Сигнал до главния прокурор срещу нацизма в България

Уважаеми господин Главен прокурор,

С този сигнал ние, сто и дванадесет (112) български граждани, загрижени за правата на човека и законността в страната, сезираме прокуратурата за следното:

На 9 ноември 2013 г. в София бе учредена открито неонацистка партия. Този факт е обществено достояние.[1] Тази партия се формира от екстремистки групи, които включват местни секции на международната неонацистка мрежа „Кръв и чест”,[2] неформални образувания на лица, идентифицирани от журналисти като скинхедс („бръснати глави”)[3] и крайни футболни привърженици („ултраси”)[4], с паравоенни по семантика названия като „Национална Съпротива“ и „Офанзива“.

Новоучредената неонацистка партия, на име „Националистическа партия на България”, е обявила пред медиите, че цели „хомогенно и чисто национално общество”, „държава, защитаваща само българските национални интереси”, „разправа веднъж завинаги с всички врагове на Родината в лицето на партиите от статуквото, икономическата олигархия и чуждата резидентура“.[5] Учредителите й са заявили:

„Първата и неотложна задача, която „Националистическа партия на България“ си поставя, е прочистването на страната ни от чуждоземната и инородна имигрантска измет, която залива улиците на градовете ни, и държи в състояние на страх българското население“.[6]

Новоучредената неонацистка партия е оповестила и своя политическа програма, чиито пунктове включват:[7]

„1. България е еднонационална държава на българите и като такава, следва да бъде подчинена единствено и само на българския национален интерес.

2. В нея не може да съществуват привилегировани групи, основани на расов, етнически, религиозен, политически или друг признак.

3. Ефективна борба и забрана на всички антибългарски организации като „Български Хелзинкски комитет“, „Отворено общество“ и производните им. Забрана на всички етнически партии в страната, начело с ДПС.

4. Разбиване и забрана на всички сепаратистки групи и движения на територията на Република България. Стопиране процесите на ислямизация и турцизация.

5. Провеждане на активна и целенасочена държавна политика за справяне с битовата и малцинствената престъпност и осигуряване на ред, спокойствие и справедливост във всички български градове и села. Смазване на циганския терор с железен юмрук.

6. Ние искаме гарантиране правото на неизбежна отбрана, чрез ясно определяне на границите й и разширяване на обхвата й.

7. България е християнска държава. Православното вероизповедание, чрез промяна в Конституцията ще бъде установено като официално.

8. Всички вероизповедания ще имат пълна религиозна свобода, стига чрез пропаганда или други действия да не отричат християнския характер на Българската държава и националната ни идентичност.

9. Нов закон за вероизповеданията, който ще изисква при регистрация на нови конфесии, същите да докажат наличието на поне 500 000 последователи или присъствието си на националната територия към момента на възстановяването на Третата Българска държава.

[…]

11. Незабавни и радикални мерки за преодоляване на демографската катастрофа, в която се намира българската нация. Това ще стане чрез:

- Утвърждаване на тридетния и четиридетен модел;

[…]

- Прекратяване на пагубната социална политика, стимулираща малцинствената раждаемост и паразитизъм; […]

[…]

15. […] Съществуващата система, при която механично се взима от честния и трудолюбив българин и се подарява на социално-етнически групи, които не правят нищо, за да подобрят положението си, трябва веднага да бъде премахната.
[…]”

Според обществено достъпната информация три лица ще представляват ръководството на новоучредената неонацистка партия – Симеон Костадинов,[8] Благовест Асенов и Тодор Тотев.[9] Костадинов е потвърдил, че според тях източноправославното вероизповедание трябвало бъде обявено като официално, а не като традиционно (визирайки чл. 13, ал. 3 от Конституцията); съществуващият Закон за вероизповеданията бил изключително либерален и позволявал да се регистрират всевъзможни, чужди и откровено психопатски секти, окултистки религиозни движения, които са обществено опасни; имали категорична позиция срещу антибългарски организации като Българския хелзинкски комитет, Отворено общество и всичките им производни; трябвала изключително строга и рестриктивна наказателна политика по отношение на битовата и малцинствената престъпност.[10] „Циганската битова престъпност много отдавна е прехвърлила пределите и характера на обикновена престъпност. Ние заявяваме, и сме записали категорично, че циганският терор ще бъде смазан с железен юмрук, защото няма друг начин. Истината е, че навън се води война, и в тази война жертвите сме ние, към момента,” заявил Костадинов.[11]

Знакът и знамето на партията са черни, с изправен златен лъв, обърнат надясно.[12] Според Симеон Костадинов, който е бил член на ПП „Атака” до 2006 г., партията имала над 3500 членове.[13]

Според публикациите новоучредената неонацистка партия ще организира следващата неделя, 17 ноември, протест чрез пътен блокаж в Перник срещу плановете да се заселят там бежанци.[14] Тя вече мобилизирала патрули за „охрана” на българите от имигранти и роми.[15] Според пресата протестът в Перник вече се подготвя, като в града са разпространени ксенофобски постери.[16]

Потенциално преднамерено, тази партия, която се обявява за етническо прочистване и „смазване” на набедени български малцинства, както и за репресии срещу неправителствени организации, които защитават правата на човека и демократичните ценности, е учредена на 9 ноември – знакова годишнина от историческия антисемитски хитлеристки погром, известен като „Кристалната нощ”.

Уважаеми господин Главен прокурор,

Тази партия е противоконституционна. Тя представлява „организация, чиято дейност е насочена срещу единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа и религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите”, ако не и „организация, която създава тайни или военизирани структури, или се стреми да постигне целите си чрез насилие”, по смисъла на чл. 44, ал. 2 от Конституцията. Конституционната норма безусловно забранява такива организации.

Тази партия е в нарушение и на забраната по чл. 11, ал. 4 от Конституцията, защото, по същество, тя е образувана на етническа, расова и верска основа. Нейната дейност и програма са основани на идеи за превъзходство и надмощие на българската етническа идентичност и православна принадлежност.

