Градските кучетата и градските хора

Разговорът поде адв. Калин Ангелов, с молба да се помогнело на едно симпатично приятелско куче без порода да си намери "дама". Това искане предизвика доста възмущение и ме наведе на нелеки размисли, в качеството ми на неприсъстващ наследник на майчиното ми /породисто/ куче, което децата ми - и аз - обожаваме. Въпреки това, усетих, че клоня към антикучешкия лагер. Ето защо.

 

Преди 3 години един съселянин се оплака, че друг съселянин му прегазил с кола кученцето, което първият си пуснал да тича "свободно" по селските улици. Просто не кривнал с волана, изедникът. Обаче на село, кучета - както и всякакви други животни - се гледат с определена полза: да пазят, за лов, овчарски. И ако едно куче е само на улицата, значи то е безполезно - т.е. вредно, заразно и опасно, както селските хора отлично знаят. 

 

Нежелателни инциденти винаги има, но добрата селска практика е безполезните кучешки котила да се изхвърлят край селото още новородени, за да станат закуска на чакалите същата вечер. И преди да са ги видяли децата, защото по детски се привързват. 

 

Природата си има закони, само градските хора си въобразяват, че са над тях, вдетиняват се на воля, и си патят. Не подкрепям, но се досещам, че алиениран, нагнетен в градска среда, изолиран от природа и себеподобни, често бездетен и самотен, хомо урбаникус се привързва към домашни любимци, от които получава безусловна привързаност, която бърка с любов.

 

Някой да гледа кучета и да си ги развъжда в двора иди-дойди приемам, негова работа. Разхождането на апартаментни кучета по 2 пъти на ден за да се изходят в първата градинка /в най-добрия случай/ или на тротоара /в обичайния/ никога не ме е изпълвало с ентусиазъм, макар и да съм чувал, че страхотни връзки се завързвали между кучкарите. Напротив, след поредното настъпено кучешко често долавям у себе си един неприсъщ радикализъм. 

 

Минава ми, но пускането на кучета да живеят по улиците го намирам направо престъпно, независимо от причините /"като малко беше много сладко и децата му се радваха, но вече не можем да го гледаме", "взехме го през юни, обаче си заминаваме и го пуснахме да си тича на свобода".../. 

 

По улиците на града "кучешкият род" просто няма място без човешки придружител - тъкмо по хуманни съображения. Защото да си припомним: хуманизъм означава привързаност към... хората, не към кучетата - или хамстерите, да кажем. Сред дивата природа пък още по-малко - там подивелите псета нанясат гигантски щети на естествените популации, а и често атакуват хора, от които нямат естествен страх. 

 

И преди справедливо да бъда заклеймен като закоравял кучеубиец, сърдечно благодаря на еколозите Петко Цветков, Стоян Бешков, Димитър Велин и всички техни близки, които безкористно и с любов отглеждат кучето на майка ми в София вече трета година. Макар и некастрирано, не съм чул да се е размножило, но знае ли човек.

РБ: Реформи или власт!

Фото: Bulphoto.com

По повод на изявлението на Радан Кънев, че ако реформите на Петър Москов не бъдат приети до местните избори, РБ ще напусне управлението, политологът  Ружа  Смилова запита защо РБ се идентифицират именно с тази реформа, която според нея изглежда да публиката "недообмислена." Без претенция да мога да оценя достойнствата или недостатъците на предложенията на Москов, позволих си да предположа, че този ултиматум сигнализира друго: нашумялата здравна реформа има все по-малък шанс да се случи; центробежните сили в блока достигат преломна точка; и Кънев се опитва да съхрани ерозиращата с всеки ден безплоден престой във властта политическа жизненост на РБ като единен политически субект.

Самоволната номинация на Соломон Паси за кмет на София от страна на Меглена Кунева дни по-рано демонстрира за пореден път хроничната липса на централизирано мислене и координация в РБ. От създаването на блока та до ден днешен различните водещи фигури на съставляващите го партии действат на своя глава: номинират кметове, предлагат се за министри, прокарват и назначават протежета без конкурс, громят ромите, бранят КТБ и т.н.


Политически разнобой с препятствия

Липсата на координация и нежеланието за вземане на съвместни решения не е нещо ново в РБ. Още през 2013 г. тя стана основна причина за оттеглянето една от партиите съучредителки на блока - Зелените. Техните представители в РБ тогава се оказаха в небрано лозе: те нямаше как да обяснят на съпартийците си дадено становище или действие на блока, тъй като в много случаи сами го научаваха пост-фактум.  

Още на евроизборите през 2014 стана видно, че лидерите на партии, съставляващи блока гонят собствени цели, а единственият източник на гравитация помежду им е стремежът към участие във властта. Но с включването на някои от тях в държавното управление тази сила от притегателна стана центробежна. Направените компромиси, както и някои откровено лични грешки на министри на РБ, отблъснаха нарастващ брой ключови подгрупи от бездруго тесния му електорален ресурс.  Шампион в тази дисциплина стана здравният министър д-р Петър Москов. 

