

4.        http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2428791

5.        http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/11/10/2178949_zabrana_za_antibulgarski_organizacii_poiska/

[2] „Кръв и чест“ (Blood and Honour, по мотото на хитлеровата младеж – Blut und Ehre) е основана в Обединеното кралство международна неформална неонацистка и расистка мрежа, забранена в поне две държави от Европейския съюз (Германия и Испания), както и в други държави. Нейни привърженици са извършители на насилствени престъпления от омраза, жертви на които са както представители на малцинства, така и други граждани. За повече информация:

1.        http://www.monitor.bg/article?id=219011

2.        http://archive.adl.org/hate_symbols/groups_blood_honour.asp

3.        http://www.splcenter.org/get-informed/intelligence-files/groups/blood-honour

[3] Вж., например:

1.        http://offnews.bg/index.php/264654/

2.        http://www.cross.bg/benatova-partiya-chast-1383165.html

[4] Вж., например: http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2013-11-10&article=471811

[5] Вж.: http://focus-news.net/news/2013/11/09/1846188/ (акцентът – наш).

[6] Пак там.

[7] Вж.:

1.        http://www.focus-news.net/news/2013/11/09/1846199/

2.        http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/11/10/2178949_zabrana_za_antibulgarski_organizacii_poiska/

[8] Член на „Български национален съюз“ (БНС) – организация, чийто активист през 2011 г. бе осъден за поставяне на нацистко знаме на комин в Пазарджик. Костадинов е и сред организаторите на ежегодното шествие „Луковмарш“ в столицата, посветено на лидера на пронацистката организация от началото на 20-и век, „Съюз на българските национални легиони” (СБНЛ). Вж.:

1.        http://www.vesti.bg/bulgaria/sad/-4393091

2.        http://www.lukovmarsh.info/2013/01/06/кампанията-за-луковмарш-2013-бе-открита-в/

[9] Вж., например:

1.        http://fakti.bg/bulgaria/81145-v-sofia-se-rodi-neonacistka-partia

2.        http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/11/10/2178949_zabrana_za_antibulgarski_organizacii_poiska/

[10] Вж. http://fakti.bg/bulgaria/81145-v-sofia-se-rodi-neonacistka-partia

[11] Пак там.

[12] Пак там.

[13] Пак там.

[14] Вж.:

1.        http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2428791

2.        http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/11/10/2178949_zabrana_za_antibulgarski_organizacii_poiska/

[15] Вж.: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2428791

[16] Вж.: http://www.zapernik.com/obshtestvo/listovki-sreshtu-bejancite-nalepiha-v-pernik_27358/

[17] Вж.:

1.        http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2428868

2.        http://btvnews.bg/article/bulgaria/prebitiyat-balgarin-ot-turski-proizhod-e-v-koma.html

3.        http://offnews.bg/index.php/264823/

4.        http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/11/10/2178949_zabrana_za_antibulgarski_organizacii_poiska/

5.        http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2430402

[18] Вж. пак там.

[19] Вж.:

1.        http://btvnews.bg/article/kriminalno/skinari-napadat-romi-krai-ndk-maiki-s-detsa-se-namesvat.html

2.        http://offnews.bg/index.php/262609/

[20] Вж.:

1.        http://novinar.bg/news/skinari-napadnaha-nigerietc-v-avtobus-72_NDQ1NTs5NQ==.html

2.        http://www.bnews.bg/article-90283

[21] Вж.:

1.        http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/11/04/2175231_17-godishen_siriec_e_napadnat_s_noj_pred_lagera_vuv/

2.        http://www.vesti.bg/novini/17-godishen-siriec-namushkan-v-sofiia-5997611

[22] Вж.: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/11/08/2178061_napadnatata_kamerunka_e_ochakvala_dokumenti_za/

[23] Вж.:

1.        http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/11/08/2177974_tumnokoj_bulgarin_ot_smesen_brak_e_bil_prebit_v_sofiia/

2.        http://www.vesti.bg/bulgaria/incidenti/-5997986

3.        http://novanews.bg/news/view/2013/11/08/61602/

[24] Имената и подписите са по идентичен ред. Този ред е азбучен ред на фамилията, освен там, където няколко подписа са сканирани в едно и също изображение, без да са подредени по азбучен ред, и поради това не могат да бъдат разделени.