Разговорът поде адв. Калин Ангелов, с молба да се помогнело на едно симпатично приятелско куче без порода да си намери "дама". Това искане предизвика доста възмущение и ме наведе на нелеки размисли, в качеството ми на неприсъстващ наследник на майчиното ми /породисто/ куче, което децата ми - и аз - обожаваме. Въпреки това, усетих, че клоня към антикучешкия лагер. Ето защо.
Преди 3 години един съселянин се оплака, че друг съселянин му прегазил с кола кученцето, което първият си пуснал да тича "свободно" по селските улици. Просто не кривнал с волана, изедникът. Обаче на село, кучета - както и всякакви други животни - се гледат с определена полза: да пазят, за лов, овчарски. И ако едно куче е само на улицата, значи то е безполезно - т.е. вредно, заразно и опасно, както селските хора отлично знаят.
Нежелателни инциденти винаги има, но добрата селска практика е безполезните кучешки котила да се изхвърлят край селото още новородени, за да станат закуска на чакалите същата вечер. И преди да са ги видяли децата, защото по детски се привързват.
Природата си има закони, само градските хора си въобразяват, че са над тях, вдетиняват се на воля, и си патят. Не подкрепям, но се досещам, че алиениран, нагнетен в градска среда, изолиран от природа и себеподобни, често бездетен и самотен, хомо урбаникус се привързва към домашни любимци, от които получава безусловна привързаност, която бърка с любов.
Някой да гледа кучета и да си ги развъжда в двора иди-дойди приемам, негова работа. Разхождането на апартаментни кучета по 2 пъти на ден за да се изходят в първата градинка /в най-добрия случай/ или на тротоара /в обичайния/ никога не ме е изпълвало с ентусиазъм, макар и да съм чувал, че страхотни връзки се завързвали между кучкарите. Напротив, след поредното настъпено кучешко често долавям у себе си един неприсъщ радикализъм.
Минава ми, но пускането на кучета да живеят по улиците го намирам направо престъпно, независимо от причините /"като малко беше много сладко и децата му се радваха, но вече не можем да го гледаме", "взехме го през юни, обаче си заминаваме и го пуснахме да си тича на свобода".../.
По улиците на града "кучешкият род" просто няма място без човешки придружител - тъкмо по хуманни съображения. Защото да си припомним: хуманизъм означава привързаност към... хората, не към кучетата - или хамстерите, да кажем. Сред дивата природа пък още по-малко - там подивелите псета нанясат гигантски щети на естествените популации, а и често атакуват хора, от които нямат естествен страх.
И преди справедливо да бъда заклеймен като закоравял кучеубиец, сърдечно благодаря на еколозите Петко Цветков, Стоян Бешков, Димитър Велин и всички техни близки, които безкористно и с любов отглеждат кучето на майка ми в София вече трета година. Макар и некастрирано, не съм чул да се е размножило, но знае ли човек.