Направените компромиси, както и някои откровено лични грешки на министри на РБ, отблъснаха нарастващ брой ключови подгрупи от бездруго тесния му  електорален ресурс.

При встъпването си в длъжност Москов екзекутира забраната за тютюнопушене на закрити обществени места, като я определи за "екстремна" и ясно индикира, че прилагането й няма да бъде прироритет за МЗ по време на министерстването му. Докато нарушенията на забраната растяха главоломно пред очите на всички, министърът-медик се подигра над проевропейската кауза на движението "България без дим", сравни симпатизантите му с комунистически доносници и намекна от парламентарната трибуна, че негодуването им е плод на меркантилност. Това отблъсна мнозина привърженици на РБ сред тях, които бяха в първите редици на протестите срещу "модела #КОЙ?" и сочения като собственик на "Булгартабак" Делян Пеевски. 

Въпреки доказаната от различни социологически изследвания масовост на подкрепата за забраната на тютюнопушенето, малкото наглед пушаческо прегрешение на Москов можеше а се размине почти незабелязано. Но няколко дискриминационни изявления на здравния министър - най-вече по отношение на ромите, го вкараха в конфронтация с радетелите за толерантност, човешки и малцинствени права. Сатанизирани от медиите и говорителите на статуквото като "соросоиди" и "агенти на Запада" - най-напред в Русия и други недемократични страни, а сравнително отскоро и у нас,  представителите на тази група имат солидно влияние сред привържениците на либералната демокрация, които формират електоралния "гръбнак" на РБ.

И в двата случая бедата можеше лесно да бъде поправена ако след първоначалните непремерени изказвания, явно плод на лични възгледи и пристрастия на самия Петър Москов, той бе предприел елементарни политически мерки за да успокои притесненията на своите избиратели и да заздрави увереността им в ценностната кохерентност на РБ.  Но и в двата случая действията и изявленията му получиха мощно насърчение из масовата медийна среда, която е традиционно благодатна за преплетените интереси на тютюневата индустрия и постоянно подхранва политическото и икономическо статукво чрез насаждане на омраза към малцинствата. Политическата власт, и сведенията за нарастваща популярност, охотно предоставени от често обвързаните в същата мрежа зависимости социологически агенции, главозамаяха Москов. Вместо да заглади противоречията си с различните групи привърженици на РБ, той ги неглижира и задълбочи.

Действията и изявленията на Петър Москов получиха мощно насърчение из масовата медийна среда, която е традиционно благодатна за преплетените интереси на тютюневата индустрия и постоянно подхранва политическото и икономическо статукво чрез насаждане на омраза към малцинствата.

Така имиджът на Москов като млада надежда на реформаторската политика остана да зависи главно от два фактора: успехът на реформите му в здравеопазването, и подкрепата на т.нар. лекарска гилдия. Двете условия на задачата обаче са почти неизпълними едновременно: въпреки хроничинте оплаквания, най-вече от недостатъчно заплащане, медиците, както повечето гилдии у нас, са преимуществено консервативни и резистетни срещу всеки опит за издънна промяна на статуквото. Дори без детайлно вглеждане в параметрите на предложените от Москов промени може да се очаква, че колкото по-радикални  са те, толкова по-враждебен ще бъде отговорът на средата срещу тях. А това означава загуба на подкрепа за РБ сред лекарското съсловие или отказ от реформи.


За разлика от Москов, и най-вече Кунева и Лукарски, които вече консумират достъпа си до власт, Радан Кънев има само какво да губи от отслабване на РБ и компрометиране на реформаторския му потенциал. В блока липсват адекватни механизми, чрез които да се упражнява ефективен контрол над министрите на РБ или - не дай Боже - да им се търси политическа отговорност. Ето защо чрез поставения "ултиматум"  Кънев се опита да се възползва от принципа "микрофонът е ваш" и да постави участниците в управлението от страна на РБ пред свържен факт.  Заплахата, че РБ ще се оттегли от властта при провал на здравната реформа, вкара Кунева, Лукарски и самия Москов в капан.  При твърде вероятният сценарии реформата да не получи подкрепа от парламентарното мнозинство, те или ще трябва да подадат оставка, или да се иденфицират обществено като комформисти, които нехаят за реформите и се интересуват единствено от ресурсите на властта.

Заплахата, че РБ ще се оттегли от властта при провал на здравната реформа, вкара Кунева, Лукарски и самия Москов в капан.

В случая Радан Кънев играе ва банк и отговорът не закъсня: ден по-късно вицепремиерът Меглена Кънева се дистанцира от ултиматума и го обяви за лична приумица на самия Кънев. Така партията й скъсва и последните останки от васалитет спрямо РБ. Въпрос на време е седесарите на  Лукарски да сторят същото. От тук насетне какъвто и да било следващ опит за централизация и обуздаване на опърничавите министри в РБ ще става все по-невъзможен, а съдбата на блока като единен субект ще изглежда все по-несигурна.

Бунтът на думите!

