Фейсбук оправял течове

Трупат се сериозни фотографски и обстоятелствени доказателства за способността на световната социална мрежа да отстранява водоканални проблеми в София. Последните вести от днес, 2 март, са, че на ул. "Раковски" е извършен авариен ремонт с разкопаване - което подсказва действително наличието на теч някъде под улицата. Очаквам повече информация от Инж. Павел Сп. Антонов, за водните събития в основите на "Сливница" 263.

В рамките на едно денонощие след публикуването на предишната новина във Фейсбук, служители на фирмата-концесионер извършиха ред дейности за преустановяване на теча в основите на "Сливница" 263. Дребна наглед подробност е, че междувременно с помощта на добри приятели, в случая виртуални, зовът за помощ на Инж. Павел Сп. Антонов достигна до ключови места в държавата, а и извън нея. Сред тях са: кметът на София /по време на посещение в Брюксел/, директорът на "Софийска вода" и редакциите на няколко медии от национално значение. В допълнение, различни добросъвестни граждани подаваха сигнали на дежурния телефон на ВиК и настояваха за реакция.

На всички, които се включиха в операцията "Отводняване" изказвам сърдечна благодарност. Всички те получават специални покани за следващото градинско парти на познатия адрес, а инженерът - цигулар и мой баща ще изпълни няколко импровизации в тяхна чест, и в прослава на интернет и добрите приятели.

Историята, обаче, не е завършила окончателно. Ето кратък отчет на случилото се до момента. След медийно-интернетната операция вчера, 1 март 2011 служители на ВИК започнаха да изтеглят водата от препълненото с вода мазето на съседната къща на ул. Раковски, от което водата прониквала на "Сливница" 263. Според сведения от Антонов-старши във Фейсбук, към 17 часа заявили, че са изтеглили водата и са взели проба да установят произхода й. Според него водата била кристално чиста, но по сведения от Софийска вода имало предположение, че става въпрос за "дренажни води."

"Откриха пълна шахта с вода на още една съседска къща и заявиха, че утре продължават. Сигурно се убедиха, че някъде под, или до улица "Раковски" има скъсан тръбопровод.
Само че! Тази нощ мазето на съседната къща ще започне отново да се пълни, защото не почистиха запушената отходна тръба," разказа препатилият собственик. От него поискали отново да позвъни във ВиК и да направи нова заявка - този път за почистване на канализационна тръба. Подчертавам, става въпрос за течове извън границите на неговия имот, но всички добре знаем чия работа е спасяването на давещите се.
"Продължавам да изпомпвам нахлулата вода - как се изпомпва останалия под дюшамето басеин, аз си знам. Все пак съм оптимист!" заключва Антонов-старши. Кадър от наводненото предкухненско приземно помещение се вижда по-горе.

Концесионерът затрива "Сливница" 263

От 21.02. е наводнен приземния етаж на къщата ми на бул. "Сливница" 263 в София. Видимо причина за наводнението е повреда на подземен водопровод, извън границите на имота. Въпреки поредица от сигнали и телефонни разговори с ВИК авариен екип не е изпратен до момента, вече повече от седмица, и водата продължава да се лее, като застрашава основите на къщата.

Неадекватната реакция на ВИК оператора надали изненадва някого. Просто никой не очаква "Софийска Вода" да се завтече да отстранява някаква повреда. Казано на журналистически език, това, че основите на една стара къща в София прогизват заради нехайството на фирмата-монополист "просто не е новина".

И все пак е новина. За тези, които знаят, че на "Сливница" 263 е живял Владимир Димитров - Майстора, поради което фасадата на къщата е изографисана от художника Димитър Киров. За тези, които през годините, и са пяли, танцували и веселили на популярните вече почти 25 години градински партита на "Сливница" 263. Не на последно място - за мен самият, като човек активно ангажиран с граждански, потребителски и журналистически каузи, отраснал на въпросния адрес.


В момента къщата се стопанисва от баща ми, инж. Павел Сп. Антонов, който разказва следното. "Още В 13, 38 ч. на 21 февруари подадох първия сигнал за теча на тел. 112. От там ме препратиха на тел. 070012121 на ВИК. ВИК прие сигнала, но никой не дойде и водата запълни пространството под дюшамето и започна да прелива. Въпреки че съм пенсионер, съпругата ми е безработна, и току що се бях прибрал от сърдечна операция (протеза на митрална клапа), се принудих да заплатя спешно изкопаване на шахта в приземния етаж, да купя помпа и да започна да изпомпвам проникващата вода.
От ВИК ми отговориха, че ще докарат специална сонарна апаратура за откриване местотоот където прониква водата. Опитах да им помогна с информация, че мазето на съседната къща на ул. Раковски 22 е напълнено с вода и е възможно тя да нахлува в приземния ми етаж, и последвалите непрекъснати обаждания на тел 070012121, до ден днешен реакция от ВИК няма."