Учредяването, както и текущата и програмираната дейност на тази неонацистка партия, са съставомерни по чл. 162 от Наказателния кодекс. Изявленията и „програмата” на партията съставляват проповядване или подбуждане към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност чрез слово, печат или други средства за масова информация (чл. 162, ал. 1 НК). Учредяването на партията съставлява образуване или ръководене на организация или група, която си поставя за цел извършването на деяния по ал. 1 (проповядване/подбуждане) и, потенциално, ал. 2 (употреба на насилие) или системно допуска извършването на такива деяния. Както образуването и ръководенето, така и членуването в такава организация или група са престъпни деяния (съответно, чл. 162, ал. 3 и 4 НК).

Има основания да се приеме, че учредяването и вече осъществената, както и планираната дейност на неонацистката партия са съставомерни и по чл. 108-109 НК, като, съответно, проповядване на фашистка или друга антидемократична идеология и образуване или ръководене на организация или група, която си поставя за цел да извършва такова престъпно проповядване. Членството в такава организация или група също е наказуемо (чл. 109, ал. 2 НК).

Уважаеми господин Главен прокурор,

Такава партия не може да се регистрира в България. Това се изключва от българския конституционен ред и законите ни. Ето защо, искаме от Вас прокуратурата като орган за законност в България изрично да се противопостави на регистрирането на партията от българския съд. Съгласно чл. 16 от Закона за политическите партии в откритото съдебно заседание по молбата за регистрация на партията участва прокурор. Искаме този прокурор да вземе категорично становище, че неонацистката партия не следва да се регистрира, като се обоснове така, че съдът да получи всеки необходим му мотив да възприеме позицията на прокуратурата.

Учредяването и дейността (публичните изявления и оповестената „програма” вече съставляват политическа дейност) на тази неонацистка формация не са изолирано явление в този момент от историята ни. Те са част от растяща вълна на неототалитарен расистки, ислямофобски и ксенофобски екстремизъм, който се изразява както в открито подбуждане към омраза и саморазправа, така и в актове на престъпно дискриминационно насилие. В рамките на десет дни само – от 3 ноември до днешната дата, 13 ноември 2013 г. – само на територията на София медиите документираха поне шест случая на расово мотивирано насилие срещу чужденци и представители на български малцинства.

Последното от тези престъпления от омраза е отпреди четири дни – 9 ноември 2013 г.[17] Негова жертва е 28-годишен български гражданин от турски произход. Младият мъж е групово пребит в центъра на София, край ул. „Пиротска”. Той е в тежко състояние (кома) вследствие жестоки ритници в главата, с тежка черепно-мозъчна травма, в болница. Преди да го нападнат, след като случайно се натъкват на него на улицата, извършителите, които медиите идентифицират като скинхедс и „патриоти”,[18] атакували намиращ се в непосредствена близост пансион, обитаван от имигранти, чиито врати изпочупили, но откъдето били отблъснати.

Случаите, които предхождат този, включват:

·         На 3 ноември 2013 г. млад мъж и дете, и двамата от ромски произход, са нападнати от група скинхедс в центъра на София в близост до НДК. Според информацията в медиите 10-15 младежи на възраст между 16 и 25 години започват побой с камъни и „подръчни материали“ над двамата. Никой не се намесва, освен група майки с малки деца, които успяват да предпазят ромите. Впоследствие на мястото идва линейка, но полицията закъснява с около час и половина.^[19]

·         Същата вечер, на 3 ноември 2013 г., чернокож младеж е нападнат в столичния автобус № 72. Според очевидка момчето е слязло от автобуса, на спирката е подгонено от група скинхедс, от които побягва обратно в автобуса, където те са го последвали. Блъснали са го и са почнали да го удрят. Информацията за нападението публикува очевидката, потребител в социалната мрежа Фейсбук; впоследствие и много медии отразяват случая.^[20]

·         На 4 ноември 2013 г. пред бежанския лагер във „Военна рампа“ е нападнат 17-годишен сириец. Момчето е било намушкано с нож в гърба.^[21]

·         На 6 ноември 2013 г. цветнокожа жена от Камерун е била нападната на автобусна спирка в София, без никакъв повод.[22]

·         На 7 ноември 2013 г. 18-годишен български гражданин, чийто баща е от Гана, е жестоко пребит в трамвай № 22, преминаващ през центъра на София. Нападателите са били трима мъже, определени от момчето като „скинари“. То е настанено в „Пирогов“ с хематом на далака.^[23]

Тази вълна от ксенофобски и расистки престъпления започна на 2-3 ноември с публичните призиви към дискриминация, омраза и насилие от страна на политически опортюнисти, по повод на които прокуратурата образува още на 4 ноември две досъдебни производства по чл. 162 и чл. 320 НК. Тази корективна намеса на прокуратурата, за съжаление, не бе достатъчна да спре последвалата престъпна виктимизация на невинни хора, включително деца, заради цвета на кожата им. По отношение проповядването на омраза и насилие е необходим и стриктен превантивен институционален контрол. Именно такъв следва да упражни българската прокуратура, като пред съда се застъпи за обществения интерес в демократичната държава и за върховенството на закона, които са несъвместими с регистрация на неонацистка партия като новоучредената. Без съмнение, Вие, господин Главен прокурор, съвършено оценявате това.

Приложения, съгласно текста:

1. Сканирани копия от подписите на подателите на настоящия сигнал.[24]

2. Статия със заглавие „Кръв и чест“ и други националисти правят партия“, достъпна на адрес http://www.vesti.bg/bulgaria/politika/-5998005 (посетен на 12.11.2013 г.).

3. Статия със заглавие „Скинарите учредяват партия в София“, достъпна на адрес http://offnews.bg/index.php/264654/  (посетен на 12.11.2013 г.).

4. Статия със заглавие „В София се роди неонацистка партия“, достъпна на адрес http://fakti.bg/bulgaria/81145-v-sofia-se-rodi-neonacistka-partia (посетен на 12.11.2013 г.).