А вие правите ли даун…шифтинг?  „Капитал“ LIGHT провокира. За това чудо да няма българска дума? Абсурд! За отказ от светското, от рутината, от "спускането по течението". Те у нас открай време виреят, все някое определение ще им е останало. Хайде, на помощ, закъсала памет. Не, не е самолюбие.  Исихазъм - не, това е теология, при това византийска. Тоз, който живее както сам иска, е – ами да, саможив. Еврика! Проверявам. Гугъл мълчи назидателно. Тълковният речник направо гълчи - даскал същински:  „саможивост“, отсича, е нещо срамотно, между егоизъм и темерутщина.

Не му вярвам. Подозрях конспирация. Има думи, опасни за всеки ред и всяко статукво. Те не се изкореняват по никакъв начин: нито с бой, нито с арести, нито дори с инквизиция. Затова ги заливат с омраза и ги тъпчат в помия, подменят им смисъла, правят ги мръсни, цинични, обидни. Все са думи за свободата човешка:  сам да се учиш; сам да се изявяваш – с мнение, цвят на кожата, вяра или пол. Свободно да любиш - без дребен шрифт и посредници. И не просто сам да стоиш, а сам да живееш - без управници, без държава, без бирници. 

Саможивост ухае на метеж, на различност. Днес се нуждаем от нея, така е. Затова вместо даун…лоудинг, на бунт срещу речника!  Да живеят саможивите.

Свободата на злословието по "стената" на Зелените

От доста години наблюдавам липсата на взаимно уважение между хората в обществената комуникация в България, както и другаде из пост-социалистическия свят. Този синдром бързо се пренесе в електронното общуване, напусна ограниченията на имейла, който малко или много възпроизвежда формата на старите хартиени писма, още през 1990те превзе почти забравените днес чат-канали, и през последната петилетка триумфира напълно из т.нар. социални мрежи в интернет. И докато в офлайн общуването между непознати, а и познати хора, все още виреят някакви вкоренени задръжки и останки от регламент на уважение, във Фейсбук и останалите обществено достъпни виртуални обществени места от тях почти не остава помен.

Доста е изписано по явлението "хейт" или "омраза" в интернет, което вероятно произлиза от усещането за анонимност и безнаказаност, характерно за голяма част от електронното общуване, но бързо и безпрепятствено се просмуква и в неанонимните форми. Скоро дори хора, ползващи истиските си имена и идентичност, се повеждат по доминиращия език и стил на комуникация в мрежата. Той се характеризира с незабавно преодоляване на дистанцията със събеседника, познат или непознат, и встъпване в неформален, дори фамилиарен тон на разговор. Само по себе си това не би било особен проблем, разбира се, ако не беше и изявената тенденция към негативност на комуникацията.

Това е тенденцията, по силата на която става все по-приемливо човек да се изразява хапливо, ехидно, иронично, инсинуативно, когато пише във Фейсбук. Мога да сравня този стил на комуникация със стила на разговор между компания от ученици в средния курс. Разликата, че в голяма част от виртуалното обществено пространство този незрял стил се прилага между хора, които не се познават, не споделят една и съща културна и ценностна среда, не са на еднаква възраст, и - за разлика от гимназиалните приятели - не са имали време да договорят и изработят комуникационната конвенция помежду си. Логично би било такъв процес на "договаряне" на кодекса за комуникация да се случва и в социалните мрежи и да формира доминиращата култура в съответния комуникационен форум. Но в голяма част от фейсбук групите и интернет форумите това не се случва - сякаш културното равнище на комуникация е предопределено да отговаря на най-ниското "общо кратно." Така постепенно ниската комуникационна култура започва да се възприема и налага като повсеместен стандарт на виртуално общуване.

постепенно ниската комуникационна култура започва да се възприема и налага като повсеместен стандарт на виртуално общуване

По силата на този стандарт, речта на омразата, нетолерантността и агресията се оказва напълно приемлива, и дори в известен смисъл, институционализирана. Към събеседниците се подхожда с недоверие, неуважение, дори неприязън. Оспорват се кредибилността, авторитетът, достойнството и моралът им, при това априори, без обосновка или доказателства. Постепенно се създава усещането, че всеки, който изразява мнение или публикува в социалните мрежи приема описаните условия. Така виртуалното комуникационно поле постепенно деградира: става все по негостоприемно към хората, които не приемат този стил на комуникация; и постепенно ограничава обема и възможностите за прилагане на различа култура и ценности.

Като създател и модератор на редица групи и страници във Фейсбук се опитвам активно да противодействам на тези тенденции. За целта формулирам правила за поведение в групите, които изключват недобронамереност, инсинуативност, персонални атаки и пр. Но тези усилия често срещат сериозен отпор, при това от хора, които в повечето случаи са потърпевши. Въвеждането на правила се възприема едва ли като тоталитаризъм, а прилагането им, включващо премахване на коментари и блокиране на нарушаващи ги потребители, често се оспорва от останалите членове, някои от които го определят като "цензура".

