От "Добър ден" ме намериха през фейсбук, като един от съорганизаторите на инициативите "Без дим". Офертата да кажа каквото си мисля в лицето на член на парламента на живо в студиото не беше за изпускане. При това ставаше въпрос за един от вносителите на предложението за отмяна на забраната за тютюнопушене на обществени места: Светлин Танчев от Герб, на снимката.
От входа на Радио София пищна редакторка ме съпроводи до ефирното студио. Щяло да има още един гост, но не знаела името. Научих, че "Добър ден" е най-старото предаване на БНР. В тясното придверие седеше служителка и пушеше. Водещият Теодор Иванов ме посрещна радушно: по принцип май било забранено да се пуши, ама колегите имали нужда да си починат малко... Спомням си как преди петнайсет години сръбските собственици от раз забраниха пушенето в близост до оборудването в Нова ТВ - някой им бил подшушнал, че животът на техниката се съкращавал от тютюневия дим. Явно в БНР не ги е много грижа дори и за техниката.
Харесвам ретро техника и много ми допадна стариното оборудване на ефирното студио. Аман от алуминий и хай-тек. Водещият Иванов е млад и симпатичен наглед човек. Поговорихме накратко докато чакахме за нормите на журналистиката в България и в Англия и моето докторско изследване по въпроса. "Тя нашата журналистика малко не е...журналистика", заключи той.
Пристигна и депутатът Танчев. Също млад, в изряден тъмен костюм. Извади от чантата си дебела папка с материали и спомена, че идвал от "предишно участие". Аз се заредих с неизменния тефтер и химикал. Към него бе и първият въпрос: молба от водещия да припомни мотивите за внесената от него и колегите му поправка. Танчев говори дълго и спокойно. Започна от необходимостта населението да е "узряло" за определен закон и прилагането му, после спомена културата на нацията. От там отиде на необходимостта да се следва мнението на "болшинството" - трябваше веднага да се изненадам, че не бях очаквал да срещна депутат болшевик, но още не бях влязъл във форма.
Сетне Светлин Танчев премина през мотива за собствениците на заведения и техния финансов интерес във време на криза, пак познат аргумент. Смутолеви и нещо за поставяне на прегради в заведенията. Накрая закова и "любимия" ми довод, че трябвало да се приемат само закони, които могат да се осъществят - т.е. ако няма да се спазват, за какво да ги приемаме.
Дойде моя ред. Предвиждах, че аргументацията рано или късно ще стигне до личните свободи, затова започнах с уточнение, че съм абсолютен поддръжник на личните и човешки свободи. После уточних, че тези свободи винаги и навсякъде се конкурират помежду си, затова се налага присъствието на обществени норми, които да поставят границите между една и друга свобода. Тази регулация се осъществява от държавата, въз основа на ценностните норми в обществото, посочих. Подчертах, че в рамките на европейската цивилизация, към която уж България се стреми, правото на живот и добро здраве са върховни ценности, и не може ничия лична свобода да ги застрашава. Завърших с уточнението, че не само вредата от тютюна върху здравето е доказана, но се знае отлично, и че никотинът е действащ наркотик, който води до пристрастяване у жертвите си. Затова правителствата на много държави - дори сродни на нас като пост-съветска Латвия и Турция - приемат политическия риск за да поведат обществата си в правилната посока. Но в България терминът leadership е почти непреводим - политическата класа просто не изпълнява тази си функция.
После се върнах на въпроса на водещия как се чувствали пушачите при тотална забрана и разказах за опита в Англия, където съм живял година: няма отлив от заведенията, напротив, след първоначалния кратък период на адаптация оборотите се покачват, защото е по-приятно идват повече хора. Пущачите не спират да ходят по заведения, излизат да пушат навън и се социализират, така че изглеждат съвсем доволни.
Включиха участник по телефона: Байко Байков от управителния съвет на асоциацията на туроператорите. Подготвих се за отбрана, но бях приятно изненадан. Човекът стегнато и елегантно, с цифри и данни, доказа, че отмяната на забраната ще навреди на българския туризъм. "Въвеждането на забрана е много закъсняло", рече той, и обясни, че основният контингент туристи в България са семейни двойки, често с деца, за чийто избор на дестинация имиджът на страна, където не се пази здравето на туристите и на местните хора, е пагубен. Постави всичко това в контекста на съсипването на природните даденостти, застрояването и обезобразяването на крайбрежието и планините. Имах какво да добавя и за другите "привлекателни" черти на българския туризъм, като хазарта и проституцията, но пак не остана миг.
Следващото включване беше от завеждаща клиника по белодробни заболявания, д-р София Ангелова. Тази жена изсипа факти и цифри за въздействията на тютюна върху здравето, на моменти доста емоционално. Даде съкрушителна статистика, нещо от сорта, че от 2000 случаи на белодробни заболявания при тях над 1800 са пушачи. Посочи също, че въздействието на тютюневия дим е десетократно по-голямо от въздействието от други атмосферни замърсители, като например изгорели газове в градска среда. Така ми спести необходимостта да цитирам докладите на Световната здравна организация за Европа.
Намесих се и изразих недоумението си от поведението на българското лекарско съсловие, което не само поддържа огромен процент на пушачи, но и ефективно абдикира от отговорността да поддържа здравето на пациентите, чрез насърчаване на здравословни навици, какъвто е въздържанието от пушене. Темата ми е болна, защото добре помня абсолютно непоклатимото убедително мнение по въпроса на дядо ми, д-р Антонов, на когото вероятно дължа и собственото си решение никога да не посегна към цигарите. Д-р Ангелова се съгласи с мен, че това е сериозен проблем. "Не мога да оправдая колегите, които с цигара в ръка съветват пациентите да не пушат", каза тя. Дано не я смели докторската клика - там критика срещу "колеги" не минава особено.