5. Статия със заглавие „Българска „Златна зора“ ще прочиства имигранти“, достъпна на адрес http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2428791 (посетен на 12.11.2013 г.).

6. Статия със заглавие „Забрана за „антибългарски организации“ поиска новоучредена националистическа партия“, достъпна на адрес http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/11/10/2178949_zabrana_za_antibulgarski_organizacii_poiska/ (посетен на 12.11.2013 г.).

7. Статия със заглавие „Неонацисти вилнеят в Пловдив“, достъпна на адрес http://www.monitor.bg/article?id=219011 (посетен на 12.11.2013 г.).

8. Информационен запис за групата Blood & Honor в базата данни Hate On Display: A Visual Database of Extremist Symbols, Logos and Tattoos на базираната в САЩ международна неправителствена организация Anti-Defamation League (http://www.adl.org), достъпен на адрес

http://archive.adl.org/hate_symbols/groups_blood_honour.asp (посетен на 12.11.2013 г.).

9. Информационен запис за групата Blood & Honor в уебсайта на американската неправителствена организация Southern Poverty Law Center (SPLC; http://www.splcenter.org), достъпен на адрес http://www.splcenter.org/get-informed/intelligence-files/groups/blood-honour (посетен на 12.11.2013 г.).

10. Статия със заглавие „Скинарите учредяват партия в София“, достъпна на адрес http://offnews.bg/index.php/264654/ (посетен на 12.11.2013 г.).

11. Статия със заглавие „Наблюдавана от ДАНС формация е част от Националистическата партия“, достъпна на адрес http://www.cross.bg/benatova-partiya-chast-1383165.html (посетен на 12.11.2013 г.).

12. Статия със заглавие „Ултраси и неонацисти в нова партия“, достъпна на адрес http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2013-11-10&article=471811 (посетен на 12.11.2013 г.).

13. Статия със заглавие „Първата задача на „Националистическа партия на България“ е „прочистване на страната от чуждоземната и инородна имигрантска измет“, достъпна на адрес http://focus-news.net/news/2013/11/09/1846188/ (посетен на 12.11.2013 г.).

14. Статия със заглавие „Националистическа Партия на България“ е за забрана на антибългарски организации като „Български Хелзинкски комитет“ и „Отворено общество“, достъпна на адрес http://www.focus-news.net/news/2013/11/09/1846199/ (посетен на 12.11.2013 г.).

15. Статия със заглавие „Осъдиха двама мъже, поставили нацистко знаме на комин в Пазарджик“, достъпна на адрес http://www.vesti.bg/bulgaria/sad/-4393091 (посетен на 12.11.2013 г.).

16. Статия със заглавие „Кампанията за Луковмарш 2013 бе открита в Кюстендил“, достъпна на адрес http://www.lukovmarsh.info/2013/01/06/кампанията-за-луковмарш-2013-бе-открита-в/ (посетен на 12.11.2013 г.).

17. Статия със заглавие „Листовки срещу бежанците налепиха в Перник“, достъпна на адрес http://www.zapernik.com/obshtestvo/listovki-sreshtu-bejancite-nalepiha-v-pernik_27358/ (посетен на 12.11.2013 г.).

18. Статия със заглавие „Патриоти“ зверски пребиха наш сънародник на „Пиротска“, взели го за бежанец“, достъпна на адрес http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2428868 (посетен на 12.11.2013 г.).

19. Статия със заглавие „Скинарите, нападнали българина от турски произход - с обвинения“, достъпна на адрес http://btvnews.bg/article/bulgaria/prebitiyat-balgarin-ot-turski-proizhod-e-v-koma.html (посетен на 12.11.2013 г.).

20. Статия със заглавие „Скинари пребиха българин от турски произход на „Пиротска“, достъпна на адрес http://offnews.bg/index.php/264823 (посетен на 12.11.2013 г.).

21. Статия със заглавие „Биха нашенец, сбъркали го с бежанец (Обзор)“, достъпна на адрес http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2430402 (посетен на 12.11.2013 г.).

22. Статия със заглавие „Скинари нападат роми край НДК, майки с деца се намесват“, достъпна на адрес http://btvnews.bg/article/kriminalno/skinari-napadat-romi-krai-ndk-maiki-s-detsa-se-namesvat.html (посетен на 12.11.2013 г.).

23. Статия със заглавие „Скинари пребиха роми в центъра на София“, достъпна на адрес http://offnews.bg/index.php/262609 (посетен на 12.11.2013 г.).

24. Статия със заглавие „Скинари нападнаха нигериец в автобус 72“, достъпна на адрес http://novinar.bg/news/skinari-napadnaha-nigerietc-v-avtobus-72_NDQ1NTs5NQ==.html (посетен на 12.11.2013 г.).

25. Статия със заглавие „Скинари ступаха тъмнокож в автобус 72“, достъпна на адрес http://www.bnews.bg/article-90283 (посетен на 12.11.2013 г.).

26. Статия със заглавие „17-годишен сириец е нападнат с нож пред лагера във „Военна рампа“, няма опасност за живота му (допълнена)“, достъпна на адрес http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/11/04/2175231_17-godishen_siriec_e_napadnat_s_noj_pred_lagera_vuv/ (посетен на 12.11.2013 г.).

27. Статия със заглавие „17-годишен сириец намушкан в София“, достъпна на адрес http://www.vesti.bg/novini/17-godishen-siriec-namushkan-v-sofiia-5997611 (посетен на 12.11.2013 г.).

28. Статия със заглавие „Тъмнокож българин от смесен брак е бил пребит в София“, достъпна на адрес http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/11/08/2177974_tumnokoj_bulgarin_ot_smesen_brak_e_bil_prebit_v_sofiia/ (посетен на 12.11.2013 г.).

29. Статия със заглавие „Ново расистко нападение в София“, достъпна на адрес http://www.vesti.bg/bulgaria/incidenti/-5997986 (посетен на 12.11.2013 г.).