Два случая, които наблюдавах през последните дни илюстрират това поведение. При първия във Фейсбук група на Зелените бе поставен спекулативен въпрос дали са получавани пари за участието на партият в Реформаторския блок. Под обстойния отговор на съпредседателя на Зелените Борислав Сандов, непознат за мен човек бе поставил следния коментар: "не съм и очаквал да каже истината." Използвах функционалността на Фейсбук за да се обърна с лично съобщение към този човек и да го помоля да премахне коментара си, тъй като е обиден и инсинуативен. В отговор получих поредица от обвинения, че се опитвам да "цензурирам" пишещия и му отнемам правото на свободно слово. Обясих му, че подобна "свобода" на злословие му дават всички останали партии, докато тук поне се опитваме да бъдем различни.

"свобода" на злословие дават всички останали партии, докато тук поне се опитваме да бъдем различни

Ден по-късно, темата получи неочаквано развитие след като от стената на Зелените бе изтрит друг ехиден въпрос. По спомен на един от участниците, той звучеше като "кога ще тропнете по масата и ще се обедините с другите опозиционни сили, или ще си кълвете тук самички?" и беше предизвикал дълга полемика, преди да бъде изтрит. Самото изтриване обаче бе поставено като въпрос от автора му и предизвика дискусията, довела до написването на този материал. В нея преобладаваха мнения на членове и ръководители на Зелените, според които изтриването на този не особено добронамерен въпрос е вредно, равносилно на цензура. 

Заявих в отговор, че подкрепям изтриването на поста, не заради изразеното мнение, а заради ехидния назидателен тон, който няма нищо общо с представите ми за добронамереност и взаимно уважение, на които се гради комуникацията между културни хора. Бъркането на свободата на словото с липсата на култура и норми обслужва единствено политическото и обществено статукво, което Зелените търсят да променят. Държа в България да има поне една политическа партия, която да демонстрира и отстоява културата на толерантност, добронамереност и уважение, която повсеместно липсва навсякъде другаде. Освен нецезурност и открита простащина, има хиляди начини да бъдеш ехиден, злонамерен и инсинуативен. Същевременно почти всяко мнение може да бъде изразено и обосновано по възпитан и демостриращ добронамереност начин. Нека поне Зелените да налагат второто като стил на комуникация и поведение помежду си и в обществото.

Сигнал до главния прокурор срещу нацизма в България

Уважаеми господин Главен прокурор,

С този сигнал ние, сто и дванадесет (112) български граждани, загрижени за правата на човека и законността в страната, сезираме прокуратурата за следното:

На 9 ноември 2013 г. в София бе учредена открито неонацистка партия. Този факт е обществено достояние.[1] Тази партия се формира от екстремистки групи, които включват местни секции на международната неонацистка мрежа „Кръв и чест”,[2] неформални образувания на лица, идентифицирани от журналисти като скинхедс („бръснати глави”)[3] и крайни футболни привърженици („ултраси”)[4], с паравоенни по семантика названия като „Национална Съпротива“ и „Офанзива“.

Новоучредената неонацистка партия, на име „Националистическа партия на България”, е обявила пред медиите, че цели „хомогенно и чисто национално общество”, „държава, защитаваща само българските национални интереси”, „разправа веднъж завинаги с всички врагове на Родината в лицето на партиите от статуквото, икономическата олигархия и чуждата резидентура“.[5] Учредителите й са заявили:

„Първата и неотложна задача, която „Националистическа партия на България“ си поставя, е прочистването на страната ни от чуждоземната и инородна имигрантска измет, която залива улиците на градовете ни, и държи в състояние на страх българското население“.[6]

Новоучредената неонацистка партия е оповестила и своя политическа програма, чиито пунктове включват:[7]

„1. България е еднонационална държава на българите и като такава, следва да бъде подчинена единствено и само на българския национален интерес.

2. В нея не може да съществуват привилегировани групи, основани на расов, етнически, религиозен, политически или друг признак.

3. Ефективна борба и забрана на всички антибългарски организации като „Български Хелзинкски комитет“, „Отворено общество“ и производните им. Забрана на всички етнически партии в страната, начело с ДПС.

4. Разбиване и забрана на всички сепаратистки групи и движения на територията на Република България. Стопиране процесите на ислямизация и турцизация.

5. Провеждане на активна и целенасочена държавна политика за справяне с битовата и малцинствената престъпност и осигуряване на ред, спокойствие и справедливост във всички български градове и села. Смазване на циганския терор с железен юмрук.

6. Ние искаме гарантиране правото на неизбежна отбрана, чрез ясно определяне на границите й и разширяване на обхвата й.

7. България е християнска държава. Православното вероизповедание, чрез промяна в Конституцията ще бъде установено като официално.

8. Всички вероизповедания ще имат пълна религиозна свобода, стига чрез пропаганда или други действия да не отричат християнския характер на Българската държава и националната ни идентичност.

9. Нов закон за вероизповеданията, който ще изисква при регистрация на нови конфесии, същите да докажат наличието на поне 500 000 последователи или присъствието си на националната територия към момента на възстановяването на Третата Българска държава.