Инж. Антонов, популярен също с виртуозните си импровизации на цигулка, е подал молба до заместник кмета по обществения ред и защитата при бедствия на СОС Сотиров:
1. спешно да се изтегли водата от мазетата на къщата на ул. Раковски 22;
2. да се установи от къде прониква водата там; и
3. да се извърши ремонт на водопроводната мрежа на ВИК, от където прониква тази чиста вода.


Аз пък съм популярен сред приятелите си с все по-нарастващата ми неудовлетвореност от поведението на големите компании в уж свободната пазарна среда. В конкретния случай, за пореден път, частната компания-концесионер на софийското водоснабдяване, демонстрира арогантна незаинтересованост да изпълни задълженията си спрямо един свой потребител - и редовен платец. Който, по стечение на обстоятелствата, няма какво друго да направи, освен да стиска зъби, и да се оправя както може - като разбира се продължава да си плаща за услугата на "Софийска вода."

В Англия, където живея, големите компании - монополисти не се държат особено по-различно. Но наличието на действаща съдебна и административна система ги принуждава да действат оперативно, или - в противен случай - да изплащат компенсации. В България, обаче, е друго. Тук корпорациите-монополисти са не само арогантно безотговорни към потребителите си, но и на практика почти гарантирано безнаказани. Действително, баща ми се изсмя на предложението ми да осъди ВИК за направените до отстраняването на теча разходи: "Абе те дано го оправят..." , безпомощно вдига ръце той, както и повечето български потребители.

Да, но не го оправят. След като постоянните обаждания до телефоните на "Софийска вода" не помагат, не ми остава друго, от дистанцията на пространството, което ме дели от София, освен да публикувам тази новина. Ако има журналисти, които видят възможност за новина, да заповядат. Ако чуят юристи, които знаят как се осъжда "Софийска вода," добре са дошли. Ако прочетат политици - да се раздвижат. Явно само с вдигане на ръце няма да де оправят нещата, нито в къщата, нито в държавата.

За левичарството

Коментирам "Пет истини, които левичарите мразят," приписан на Гари Демар в днешен постинг във ФБ. Под постинга бе приложен линк към оригиналния превод.

1. "Не можеш да превърнеш бедните в богати чрез закон, който превръща богатите в бедни." Тук явно под "левичари" се разбира болшевики-експроприатори от старите ленти. Щото внучетата им левичарчета на Позитано и в Кремъл отдавна са милионери.

2. "Когато някой получава нещо, за което не е работил, друг трябва да е работил за него, без да го получи." - Освен когато друг получава 99% от това, ...което ти си изработил, а на теб подхвърля фаст-фууд храна и турбо-биг-брадър зрелища.

3. "Държавата не може да даде на някого нещо, което преди това не е взела от друг."
Така е. Да я закрием таз ми ти държава. Несправедливо е левичарската Barclay's Bank да плаща 1% данъци, а ние - десните богаташи - по 40% и нагоре.

4. "Когато половината хора разберат, че няма нужда да се работи, защото другата половина ще се грижат за тях, и когато другата половина разбере, че няма смисъл да се работи, защото някой друг ще получи това, за което са се трудили, това е началото на края на една нация."
Абсолютно вярно. Предайте го на левичаря Цеко Минев, дето левичаря ББ му налива милиони от данъците на такива десни богаташи като нас. Да не споменавам въобще за държавно гарантираните бонуси на левичарите по Уолстрийт.

5. "Не можеш да умножиш богатството, като го делиш."
Богатството - умножено, дело на всеки! Така левичарите от БКП си претвориха в богатство решенията на Тринайстия конгрес, а на нас, десните, оставиха социалистическия труд.

За чалгата и пост-модернизма: Фейсбук диалог с екоактивиста Петко Ковачев

Разговорът тръгна от този клип, публикуван във Фейсбук под наслов "к'во става тука бе????" от Петко Ковачев. Видимо, клипът представлява интерпретация на популярен преди години хит на Милена Славова от млада певица, очевидно асоциирана с т.нар. турбо-, поп- или просто фолк музикална индустрия. Под него се наблюдаваха коментари, като: "Не е истина, нали?", "Отврат!", и дори "Уджас!", въпреки цитираното от някого обяснение на певицата, Саманта, че песента и била "подарък" от Милена Славова, която оценила тембъра и желанието й да пее рок музика.