30. Статия със заглавие „Пребиха 18-годишно момче в центъра на София“, достъпна на адрес http://novanews.bg/news/view/2013/11/08/61602/ (посетен на 12.11.2013 г.).

---

[1] Вж. медийно отразяване:

1.        http://www.vesti.bg/bulgaria/politika/-5998005

2.        http://offnews.bg/index.php/264654/

3.        http://fakti.bg/bulgaria/81145-v-sofia-se-rodi-neonacistka-partia

4.        http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2428791

5.        http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/11/10/2178949_zabrana_za_antibulgarski_organizacii_poiska/

[2] „Кръв и чест“ (Blood and Honour, по мотото на хитлеровата младеж – Blut und Ehre) е основана в Обединеното кралство международна неформална неонацистка и расистка мрежа, забранена в поне две държави от Европейския съюз (Германия и Испания), както и в други държави. Нейни привърженици са извършители на насилствени престъпления от омраза, жертви на които са както представители на малцинства, така и други граждани. За повече информация:

1.        http://www.monitor.bg/article?id=219011

2.        http://archive.adl.org/hate_symbols/groups_blood_honour.asp

3.        http://www.splcenter.org/get-informed/intelligence-files/groups/blood-honour

[3] Вж., например:

1.        http://offnews.bg/index.php/264654/

2.        http://www.cross.bg/benatova-partiya-chast-1383165.html

[4] Вж., например: http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2013-11-10&article=471811

[5] Вж.: http://focus-news.net/news/2013/11/09/1846188/ (акцентът – наш).

[6] Пак там.

[7] Вж.:

1.        http://www.focus-news.net/news/2013/11/09/1846199/

2.        http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/11/10/2178949_zabrana_za_antibulgarski_organizacii_poiska/

[8] Член на „Български национален съюз“ (БНС) – организация, чийто активист през 2011 г. бе осъден за поставяне на нацистко знаме на комин в Пазарджик. Костадинов е и сред организаторите на ежегодното шествие „Луковмарш“ в столицата, посветено на лидера на пронацистката организация от началото на 20-и век, „Съюз на българските национални легиони” (СБНЛ). Вж.:

1.        http://www.vesti.bg/bulgaria/sad/-4393091

2.        http://www.lukovmarsh.info/2013/01/06/кампанията-за-луковмарш-2013-бе-открита-в/

[9] Вж., например:

1.        http://fakti.bg/bulgaria/81145-v-sofia-se-rodi-neonacistka-partia

2.        http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/11/10/2178949_zabrana_za_antibulgarski_organizacii_poiska/

[10] Вж. http://fakti.bg/bulgaria/81145-v-sofia-se-rodi-neonacistka-partia

[11] Пак там.

[12] Пак там.

[13] Пак там.

[14] Вж.:

1.        http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2428791

2.        http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/11/10/2178949_zabrana_za_antibulgarski_organizacii_poiska/

[15] Вж.: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2428791

[16] Вж.: http://www.zapernik.com/obshtestvo/listovki-sreshtu-bejancite-nalepiha-v-pernik_27358/

[17] Вж.:

1.        http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2428868

2.        http://btvnews.bg/article/bulgaria/prebitiyat-balgarin-ot-turski-proizhod-e-v-koma.html

3.        http://offnews.bg/index.php/264823/

4.        http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2013/11/10/2178949_zabrana_za_antibulgarski_organizacii_poiska/

5.        http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2430402

[18] Вж. пак там.

[19] Вж.:

1.        http://btvnews.bg/article/kriminalno/skinari-napadat-romi-krai-ndk-maiki-s-detsa-se-namesvat.html

2.        http://offnews.bg/index.php/262609/

[20] Вж.:

1.        http://novinar.bg/news/skinari-napadnaha-nigerietc-v-avtobus-72_NDQ1NTs5NQ==.html

2.        http://www.bnews.bg/article-90283

[21] Вж.:

1.        http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/11/04/2175231_17-godishen_siriec_e_napadnat_s_noj_pred_lagera_vuv/

2.        http://www.vesti.bg/novini/17-godishen-siriec-namushkan-v-sofiia-5997611

[22] Вж.: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/11/08/2178061_napadnatata_kamerunka_e_ochakvala_dokumenti_za/

[23] Вж.:

1.        http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/11/08/2177974_tumnokoj_bulgarin_ot_smesen_brak_e_bil_prebit_v_sofiia/

2.        http://www.vesti.bg/bulgaria/incidenti/-5997986

3.        http://novanews.bg/news/view/2013/11/08/61602/

[24] Имената и подписите са по идентичен ред. Този ред е азбучен ред на фамилията, освен там, където няколко подписа са сканирани в едно и също изображение, без да са подредени по азбучен ред, и поради това не могат да бъдат разделени.

Един класически скандал

Фото: Ралица Димитрова във Фейсбук

Шумотевицата около закъснялото начало на учебната година в софийската класическа гимназия ме навежда на тъжни мисли. Неспособността на отговорните за това хора и  институции да осигурят нормални условия за обучението на децата, е безобразие. Фактът, че конкретния пример засяга едно от най-елитните училища в страната действително е показателен - няма изключение от повсеместното отстъпление на обществото и държавата ни от всичките им базови функции, сред които е образованието.

Но покрай напълно основателните критики срещу това безобразие се промъква и една линия на оплакване, която категорично не приемам. Най-точно илюстрирана е от публикации във форумите от родители и ученици в класическата гимнзия, които негодуват срещу непрестижните райони, в които са разположени както досегашната, така и предоставената като временна сграда на училището. Един ученик недоволства, че в кв. Модерно предградие бил принуден да се учи сред "селскостопански елементи." Много други критикуват отредената от Министерство на образованието заместваща сграда на бившето 13то училище в София не за друго, а защото била разположена в близост до пазара, в квартал изпълнен, според тях, с наркопласьори, бездомници и проститутки, с една дума - с измета на обществото, с който - очевидно - учениците от класическата гимназия не би следвало да имат нищо общо.