[…]

11. Незабавни и радикални мерки за преодоляване на демографската катастрофа, в която се намира българската нация. Това ще стане чрез:

- Утвърждаване на тридетния и четиридетен модел;

[…]

- Прекратяване на пагубната социална политика, стимулираща малцинствената раждаемост и паразитизъм; […]

[…]

15. […] Съществуващата система, при която механично се взима от честния и трудолюбив българин и се подарява на социално-етнически групи, които не правят нищо, за да подобрят положението си, трябва веднага да бъде премахната.
[…]”

Според обществено достъпната информация три лица ще представляват ръководството на новоучредената неонацистка партия – Симеон Костадинов,[8] Благовест Асенов и Тодор Тотев.[9] Костадинов е потвърдил, че според тях източноправославното вероизповедание трябвало бъде обявено като официално, а не като традиционно (визирайки чл. 13, ал. 3 от Конституцията); съществуващият Закон за вероизповеданията бил изключително либерален и позволявал да се регистрират всевъзможни, чужди и откровено психопатски секти, окултистки религиозни движения, които са обществено опасни; имали категорична позиция срещу антибългарски организации като Българския хелзинкски комитет, Отворено общество и всичките им производни; трябвала изключително строга и рестриктивна наказателна политика по отношение на битовата и малцинствената престъпност.[10] „Циганската битова престъпност много отдавна е прехвърлила пределите и характера на обикновена престъпност. Ние заявяваме, и сме записали категорично, че циганският терор ще бъде смазан с железен юмрук, защото няма друг начин. Истината е, че навън се води война, и в тази война жертвите сме ние, към момента,” заявил Костадинов.[11]

Знакът и знамето на партията са черни, с изправен златен лъв, обърнат надясно.[12] Според Симеон Костадинов, който е бил член на ПП „Атака” до 2006 г., партията имала над 3500 членове.[13]

Според публикациите новоучредената неонацистка партия ще организира следващата неделя, 17 ноември, протест чрез пътен блокаж в Перник срещу плановете да се заселят там бежанци.[14] Тя вече мобилизирала патрули за „охрана” на българите от имигранти и роми.[15] Според пресата протестът в Перник вече се подготвя, като в града са разпространени ксенофобски постери.[16]

Потенциално преднамерено, тази партия, която се обявява за етническо прочистване и „смазване” на набедени български малцинства, както и за репресии срещу неправителствени организации, които защитават правата на човека и демократичните ценности, е учредена на 9 ноември – знакова годишнина от историческия антисемитски хитлеристки погром, известен като „Кристалната нощ”.

Уважаеми господин Главен прокурор,

Тази партия е противоконституционна. Тя представлява „организация, чиято дейност е насочена срещу единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа и религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите”, ако не и „организация, която създава тайни или военизирани структури, или се стреми да постигне целите си чрез насилие”, по смисъла на чл. 44, ал. 2 от Конституцията. Конституционната норма безусловно забранява такива организации.

Тази партия е в нарушение и на забраната по чл. 11, ал. 4 от Конституцията, защото, по същество, тя е образувана на етническа, расова и верска основа. Нейната дейност и програма са основани на идеи за превъзходство и надмощие на българската етническа идентичност и православна принадлежност.

Учредяването, както и текущата и програмираната дейност на тази неонацистка партия, са съставомерни по чл. 162 от Наказателния кодекс. Изявленията и „програмата” на партията съставляват проповядване или подбуждане към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност чрез слово, печат или други средства за масова информация (чл. 162, ал. 1 НК). Учредяването на партията съставлява образуване или ръководене на организация или група, която си поставя за цел извършването на деяния по ал. 1 (проповядване/подбуждане) и, потенциално, ал. 2 (употреба на насилие) или системно допуска извършването на такива деяния. Както образуването и ръководенето, така и членуването в такава организация или група са престъпни деяния (съответно, чл. 162, ал. 3 и 4 НК).

Има основания да се приеме, че учредяването и вече осъществената, както и планираната дейност на неонацистката партия са съставомерни и по чл. 108-109 НК, като, съответно, проповядване на фашистка или друга антидемократична идеология и образуване или ръководене на организация или група, която си поставя за цел да извършва такова престъпно проповядване. Членството в такава организация или група също е наказуемо (чл. 109, ал. 2 НК).

Уважаеми господин Главен прокурор,

Такава партия не може да се регистрира в България. Това се изключва от българския конституционен ред и законите ни. Ето защо, искаме от Вас прокуратурата като орган за законност в България изрично да се противопостави на регистрирането на партията от българския съд. Съгласно чл. 16 от Закона за политическите партии в откритото съдебно заседание по молбата за регистрация на партията участва прокурор. Искаме този прокурор да вземе категорично становище, че неонацистката партия не следва да се регистрира, като се обоснове така, че съдът да получи всеки необходим му мотив да възприеме позицията на прокуратурата.