Познавам Ковачев от години като непримирим природозащитник и пиятел на бира, но най-голям интерес за мен предизвиква непресъхващата му способност да анализира и концептуализира идеологически проблемите, с които го среща ежедневието. Освен десетки часове прекарани в разгорещени диалози на висок глас по време на различни работни срещи и форуми, с Ковачев ме свързва една политическа визия, която поставя природозащитата в контекста на гражданското участие в управлението и стремежа към демокрация и добро управление в обществото.

Ето защо си позволих да задам провокационен въпрос на участниците: " в случая кое по-точно не ви харесва: песента на Милена, гласа на момичето, тангото на заден план, или белия сатен?" Предавам по-долу отговора на Ковачев и последвалия го диалог между нас, без повече коментари.

Petko Kovachev Антонка, образно казано, все едно е наркодилър да ми води пропаганда за здравословен начин на живот докато пласира наркотици на децата. Това - за Митко Пайнера, не за подробностите и какъв глас или гърло има мацката...

Pavel Antonov Наркотик на децата е страшно нещо. Пак казвам, не одобрявам социо-културната страна на турбо-фолка. Но масовата култура е такава навсякъде. Лейди Гага повече ли ти харесва? Един прагматичен - макар и поостарял текст, който до голяма степен обяснява ситуацията: <линк към статия в "Капитал" от Алексей Лазаров>
Petko Kovachev хахаха, не, гагата също не е мой тип :-))) в края на краищата нито ти, нито митко пайнера, нито дори целият свят да ми се тръшне пред портата, за да ме убеждава в прагматичната модерност и постмодерност, ще успеете да промените някои (не много, но някои) неща... и музиката е едно от тях. а ако ми се тръсне целия свят - бъди уверен, че ще намеря напалм за всички навлеци... и ще звучи <линк към пасаж от филма "Апокалипсис сега"> (Отварям скоба за да поясня, че в случая Ковачев според мен използва пасажа от "Апокалпсис сега" като референция към усещането за мощ и унищожение, което предпоставя Вагнеровата музика, без одобрение на конкретно обрисувания във филма милитаристичен сюжет.)
Pavel Antonov Гагите не са това, което са, Ковачев !) Клипчето, което си пуснал, си е... нищо особено в най-лошия случай, а песента е добра. Но отричането на чалга-културата е може би най-съхранения засега жалон на една ценностна система, която пазарни...я мейнстрийм руши. Затова много хора го отстояват, понякога за сметка на видимата реалност. Опазването на природата е друг подобен жалон, мисля.
Същата ценностна система осъжда и изтребването на невинни човешки същества за нуждите на нечия милитаристична хегемония, апропо. Наздраве!
Petko Kovachev Няма невинни, ако искат да ми натресат чалга :-))))
Pavel Antonov абе ще стане от тебе борец срещу пост-модернизма, само чакай да видиш още малко пазарна идеология в действие :)

Petko Kovachev хахаха, внимавай, че покрай пост-модернизма ще го отнесе и мултикултурализма :-))))

Рекордни печалби по време на криза

Докато "супермаркетовите класи" затягат коланите, "суперяхтените" пръскат рекордно пари. С това наблюдение започва кратката дописка на Джулия Колъуи за съботния брой на "Гардиън" от 5.02.2011. Накратко, вестникът информира, че веригата за луксозни стоки LVMH е обявила рекордно високи приходи от €20.3 милиарда за 2010. Сред известните брендове на веригата са Fendi, Louis Vuitton и Dom Pédrigon. Ценителите на луксозните марки със сигурност ще разпознаят сред тях коняка Hennessy, парфюмите на Christian Dior, козметиката на BeneFit и модните артикули на Donna Karan, Céline и Marc Jacobs. Пазарът за луксозни стоки процъвтява отново, въпреки бюджетните съкращения, които предприемат правителствата в Европа и САЩ, коментира авторката.

Освен продажбите на LVMН, които според компанията са нарастнали с 19% през миналата година спрямо предходната, растат продажбите на "престижни" марки автомобили, като Porsche (25% ръст през 2010) и Rolls-Royce (171%). Според публикацията, растежът на луксозните продажби се дължи частично на Китай. За там отпътували 63% от продадените през годината "Порше"-та, например.

Случаят илюстрира как т.нар. "финансова криза" и свързаните с нея негативни въздействия върху стандарта на живот, очевидно не засягат особено заможните и свръх-богатите. "Гардиън" се въздържа от по-нататъшен коментар. Факт е, обаче, че тъкмо сред тези среди са главните виновници за кризата, която потопи няколко големи западни банки, и принуди правителствата да налеят бюджетни средства в много други, с цел да ги стабилизират.