Една възмутена майка на ученик определя като "шокираща" и "скандална" снимка на човек, заспал в унизително състояние на безпомощност и мизерия пред входа на 13то училище. "Кои, и по-точно какви са тези хора, които ми твърдят, че това 13-то може да приюти Класическата гимназия??? Заобиколено от такива типове, леш, къде си пращам детето?" жалва се публично чрез Фейсбук въпросната госпожа.

Леш! Силна дума, така характерна за отношението към острите социални контрасти в обществото ни на много от хората, които се самоопределят като по-културни, по-развити, по-интелигентни, и със сигурност - по-платежоспособни от себеподобните си. Да, скандал действително има, но той не е в избора на тази или онази сграда за "елитните" деца на техните още по "елитни" родители. Скандалното е, че обществото ни нехае за онези, които мрат по улиците заради зависимостите към комара, алкохола, наркотиците, от продажбата и разпространението на които една престъпна клика и обслужващите я в управлението на държавата богатеят. Скандалното е, че това се случва на крачка от държавните институции и общината, които са парализирани от клиентелизъм. Скандалното е, че докато с тяхно пасивно и активно участие държавата е превърната в гето, мнозина си въобразяват, че могат да се скрият - заедно с дечицата си - зад някаква псевдо елитарност. Скандалът е в липсата на същински елит, който да дефинира проблемите, да формулира начини за решаването им, и да ги наложи на "демократично избраните" управляващи и тяхната администрация, и действително изисква спешна реакция.

Евала бе, граница!* Гранична полиция официално абдикира от спазване на правата на гражданите на ЕС на облекчено преминаване през граничен контрол.

Главен Комисар Захарин Пенов. Фото: ГДГП

Главен Комисар Захарин Пенов, Директор на Гранична полиция, застана официално зад отказ на българските гранични служители да осигурят приоритетно преминаване на европейски граждани през предназначените за тях гишета за гранични проверки. По този начин на практика Гранична полиция институционализира практика на нарушение на действащото право на ЕС, или поне отказва да я прекрати. Така излиза от отговор на Пенов на подадена от мен преди повече от месец жалба по този повод.  Ето предисторията на случая. На 19.07.2013 г. се обърнах към Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП)  чрез полето за връзка на сайта й и предоставения там електронен адрес , за това, че граничните служители на бургаската аерогара отнемат едно – макар и дребно наглед – право на гражданите на ЕС: да преминават  през външните граници на съюза при облекчена процедура и без да чакат на обща опашка.  

Както научих чрез просто запитване до европейската информационна служба Europe Direct, това право, и всички други правила за преминаване на границите на съюза, са уредени от Шенгенския граничен код  - европейска регулация (No562/2006) с пряко действие в страните членки, една от които е България.  Според кода, гражданите на ЕС подлежат на „минимална проверка“ при преминаване през границите му, за разлика от гражданите на трети страни, които задължително се подлагат на пълна проверка.  Член 9 на кода постановява задължението на всяка страна членка да обезпечи отделни алеи и информационни знаци за гражданите на ЕС, които преминават границите й на международни летища, а и не само там.

Тези подробности със сигурност са добре известни на Главен Комисар Пенов и неговите служители. Те добре знаят и  че пълната проверка на гражданин от трета страна отнема няколко пъти по-дълго време от облекчената, която е предвидена за европейските. За целите на въпросната облекчена проверка за граждани на ЕС вечерта на 17 юли на международното летище в Бургас  измежду всички работещи гишета бе предназначено едно. Само че работещата в него спретната  граничарка изцяло нехаеше за светлинния надпис  над главата й, чиято функция, според Europe Direct, e да обезпечи „оптимално ниво на преминаване“ за гражданите на ЕС. Вместо това тя методично подпечатваше и въвеждаше в компютъра паспорт след паспорт на граждани от „трети страни“ – най-вече от бившия Съветски съюз, които се тълпяха на опашката пред нея. Разбира се на опашката търпеливо чакаха реда си и граждани на ЕС – поляци, естонци, словаци и, разбира се, българи като моя милост. Когато достигнах до гишето и любезно запитах служителката на ГДГП защо допуска неевропейски граждани да преминават през гишето, получих от нея изумен поглед, и спонтанен  контра-въпрос: "Че аз откъде да ви знам кой какъв е?" След като обясних,  също изумен, че гишето, на което работи е предназначено единствено за граждани на ЕС и посочих табелката над главата й, девойката ме посъветва ехидно  да се оплача „на началниците“ и махна с ръка

Маркировка над граничните гишета. Фото: Летище Бургас

Имах дежа-вю: бях преживял точно същата ситуация, и получил точно същия съвет, от точно толкова елегантна българска граничарка около година по-рано на софийската аерогара. Тогава само написах в блога си; този път реших действително да се оплача. Сторих го  още докато чаках закъсняващия полет за София в претъпканата транзитна зона. Подчертах в жалбата , че отказът да се предостави приоритет на граждани на ЕС при преминаване на граничен контрол противоречи на Договора за присъединяване на ЕС, както и на други административно-правни норми на ЕС. Задължение на граничните служители на ЕС е да съблюдават тези норми и да не допускат граждани с неевропейски паспорти да преминават през определения за европейските коридор. Подчертах, че поведението на граничните служители на практика отнема права на всички притежатели на европейски паспорти, и изразих безпокойство, че това става със знанието на ръководството на ГДГП.  Помолих за спешна намеса и незабавно инструктиране на българските гранични служители за обезпечаване на правата на гражданите на ЕС при преминаване през българските граници на Съюза. На края, извън основния предмет на жалбата, посочих и абсурдния факт, че на летище Бургас през изходящ граничен контрол преминават и пътниците по редовни вътрешни линии, като допуснах, че точно за това ГДГП не носи отговорност.

