РБ: Реформи или власт!

Фото: Bulphoto.com

По повод на изявлението на Радан Кънев, че ако реформите на Петър Москов не бъдат приети до местните избори, РБ ще напусне управлението, политологът  Ружа  Смилова запита защо РБ се идентифицират именно с тази реформа, която според нея изглежда да публиката "недообмислена." Без претенция да мога да оценя достойнствата или недостатъците на предложенията на Москов, позволих си да предположа, че този ултиматум сигнализира друго: нашумялата здравна реформа има все по-малък шанс да се случи; центробежните сили в блока достигат преломна точка; и Кънев се опитва да съхрани ерозиращата с всеки ден безплоден престой във властта политическа жизненост на РБ като единен политически субект.

Самоволната номинация на Соломон Паси за кмет на София от страна на Меглена Кунева дни по-рано демонстрира за пореден път хроничната липса на централизирано мислене и координация в РБ. От създаването на блока та до ден днешен различните водещи фигури на съставляващите го партии действат на своя глава: номинират кметове, предлагат се за министри, прокарват и назначават протежета без конкурс, громят ромите, бранят КТБ и т.н.


Политически разнобой с препятствия

Липсата на координация и нежеланието за вземане на съвместни решения не е нещо ново в РБ. Още през 2013 г. тя стана основна причина за оттеглянето една от партиите съучредителки на блока - Зелените. Техните представители в РБ тогава се оказаха в небрано лозе: те нямаше как да обяснят на съпартийците си дадено становище или действие на блока, тъй като в много случаи сами го научаваха пост-фактум.  

Още на евроизборите през 2014 стана видно, че лидерите на партии, съставляващи блока гонят собствени цели, а единственият източник на гравитация помежду им е стремежът към участие във властта. Но с включването на някои от тях в държавното управление тази сила от притегателна стана центробежна. Направените компромиси, както и някои откровено лични грешки на министри на РБ, отблъснаха нарастващ брой ключови подгрупи от бездруго тесния му електорален ресурс.  Шампион в тази дисциплина стана здравният министър д-р Петър Москов. 

Направените компромиси, както и някои откровено лични грешки на министри на РБ, отблъснаха нарастващ брой ключови подгрупи от бездруго тесния му  електорален ресурс.

При встъпването си в длъжност Москов екзекутира забраната за тютюнопушене на закрити обществени места, като я определи за "екстремна" и ясно индикира, че прилагането й няма да бъде прироритет за МЗ по време на министерстването му. Докато нарушенията на забраната растяха главоломно пред очите на всички, министърът-медик се подигра над проевропейската кауза на движението "България без дим", сравни симпатизантите му с комунистически доносници и намекна от парламентарната трибуна, че негодуването им е плод на меркантилност. Това отблъсна мнозина привърженици на РБ сред тях, които бяха в първите редици на протестите срещу "модела #КОЙ?" и сочения като собственик на "Булгартабак" Делян Пеевски. 

Въпреки доказаната от различни социологически изследвания масовост на подкрепата за забраната на тютюнопушенето, малкото наглед пушаческо прегрешение на Москов можеше а се размине почти незабелязано. Но няколко дискриминационни изявления на здравния министър - най-вече по отношение на ромите, го вкараха в конфронтация с радетелите за толерантност, човешки и малцинствени права. Сатанизирани от медиите и говорителите на статуквото като "соросоиди" и "агенти на Запада" - най-напред в Русия и други недемократични страни, а сравнително отскоро и у нас,  представителите на тази група имат солидно влияние сред привържениците на либералната демокрация, които формират електоралния "гръбнак" на РБ.

И в двата случая бедата можеше лесно да бъде поправена ако след първоначалните непремерени изказвания, явно плод на лични възгледи и пристрастия на самия Петър Москов, той бе предприел елементарни политически мерки за да успокои притесненията на своите избиратели и да заздрави увереността им в ценностната кохерентност на РБ.  Но и в двата случая действията и изявленията му получиха мощно насърчение из масовата медийна среда, която е традиционно благодатна за преплетените интереси на тютюневата индустрия и постоянно подхранва политическото и икономическо статукво чрез насаждане на омраза към малцинствата. Политическата власт, и сведенията за нарастваща популярност, охотно предоставени от често обвързаните в същата мрежа зависимости социологически агенции, главозамаяха Москов. Вместо да заглади противоречията си с различните групи привърженици на РБ, той ги неглижира и задълбочи.

Действията и изявленията на Петър Москов получиха мощно насърчение из масовата медийна среда, която е традиционно благодатна за преплетените интереси на тютюневата индустрия и постоянно подхранва политическото и икономическо статукво чрез насаждане на омраза към малцинствата.

Така имиджът на Москов като млада надежда на реформаторската политика остана да зависи главно от два фактора: успехът на реформите му в здравеопазването, и подкрепата на т.нар. лекарска гилдия. Двете условия на задачата обаче са почти неизпълними едновременно: въпреки хроничинте оплаквания, най-вече от недостатъчно заплащане, медиците, както повечето гилдии у нас, са преимуществено консервативни и резистетни срещу всеки опит за издънна промяна на статуквото. Дори без детайлно вглеждане в параметрите на предложените от Москов промени може да се очаква, че колкото по-радикални  са те, толкова по-враждебен ще бъде отговорът на средата срещу тях. А това означава загуба на подкрепа за РБ сред лекарското съсловие или отказ от реформи.


За разлика от Москов, и най-вече Кунева и Лукарски, които вече консумират достъпа си до власт, Радан Кънев има само какво да губи от отслабване на РБ и компрометиране на реформаторския му потенциал. В блока липсват адекватни механизми, чрез които да се упражнява ефективен контрол над министрите на РБ или - не дай Боже - да им се търси политическа отговорност. Ето защо чрез поставения "ултиматум"  Кънев се опита да се възползва от принципа "микрофонът е ваш" и да постави участниците в управлението от страна на РБ пред свържен факт.  Заплахата, че РБ ще се оттегли от властта при провал на здравната реформа, вкара Кунева, Лукарски и самия Москов в капан.  При твърде вероятният сценарии реформата да не получи подкрепа от парламентарното мнозинство, те или ще трябва да подадат оставка, или да се иденфицират обществено като комформисти, които нехаят за реформите и се интересуват единствено от ресурсите на властта.

Заплахата, че РБ ще се оттегли от властта при провал на здравната реформа, вкара Кунева, Лукарски и самия Москов в капан.

В случая Радан Кънев играе ва банк и отговорът не закъсня: ден по-късно вицепремиерът Меглена Кънева се дистанцира от ултиматума и го обяви за лична приумица на самия Кънев. Така партията й скъсва и последните останки от васалитет спрямо РБ. Въпрос на време е седесарите на  Лукарски да сторят същото. От тук насетне какъвто и да било следващ опит за централизация и обуздаване на опърничавите министри в РБ ще става все по-невъзможен, а съдбата на блока като единен субект ще изглежда все по-несигурна.