Епизодът дава поредно доказателство и за бързото и все по-осезаемо разтваряне на "ножицата" между приходите и разходите на богатите и доскорошните средни класи в западния свят, чийто придатък в момента е и България.

Проституция на медийна промоция

Под гръмовното заглавие на първа страница "МВР погна сводници и проститутки по морето" "Новинар" /19.07.2010/ поднесе приятна изненада на любителите на платения секс. Заглавието и сериозните изразни средства на крими-авторката на "Новинар" Аделина Николова надали са оставили незаинтригуван потенциален клиент на родната секс индустрия. От разказаната история читателите разбират, че когато се говори за "първия удар" на антимафиотите срещу сводниците, "търгували с плът и дрога" по южното черноморие, всъщност става дума за арест на двама начинаещи секс-търговци и две проститутки, които неблагоразумно са пробвали да пробият в иначе действително могъщия секс пазар по морето. Впечатление прави, че освен в заглавието никъде из текста МВР всъщност не присъства като активна страна. В самия материал липсва коментар от представител на министерството или полицията. Не е цитирано дори прес-съобщението, което допускам, е дало хляб за написването на материала. Възможна причина за тази липса е, че така поднесената новина предизвиква доста неудобни въпроси към блюстителите на реда и началниците им.
Вместо да ги зададе обаче, авторката е предложила на любознателния читател пълен каталог на цените за секс услуги по морето. Най-напред се съобщава - като в средностатистическа маркетингова кампания - че цените падат, тъй като "кризата удари и този бранш". Следват подневни и почасови ставки за услугите, полезна информация за метода, по който се получават и изпълвяват поръчките, както и специалната лукс оферта, изведена подобаващо в подзаглавието: "само манекенките се предлагат за 2000 евро". Тук вече заинтригуван напълно, читателят напълно естествено очаква да види телефон за поръчки. Очевидна става и причината, поради която са били отстранени двамата микро предприемачи с техните две работнички - очевидно те не са предлагали нужния диапазон и качество на услугите.
Необяснимата липсата на телефони за връзка е попълнена донякъде от включеното в материала интервю с експерта Тихомир Безлов. За все още колебаещите се, експертът от Център за изследване на демокрацията е цитиран, че "движението" на секс индустрията към интернет е започнало "преди да има натиск от страна на полицията". Всеки, прочел статията до тук вече ясно разбира до каква степен и срещу кого е насочен въпросният натиск. С други думи рискове няма, ако ползвате правилната услуга от правилното място в интернет.
Предвид факта, че разновидности на същата новина се завъртяха по повечето електронни и печатни медии, може да се заключи, че в този ден целокупната медийна аудитория бе подложена на масова маркетингова кампания със следното ключово съобщение: проституцията е достъпна и безопасна част от демокрацията у нас, цените са по джоба на всеки потребител, полицията се грижи за лицензираните доставчици, а родните медии я продават добре, така че купувайте, братя, четете, и гласувайте.

Нискобюджетните не са еднакви

Нямаше как да подмина материала "Да летиш наистина low-cost" в "Капитал". Авторът Константин Николов е събрал впечатления и факти за нискобюджетните авиокомпании, които със сигурност ще са от полза на начинаещите им пътници от България. Единственото, което ми липсваше в материала е разяснението, че не всички са еднакви, и човек може да намери по-добро обслужване сред нискобюджетните, както и по-лошо сред традиционните превозвачи. В коментар под материала си позволих няколко пояснения въз основа на собствения си опит.
Най-неприятното с главните герои на статията Ryan Air и Easy Jet е грубото отношение към клиентите. Нещо като "щом летиш с нас, ти си боклук, и ние не ти дължим нито капка уважение". Разбира се, това отношение не е запазена марка на нискобюджетните, може да го потвърди всеки, докоснал се до Al Italia или Аерофлот, примерно. Същевременно пътуването с Wizzair е несравнимо в това отношение, дори българските им екипажи са като цяло приветливи. За разлика от именитите си конкуренти, унгарците бързо изоставиха практиката на прецакване с багажите и си уголемиха лимита до 34 кг на регистриран багаж. Чекирането в интернет при тях е безплатно, като на пътника е оставено поле за избор - за разлика, примерно от Ryan Air, която не стига че пести от това, че пътника сам се чекира, ами и го глобява 10 паунда задължителна такса за това удоволствие. Ники се обиждат, когато ги наричат нискобюджетна компания - в цената на билета се включва и багаж, и нелош сандвич - във всеки случай по-вкусен от каучука, който сервират Malev или Lufthansa - и напитки на корем. Така че във всеки бизнес модел има по-добро и по-лошо, не е редно всички да се слагат под един знаменател.