Тъкмо върху тази последна точка фокусира отговорът си Главният Комисар. Получих го на 27.08.2013 г. Шефът на ГДГП ми отговаря на дълго и широко, че инфраструктурните особености и ограничената площ на салон “Заминаване” на летище Бургас възпрепятстват възможността за обособяване на отделен коридор за извеждане до самолета на пътниците от полетите по вътрешни линии. „При създадената към момента организация, след приключване на процедурите по регистрация за полет и проверка за сигурност, същите преминават през гишетата за гранични проверки, след представяне на бордна карта,” обяснява Захарин Пенов. Всичко това може и да е истина, но тъй като не е указано никъде и никой не го обяснява, аз, а допускам и останалите пътници за София, чинно си изчаках реда и представих личната си карта на униформената граничарка. По-важното е, че това изобщо не е основния предмет на жалбата ми, но пък е основен аргумент  за отказа на директора на ГДГП да я признае за основателна: 

„Във връзка с гореизложеното и предвид факта, че при пътуване с вътрешен полет, пътниците не подлежат на гранични проверки по смисъла на  чл. 7 от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници), правилата за предимство при преминаване през гишетата за гранични проверки са неприложими (подчертано в оригинала, б.а.).“

Едва сподавям възхищението си от този перфектен Параграф 22:  не съм получил предимство като Европейски гражданин, защото като пътник по вътрешни линии не би трябвало въобще да минавам през граничен контрол. А за това че съм минал, поради липса на друг начин, не е по вина на ГДГП. Fair enough, както казват англичаните, срещу тази логика просто няма как да възразя. Но все пак жалбата ми беше за друго – за това, че служителката игнорира напълно светлинния знак над главата си и не пропуска хората с европейски паспорти през него с приоритет! Отговорът на Главен Комисар Пенов напълно заобикаля този въпрос. А би било толкова просто да каже „благодаря, прав сте“ и да инструктира служителите си как да изпълняват европейския закон.  Начинът да стане това е прост, пише го и в Шенгенския код:  на гишето за граждани на ЕС не се пропускат паспорти от трети страни.  Ако такива все пак се появят, граничарят отказва да ги обработи и вежливо пренасочва собствениците им към гишето с надпис „Всички паспорти“. Няма да им е приятно, но така е навсякъде в ЕС, надали ще се учудят – както не се учудвахме и ние, българите, до преди 2007 г., когато  чинно си чакахме на опашките за неевропейци. По скоро учудване – и посмешище у чужденците  – предизвиква очевидната неспособност на българските власти да се държат по европейски.

През лятото терминалите са оживени. Фото: Летище Бургас.

Настоявам да бъда разбран правилно – не питая злоба, самодоволство или реваншизъм спрямо руснаци, молдовяни или други неевропейски граждани. Напротив, ако имаше как, бих вдигнал всички граници между хората и бих ги заменил с цветни лехи. Но до тогава искам правилата да се спазват и прилагат, в интерес на гражданите – нали това е смисълът на европейското ни членство? Младата граничарка може би не помни времето преди него, но началникът й няма извинение. Пък и двамата би следвало да са наясно какво е значението на спретнатите им полицейски униформи.  Явно не са. И вместо да се извини и да разпореди на всичките си подчинени да прилагат стриктно законите и правилата и да се държат като европейски граничари, баш началникът им, Главен Комисар Пенов, върти, суче, и от сто баира вода носи, та да ги „покрие.“ Така от отговора му се оказва, че точно в същата вечер бил поставен „своеобразен рекорд за летище Бургас на броя обработени заминаващи и пристигащи пътници в изключително натоварения летен туристически сезон.“ Рекордът се състоял в това, че в салон “Заминаване” били обработвани пътниците за девет полета! „В тези условия, времето за изчакване и физическо преминаване на пътниците през гишетата за гранични проверки  неминуемо се увеличава с произтичащите от това неудобства за пътуващите и натоварване на граничните полицейски служители,“ гълчи ме в отговора си главният граничар на републиката. Сякаш на точно това летище има друг сезон, освен летния. Сякаш тези девет полета не са били планирани от месеци в разписанието на аеропорта. И сякаш правилата са разтегливи локуми и подлежат на неговата и на служителите му преценка, а не са постулирани от европейски и наши закони.

Може темата да се стори някому по-незначителна или по-маловажна от безумията в митниците, станали повод за класическия материал на Еленко Еленков „Евала бе митница“ публикуван в „Дневник“ през 2009 г, от който заимствам заглавието. Но намирам, че казусът „граница на ЕС“ си заслужава да се разнищи в подробности. Той засяга принципен за всички българи, и всички останали европейци, въпрос: прилагат ли българските институции, и конкретно в случая гранична полиция, европейското право?  Отказът на  ГДГП да приеме един напълно добронамерен сигнал за основателен говори за обратното. Нямам намерение да се примиря с това – просто не ме устройва да съм гражданин на страна, чиито институции с лека ръка пренебрегват правилата, въдворени от ЕС в моя полза.  Препращам тази кореспонденция до Министъра на вътрешните работи, като висшестоящ държавен орган спрямо ГДГП, с настояване да докаже, че българската гранична полиция поне се опитва да осигури ли гарантираните на  европейските граждани права.

В послеслов, държа да подчертая пълната си добронамереност към Главния Комисар, и служителите му. Спретнати са, и сравнително вежливи. Говорят английски. Чудесно е, че той лично отговаря на подаден от гражданин имейл. Чудесно е, че и той го прави по имейл. Всички ние българите, както и европейските и неевропейските граждани, които посещават страната ни, ще живеем по-добре, ако полицията и институциите на България стриктно прилагат европейските правила и норми. Спазването им не е признак на тоталитаризъм или нечовечност към гражданите на трети страни, а тъкмо напротив. И за да не бъда голословен, споделям начина, по който граничните служители могат едновременно да спазят буквата на закона и да дадат шанс на неевропейските граждани да преминат по-бързо през границата: просто щом гишето за ЕС-паспорти остане празно, служителят в него подканва  пътник, комуто е дошъл редът на съседната опашка, за неевропейски граждани. Така хем не бездействат, хем помагат на хората, хем всичко е по правилата. Правят го англичаните, спокойно могат да го правят и служителите на ГДГП – с усмивка и добро настроение.