Учредяването и дейността (публичните изявления и оповестената „програма” вече съставляват политическа дейност) на тази неонацистка формация не са изолирано явление в този момент от историята ни. Те са част от растяща вълна на неототалитарен расистки, ислямофобски и ксенофобски екстремизъм, който се изразява както в открито подбуждане към омраза и саморазправа, така и в актове на престъпно дискриминационно насилие. В рамките на десет дни само – от 3 ноември до днешната дата, 13 ноември 2013 г. – само на територията на София медиите документираха поне шест случая на расово мотивирано насилие срещу чужденци и представители на български малцинства.

Последното от тези престъпления от омраза е отпреди четири дни – 9 ноември 2013 г.[17] Негова жертва е 28-годишен български гражданин от турски произход. Младият мъж е групово пребит в центъра на София, край ул. „Пиротска”. Той е в тежко състояние (кома) вследствие жестоки ритници в главата, с тежка черепно-мозъчна травма, в болница. Преди да го нападнат, след като случайно се натъкват на него на улицата, извършителите, които медиите идентифицират като скинхедс и „патриоти”,[18] атакували намиращ се в непосредствена близост пансион, обитаван от имигранти, чиито врати изпочупили, но откъдето били отблъснати.

Случаите, които предхождат този, включват:

·         На 3 ноември 2013 г. млад мъж и дете, и двамата от ромски произход, са нападнати от група скинхедс в центъра на София в близост до НДК. Според информацията в медиите 10-15 младежи на възраст между 16 и 25 години започват побой с камъни и „подръчни материали“ над двамата. Никой не се намесва, освен група майки с малки деца, които успяват да предпазят ромите. Впоследствие на мястото идва линейка, но полицията закъснява с около час и половина.^[19]

·         Същата вечер, на 3 ноември 2013 г., чернокож младеж е нападнат в столичния автобус № 72. Според очевидка момчето е слязло от автобуса, на спирката е подгонено от група скинхедс, от които побягва обратно в автобуса, където те са го последвали. Блъснали са го и са почнали да го удрят. Информацията за нападението публикува очевидката, потребител в социалната мрежа Фейсбук; впоследствие и много медии отразяват случая.^[20]

·         На 4 ноември 2013 г. пред бежанския лагер във „Военна рампа“ е нападнат 17-годишен сириец. Момчето е било намушкано с нож в гърба.^[21]

·         На 6 ноември 2013 г. цветнокожа жена от Камерун е била нападната на автобусна спирка в София, без никакъв повод.[22]

·         На 7 ноември 2013 г. 18-годишен български гражданин, чийто баща е от Гана, е жестоко пребит в трамвай № 22, преминаващ през центъра на София. Нападателите са били трима мъже, определени от момчето като „скинари“. То е настанено в „Пирогов“ с хематом на далака.^[23]

Тази вълна от ксенофобски и расистки престъпления започна на 2-3 ноември с публичните призиви към дискриминация, омраза и насилие от страна на политически опортюнисти, по повод на които прокуратурата образува още на 4 ноември две досъдебни производства по чл. 162 и чл. 320 НК. Тази корективна намеса на прокуратурата, за съжаление, не бе достатъчна да спре последвалата престъпна виктимизация на невинни хора, включително деца, заради цвета на кожата им. По отношение проповядването на омраза и насилие е необходим и стриктен превантивен институционален контрол. Именно такъв следва да упражни българската прокуратура, като пред съда се застъпи за обществения интерес в демократичната държава и за върховенството на закона, които са несъвместими с регистрация на неонацистка партия като новоучредената. Без съмнение, Вие, господин Главен прокурор, съвършено оценявате това.

Приложения, съгласно текста:

1. Сканирани копия от подписите на подателите на настоящия сигнал.[24]

2. Статия със заглавие „Кръв и чест“ и други националисти правят партия“, достъпна на адрес http://www.vesti.bg/bulgaria/politika/-5998005 (посетен на 12.11.2013 г.).

3. Статия със заглавие „Скинарите учредяват партия в София“, достъпна на адрес http://offnews.bg/index.php/264654/  (посетен на 12.11.2013 г.).

4. Статия със заглавие „В София се роди неонацистка партия“, достъпна на адрес http://fakti.bg/bulgaria/81145-v-sofia-se-rodi-neonacistka-partia (посетен на 12.11.2013 г.).

5. Статия със заглавие „Българска „Златна зора“ ще прочиства имигранти“, достъпна на адрес http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2428791 (посетен на 12.11.2013 г.).

6. Статия със заглавие „Забрана за „антибългарски организации“ поиска новоучредена националистическа партия“, достъпна на адрес http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/11/10/2178949_zabrana_za_antibulgarski_organizacii_poiska/ (посетен на 12.11.2013 г.).

7. Статия със заглавие „Неонацисти вилнеят в Пловдив“, достъпна на адрес http://www.monitor.bg/article?id=219011 (посетен на 12.11.2013 г.).