В паузата по време на песента се завърза разговор между водещия и Танчев. Умишлено мълчах, защото не виждах смисъл да хабя патрони извън ефир. Напротив, в неефирните моменти се стараех да разведрявам атмосферата и да предпоставя депутата към неконфронтационен разговор. Оставих конфронтацията за микрофона - като политик той би трябвало да умее това по-добре от мен.
И тя не закъсня. Танчев извади най-после аргумента за личната свобода на пушачите. Веднага парирах, че няма свобода в ущърб на здраве. После той заговори за интересите на ресторантьорите. Тук стигнах до любимия ми момент: "имам чувството, че говорите като аналитик, а ние сме членове на парламента", и продължих: "вие сте държавниците, избрали са ви хората за да правите промяна и да вървите в посока към Европа, поемете си отговорността". После той се опита да върне топката в полето на културата, която трябвало да се променя постепенно. "Променете я. Вие сте обществени фигури, имате достъп до медии, от вас се очаква да поведете в определена посока".
Отново се обади докторката и наля още данни и емоция в огъня. Танчев се опита да спори с нея, като използва друг от познатите ми аргументи: "Алкохолът също е вреден, и него ли искате да забраним? Ами то и храненето води до затлъстяване..." Тук се намесих директно, и утвърдително: "Да, това са други сериозни проблеми, работете за решаването им". Мисля, че това го свари неподготвен. Междувременно пък друг слушател се обади зашлеви твърдението, че поправката е лобистка защита на корпоративни интереси. "Чий интереси точно?", запита Танчев. "На туризма", отвърна човекът. "Но току що господин Байков каза точно обратното", отдъхна си депутатът. Тогава уточних, че добре се знае коя точно индустрия ще загуби от забраната - тютюневата. Така едно важно послание излезе в ефир.
До края оставаха броени минути, в които разговорът беше накъсан и се въртеше около казани неща. Той повтаряше, че не може да се нарушава свободния избор - спомена, че "комунизма свършил", че имало очакване от страна на "хората". Аз пък вмятах, че, напротив, хората очакват от вас да правите промени, да въведете законност, да наложите спазване на правилата. Тук дойде и моментът да му припомня, че от 2005 в България действа закон, в който още при приемането му тогава беше оставена вратичка - със същите аргументи против забраната като сегашните - която го изпразни от съдържание. Вратичката беше формулировката за "адекватна вентилация" като алтернатива на отделните помещения. Казах: "Имате действащ закон, който не се спазва. Вие сте парламента, върховния суверен на държавата по конституция. Вместо да направите така, че съществуващите закони да се спазват, вие вие отваряте врата и в новия закон. По този начин правите стъпка назад, в диаметрално противоположна посока на тази, която очаква от вас обществото."
Той пък си повтаряше, че свободният избор не може да се жертва, че пълна забрана била въведена само в неколцина страни, чу социологическите изследвания показвали липса на подкрепа за забраната /това оспорих/, че те били под натиск, че първо трябвало да се образоват хората и т.н. Тук някъде времето изтече. На раздяла обменихме контакти със Светлин Танчев, който се оказа председател на комисията по европейски въпроси и контрол над европейските фондове. Предложих му да влезем във връзка за среща, на която да обсъдим как гражданите ефективно да могат да контролират спазването на съществуващите закони. Той прие. Предупредих го, вече много по-приятелски, че според мен [Герб] ще си вкарат политически автогол с тази поправка, защото хората очакват от тях промени, а не конформизъм. В последния момент, преди да се качи в черното возило, сподели, че бил израснал в САЩ, също споделял друга култура и правила в обществото. Каза, че работил в Световния търговски център и пушел докато не паднал двигателя на единия самолет през 2001.
За мен поуката е, че основен аргумент в работата ни с ГЕРБ и парламента трябва да бъде политическака загуба, която ще претърпят от демонстрирания отказ да правят промени. Съжалявам, че не ми остана време да направя едно от най-ключовите според мен изказвания - че надежтата ни е в желанието на лидера им Бойко Борисов да докаже, че действително е визионер и сериозен държавник, а не поредната буря в чаша вода в българската политика. Следващия път ще го направя.
Снимка: Светлин Танчев / Източник: www.gerb.bg
От 21.02. е наводнен приземния етаж на къщата ми на бул. "Сливница" 263 в София. Видимо причина за наводнението е повреда на подземен водопровод, извън границите на имота. Въпреки поредица от сигнали и телефонни разговори с ВИК авариен екип не е изпратен до момента, вече повече от седмица, и водата продължава да се лее, като застрашава основите на къщата.
В момента къщата се стопанисва от баща ми, инж. Павел Сп. Антонов, който разказва следното. "Още В 13, 38 ч. на 21 февруари подадох първия сигнал за теча на тел. 112. От там ме препратиха на тел. 070012121 на ВИК. ВИК прие сигнала, но никой не дойде и водата запълни пространството под дюшамето и започна да прелива. Въпреки че съм пенсионер, съпругата ми е безработна, и току що се бях прибрал от сърдечна операция (протеза на митрална клапа), се принудих да заплатя спешно изкопаване на шахта в приземния етаж, да купя помпа и да започна да изпомпвам проникващата вода.
"супермаркетовите класи" затягат коланите, "суперяхтените" пръскат рекордно пари. С това наблюдение започва кратката 
Petko Kovachev Антонка, образно казано, все едно е наркодилър да ми води пропаганда за здравословен начин на живот докато пласира наркотици на децата. Това - за Митко Пайнера, не за подробностите и какъв глас или гърло има мацката...