--

*“Евала бе, митница“ е заглавието на вдъхновяващ материал на Еленко Еленков, изобличил в „Дневник“ поведението на митническите служители  през януари 2010 г. и предизвикал промени и реформи в начина, по който се третират пощенските пратки от Европейския съюз.

Идеята за "граждански съвет" към Реформаторския блок поражда въпроси за Зелените

След президента Плевнелиев и всички министерства по време на служебния кабинет, сега и новосформираният Реформаторски блок тръгнал да създава обществен съвет. По-точно: граждански! Какъв е смисълът на подобно упражнение и доколко то отговаря на разбирането, че за по-добра политика трябват партии, в които гражданите участват свободно, активно, на всички нива. Такова виждане застъпват Зелените, една от партиите-основоположници на Реформаторския блок. Техният генезис се корени в разбирането, че за по-добра политика трябват партии, в които гражданите участват свободно, активно, на всички нива.  А в случая се предлага изолирането им в "граждански съвети" към старите херметично затворени партийни йерархии.

През последните десетина години посветих доста мисли и усилия на опитите да се подпомогне гражданското представителство към различни институции чрез BlueLink.net. Въз основа на този опит се наех и да помогна на служебния министър Юлиан Попов за сформирането на Обществен съвет към МОСВ - резултатите си запазвам правото да коментирам отделно. Признавам, когато Плевнелиев състави първия съвет и покани в него странен сбор от активисти, синдикалисти, професионални НПО-функционери и индустриалци - по брой толкова, колкото места имало в съвещателната зала на Президенството, ми мина през ум колко широко тълкувание търпи понятието "обществен." Новата версия, замислена от Реформаторския блок, стеснява понятието, като нарича съвета "граждански."

Оставям настрана конкретните личности, които се предполага да съставят този съвет, тъй като техните имена все още не са оповестени публично. Факт е, че съставът на такъв съвет би репродуцирал идеологическата и ценностна нехомогенност на Реформаторския блок. Но извън това, самата концепция на този "граждански съвет" към политически блок от партии ми се струва сбъркана. Тя хем затвърждава разбирането, че политиката и гражданите са различни неща, хем пак се опитва да извлече легитимност от гражданското в полза на политическото.  Това е сериозен проблем за Зелените, които претендират да са партия от нов тип, със солиден граждански гръбнак, носители на различна политика в обществен интерес.

Концептуалните въпроси продължават да напират? Какво означава да си член на граждански съвет към политическа партия или коалиция? Да влияеш върху политиките й? Тя да влияе върху инак "гражданското" ти поведение? А може ли днес да си член на този "Граждански съвет", а утре да встъпиш и в друг, примерно на Герб или БСП, когато търсят и те "граждански" акъл и участие? Ако не, цялото упражнение заприличва на партиен клуб по интереси.

Зелените познават истински активни граждански лидери - Димитър Василев от Еко-клуб 2000, Вера Петканчин от Граждани за Рила, Надя Максимова от движението за Иракли, Константин Дичев, Петър Пенчев... По време на изборите Зелените претендираха, че са гражданската партия, че се явяват на изборите с гражданска квота, като част от която и самият аз попаднах в листите им, като съинициатор на "България без дим". Основатели и лидери на Зелените са активни природозащитници и активисти като Андрей Ковачев, Петко Ковачев, Борислав Сандов и много други. Ето защо си мисля, че надали ще им е по мярка новоскроеното партийно понятие за "гражданство," което налага идеята за граждански съвет към Реформаторския блок.

Един от основоположниците на Зелените, Петко Цветков, активен природозащитник и граждански експерт от 1988 г. насам, напълно споделя резервите спрямо сформирането на обществен съвет към политическа партия или коалиция.  Той го определя като "нещо като съвет на девствените богове, които изпитват отвращение от участието в политическите партии, но участват в обществен съвет към тях!"Ако гражданите не се чувстват комфортно в политическите партии, то тогава те (партиите) трябва да бъдат закрити или да се промянят генерално, така че гражданите да са естествена част от тях. Или обратното, коментира Цветков.

Кестенът, моят приятел

За пръв път го чух в една есенна нощ. Странно потропване, сякаш някой иска да влезе в дневната. Само дето апартаментът е на третия етаж а в дневната се влиза единствено откъм балкона. На него нямаше никой. При следващото почукване се заслушах. Вятър. Вратите - затворени. И тогава пак: чук чук – отново, наистина отвън по прозореца. Не съм плашлив, нито суеверен,  в стара кооперация тропането може да значи всичко, а най-често - ремонт.

Излязох на балкона и разбрах кой чука: кестенът.

Старият кестен, мой стар приятел от времето, когато като дете в този апартамент рисувах всяка вечер залезите над Лъвов мост под вещия надзор на баба ми. Племенница на Майстора и негов любим модел приживе, тя изпитваше силно влечение по изобразителното изкуство, което вдъхна и на мен. Така старият кестен често се озоваваше върху листовете от блок А4 – ту в акварел, ту в пастели – които баба ми грижливо пазеше в стар скрин, под прозорците с кестеновия изглед.  Друга нейна страст бяха гугутките. Виеха гнездо в клоните на кестена. Тя с вълнение следеше живота им през прозореца на дневната: кога снасят яйца, кога излюпят малки, кога буря свали гнездото. Сипваше им трохи на балкона, били и „другарчета.“  

Баба ми изповядваше култ към истината. „Който лъже е слаб и глупав,“ често повтаряше тя. „На лъжата краката са къси,“ а на изумения ми поглед отвръщаше: „ако лъжеш, всеки ще го разбере.“ И разказваше приказката за лъжливото овчарче – в нейната версия вълците винаги го изяждаха накрая, без капка милост в зелените й очи.