8. Информационен запис за групата Blood & Honor в базата данни Hate On Display: A Visual Database of Extremist Symbols, Logos and Tattoos на базираната в САЩ международна неправителствена организация Anti-Defamation League (http://www.adl.org), достъпен на адрес

http://archive.adl.org/hate_symbols/groups_blood_honour.asp (посетен на 12.11.2013 г.).

9. Информационен запис за групата Blood & Honor в уебсайта на американската неправителствена организация Southern Poverty Law Center (SPLC; http://www.splcenter.org), достъпен на адрес http://www.splcenter.org/get-informed/intelligence-files/groups/blood-honour (посетен на 12.11.2013 г.).

10. Статия със заглавие „Скинарите учредяват партия в София“, достъпна на адрес http://offnews.bg/index.php/264654/ (посетен на 12.11.2013 г.).

11. Статия със заглавие „Наблюдавана от ДАНС формация е част от Националистическата партия“, достъпна на адрес http://www.cross.bg/benatova-partiya-chast-1383165.html (посетен на 12.11.2013 г.).

12. Статия със заглавие „Ултраси и неонацисти в нова партия“, достъпна на адрес http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2013-11-10&article=471811 (посетен на 12.11.2013 г.).

13. Статия със заглавие „Първата задача на „Националистическа партия на България“ е „прочистване на страната от чуждоземната и инородна имигрантска измет“, достъпна на адрес http://focus-news.net/news/2013/11/09/1846188/ (посетен на 12.11.2013 г.).

14. Статия със заглавие „Националистическа Партия на България“ е за забрана на антибългарски организации като „Български Хелзинкски комитет“ и „Отворено общество“, достъпна на адрес http://www.focus-news.net/news/2013/11/09/1846199/ (посетен на 12.11.2013 г.).

15. Статия със заглавие „Осъдиха двама мъже, поставили нацистко знаме на комин в Пазарджик“, достъпна на адрес http://www.vesti.bg/bulgaria/sad/-4393091 (посетен на 12.11.2013 г.).

16. Статия със заглавие „Кампанията за Луковмарш 2013 бе открита в Кюстендил“, достъпна на адрес http://www.lukovmarsh.info/2013/01/06/кампанията-за-луковмарш-2013-бе-открита-в/ (посетен на 12.11.2013 г.).

17. Статия със заглавие „Листовки срещу бежанците налепиха в Перник“, достъпна на адрес http://www.zapernik.com/obshtestvo/listovki-sreshtu-bejancite-nalepiha-v-pernik_27358/ (посетен на 12.11.2013 г.).

18. Статия със заглавие „Патриоти“ зверски пребиха наш сънародник на „Пиротска“, взели го за бежанец“, достъпна на адрес http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2428868 (посетен на 12.11.2013 г.).

19. Статия със заглавие „Скинарите, нападнали българина от турски произход - с обвинения“, достъпна на адрес http://btvnews.bg/article/bulgaria/prebitiyat-balgarin-ot-turski-proizhod-e-v-koma.html (посетен на 12.11.2013 г.).

20. Статия със заглавие „Скинари пребиха българин от турски произход на „Пиротска“, достъпна на адрес http://offnews.bg/index.php/264823 (посетен на 12.11.2013 г.).

21. Статия със заглавие „Биха нашенец, сбъркали го с бежанец (Обзор)“, достъпна на адрес http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2430402 (посетен на 12.11.2013 г.).

22. Статия със заглавие „Скинари нападат роми край НДК, майки с деца се намесват“, достъпна на адрес http://btvnews.bg/article/kriminalno/skinari-napadat-romi-krai-ndk-maiki-s-detsa-se-namesvat.html (посетен на 12.11.2013 г.).

23. Статия със заглавие „Скинари пребиха роми в центъра на София“, достъпна на адрес http://offnews.bg/index.php/262609 (посетен на 12.11.2013 г.).

24. Статия със заглавие „Скинари нападнаха нигериец в автобус 72“, достъпна на адрес http://novinar.bg/news/skinari-napadnaha-nigerietc-v-avtobus-72_NDQ1NTs5NQ==.html (посетен на 12.11.2013 г.).

25. Статия със заглавие „Скинари ступаха тъмнокож в автобус 72“, достъпна на адрес http://www.bnews.bg/article-90283 (посетен на 12.11.2013 г.).

26. Статия със заглавие „17-годишен сириец е нападнат с нож пред лагера във „Военна рампа“, няма опасност за живота му (допълнена)“, достъпна на адрес http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/11/04/2175231_17-godishen_siriec_e_napadnat_s_noj_pred_lagera_vuv/ (посетен на 12.11.2013 г.).

27. Статия със заглавие „17-годишен сириец намушкан в София“, достъпна на адрес http://www.vesti.bg/novini/17-godishen-siriec-namushkan-v-sofiia-5997611 (посетен на 12.11.2013 г.).

28. Статия със заглавие „Тъмнокож българин от смесен брак е бил пребит в София“, достъпна на адрес http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/11/08/2177974_tumnokoj_bulgarin_ot_smesen_brak_e_bil_prebit_v_sofiia/ (посетен на 12.11.2013 г.).