Наесен, щом започнеше омразното училище, винаги имаше „акция“ за събиране на кестени – задължително съпроводена от безконечно замеряне с бодливите зелени топчета. Намираха се милиони от тях, но колкото и да събирах, все не стигах до заветните 20 кг. Не че това имаше някакво значение – за мен или за кестена.

После с кестена се позабравихме. Влязох в гимназия и спрях да рисувам залези. Вместо това учех английски и свирех на китара.  Стана 1989та, мина ноември, тръгнахме по митинги. С баба ми се виждахме все по-рядко,  с кестена – също. Аз забързан по срещи, купони и кандидатстудентски изпити. Тя, все по-белокоса, с все така дързък и любознателен зелен поглед, но подозрителна към новото време и неговите нрави и герои. Той – висок и спокоен, над грохота на автомобилите по булеварда – ту отрупан в ситен цвят, ту в плътно зелена завеса от листа и плод, ту цял в жълто, охра и кафяво, ту безмълвен под белия сняг. После баба ми почина в леглото си, с лице обърнато към клоните му, и сякаш с него съвсем се забравихме.

До миналата година, когато след продължителен ремонт, седнах отново в апартамента – вече мой - за да работя. Детските рисунки и боите ги нямаше, затова напълних стария скрин с книги, кабели, дискове и офис техника. Седнах пред компютъра, занатисках клавишите, а след час време вдигнах поглед по навик за да отдъхна и да погледна към залеза. Той беше там. Кестенът. В най-бляскавата си есенна одежда, сякаш пременен за да ми каже „Е, добре дошъл отново.“ Така започнах отново да го виждам – през зимата го затрупвах със снега от балкона, през лятото се радвах на сянката от плътните листа и може би илюзорното чувство, че ме предпазват от безспирния шум на форсирани двигатели под мен.

През есента той ми почука на прозореца за пръв път. Добрият стар кестен, помислих, затворих вратата и продължих да работя. Чукането се повтори. И потрети. При всеки следващ порив на вятъра. Привикнах с него, и дори ми стана приятно. Той настояваше. Една нощ вилня буря и клоните блъскаха с ярост прозорците и новата дограма. Излязох на балкона. „Какво има,“ попитах? Той фучеше в отговор. Шумеше с всичките листа. Шибаше с клони фасадата. „Хей, я стига,“ извиках, но бях безпомощен да го спра. Седнах на компютъра и намерих виртуалното деловодство на столичната община. Както стана дума, привързаност към природата не ми липсва. И дърветата обичам, даже много. Но това дърво прекаляваше. След почти година и половина ремонт просто не можех да си позволя среднощните набези на клоните му по фасадата на къщата.

Започнах да пиша жалба. Срещу кестена.
Още отначало ме заглождиха угризения. Ами ако дойдат и го отрежат? Това просто не е човешко. Изтрих написаното до тогава с едно решително натискане с пръст. След това започнах отново: „Дървото е част от зелената система на столицата и моля короната му спешно да бъде подкастрена.“ Представих си прозореца над скрина без клоните в него. Изгледа към булеварда без плътния сенник от листа през лятото. Голия тротоар през зимата. От гнева ми не беше останал нито помен. Продължих: “Моля, жалбата да не се възприема като причина за премахване на цялото дърво, което хвърля животворна сянка върху близката кооперация, и представлява макар недостатъчна преграда за шума, който многократно надхвърля допустимите нива.“ Спомних си баба ми, с нейния култ към истината и дръзките зелени очи. Може би трябва да напиша, че този кестен ми е стар приятел и ми чука нощем но прозореца да си говорим, а когато е ядосан блъска и троши балкона ми? Няма да ме вземат на сериозно. Зелените очи останаха безмилостни. Изпратих жалбата и забравих за нея. И кестенът спря да ме безпокои, обиден или гузен за среднощните безчинства.

Половин година по-късно получих отговор. На хартия, в плик, по пощата. Какво пък, старите хартиени писма имат своя чар. Но какво ли е съдено на кестена? Разкъсах плика. „На мястото е направен оглед, но поради необходимостта от спиране на ел.захранването на тролейбусната мрежа, дървото ще бъде включено за резитба в разрешително с манипулации с останалите дървета в този участък на булеварда.“  Моля? Човек се учи докато е жив, но това действително не е език, който владея. Погледнах през прозореца. Младите майски листа се полюшваха закачливо на клоните, сякаш ми се смеят. Е какво пък, сигурно „резитба“ е нещо като подстрижка. А кога ли ще се случат тези манипулации? Дано е преди следващата буря.

Защо Зелените?

Написах това в отговор на бивш колега, с когото не сме се виждали повече от десетилетие. Запита ме как съм се престрашил да "скоча" в мръсотията на политиката след толкова години, и дали все още вярвам, че зелените организации по света и в България могат действително да променят нещо. Ето първата част от отговора ми:

  Когато [през 1994-1997] бяхме в Нова ТВ с Виктор Марков ходехме след работа в един еко-клуб, на който бях съучредител. Оттогава познавам и работя с непримиримите природозащитници. Смея да твърдя, че те оформиха един остров на свестност, в който ценностите и доверието между хората са си на място, въпреки океана от мръсотия наоколо. Познавам лично много от тях и съм уверен за себе си, че с всичките им персонални кусури, това са неповредени хора. Затова когато ме помолиха за помощ, не им отказах. Имам високи критерии за почтеност и чистота, и не бих ги пренебрегнал. Но ако има партия, в която да имам доверие, засега, са те - Зелените. Може би защото не са били във властта все още, знам ли. Разбира се там има много нови хора, не мога да гарантирам, че познавам всички. Но смятам, че политиката не бива да се превръща в синоним на мръсотия, трябва да има партии, на които се доверяваме и които подкрепяме, за да можем да променяме обществото.

 Всъщност, за Зелените съм писал и преди, и другаде, и в този блог. Ето един текст, който не е загубил актуалност за мен.