29. Статия със заглавие „Ново расистко нападение в София“, достъпна на адрес http://www.vesti.bg/bulgaria/incidenti/-5997986 (посетен на 12.11.2013 г.).

30. Статия със заглавие „Пребиха 18-годишно момче в центъра на София“, достъпна на адрес http://novanews.bg/news/view/2013/11/08/61602/ (посетен на 12.11.2013 г.).

---

[1] Вж. медийно отразяване:

1.        http://www.vesti.bg/bulgaria/politika/-5998005

2.        http://offnews.bg/index.php/264654/

3.        http://fakti.bg/bulgaria/81145-v-sofia-se-rodi-neonacistka-partia

4.        http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2428791

5.        http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/11/10/2178949_zabrana_za_antibulgarski_organizacii_poiska/

[2] „Кръв и чест“ (Blood and Honour, по мотото на хитлеровата младеж – Blut und Ehre) е основана в Обединеното кралство международна неформална неонацистка и расистка мрежа, забранена в поне две държави от Европейския съюз (Германия и Испания), както и в други държави. Нейни привърженици са извършители на насилствени престъпления от омраза, жертви на които са както представители на малцинства, така и други граждани. За повече информация:

1.        http://www.monitor.bg/article?id=219011

2.        http://archive.adl.org/hate_symbols/groups_blood_honour.asp

3.        http://www.splcenter.org/get-informed/intelligence-files/groups/blood-honour

[3] Вж., например:

1.        http://offnews.bg/index.php/264654/

2.        http://www.cross.bg/benatova-partiya-chast-1383165.html

[4] Вж., например: http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2013-11-10&article=471811

[5] Вж.: http://focus-news.net/news/2013/11/09/1846188/ (акцентът – наш).

[6] Пак там.

[7] Вж.:

1.        http://www.focus-news.net/news/2013/11/09/1846199/

2.        http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/11/10/2178949_zabrana_za_antibulgarski_organizacii_poiska/

[8] Член на „Български национален съюз“ (БНС) – организация, чийто активист през 2011 г. бе осъден за поставяне на нацистко знаме на комин в Пазарджик. Костадинов е и сред организаторите на ежегодното шествие „Луковмарш“ в столицата, посветено на лидера на пронацистката организация от началото на 20-и век, „Съюз на българските национални легиони” (СБНЛ). Вж.:

1.        http://www.vesti.bg/bulgaria/sad/-4393091

2.        http://www.lukovmarsh.info/2013/01/06/кампанията-за-луковмарш-2013-бе-открита-в/

[9] Вж., например:

1.        http://fakti.bg/bulgaria/81145-v-sofia-se-rodi-neonacistka-partia

2.        http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/11/10/2178949_zabrana_za_antibulgarski_organizacii_poiska/

[10] Вж. http://fakti.bg/bulgaria/81145-v-sofia-se-rodi-neonacistka-partia

[11] Пак там.

[12] Пак там.

[13] Пак там.

[14] Вж.:

1.        http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2428791

2.        http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/11/10/2178949_zabrana_za_antibulgarski_organizacii_poiska/

[15] Вж.: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2428791

[16] Вж.: http://www.zapernik.com/obshtestvo/listovki-sreshtu-bejancite-nalepiha-v-pernik_27358/

[17] Вж.:

1.        http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2428868

2.        http://btvnews.bg/article/bulgaria/prebitiyat-balgarin-ot-turski-proizhod-e-v-koma.html

3.        http://offnews.bg/index.php/264823/

4.        http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/11/10/2178949_zabrana_za_antibulgarski_organizacii_poiska/

5.        http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2430402

[18] Вж. пак там.

[19] Вж.:

1.        http://btvnews.bg/article/kriminalno/skinari-napadat-romi-krai-ndk-maiki-s-detsa-se-namesvat.html

2.        http://offnews.bg/index.php/262609/

[20] Вж.:

1.        http://novinar.bg/news/skinari-napadnaha-nigerietc-v-avtobus-72_NDQ1NTs5NQ==.html

2.        http://www.bnews.bg/article-90283

[21] Вж.:

1.        http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/11/04/2175231_17-godishen_siriec_e_napadnat_s_noj_pred_lagera_vuv/

2.        http://www.vesti.bg/novini/17-godishen-siriec-namushkan-v-sofiia-5997611

[22] Вж.: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/11/08/2178061_napadnatata_kamerunka_e_ochakvala_dokumenti_za/

[23] Вж.:

1.        http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/11/08/2177974_tumnokoj_bulgarin_ot_smesen_brak_e_bil_prebit_v_sofiia/

2.        http://www.vesti.bg/bulgaria/incidenti/-5997986

3.        http://novanews.bg/news/view/2013/11/08/61602/

[24] Имената и подписите са по идентичен ред. Този ред е азбучен ред на фамилията, освен там, където няколко подписа са сканирани в едно и също изображение, без да са подредени по азбучен ред, и поради това не могат да бъдат разделени.