Свободата да не пушиш

Забраната за пушене на обществени места от 1 юни 2010 г., приета на второ четене от Народното събрание, провокира дебат около темата за личната свобода. Аргументът за нарушеното право на избор на пушачите, който доминира в коментарите от противници на забраната под статията в "Капитал" по темата, провокира следния отговор.
Уродливо общество е това, в което се нарушават правата на всеки, подчертавам, всеки човек, който:
- е родител, пожелал да седне с децата си в ресторат,
- е бременна жена или кърмеща майка, и иска поне един път да не готви в къщи,
- заплаща чинно всички цени в музикален клуб, бар, или кръчма, но не желае да рискува здравето си,
- обича да танцува, но не и да бъде тровен.
Само да припомня, че в България има действащ закон, по силата на който всяко заведение е длъжно да осигури отделно помещение за пушачите. Ако някой знае заведение, в което този закон да се спазва, моля да го напише: започваме червена книга на спазващите законите в България.
Аргументът, че забраната на тютюнопушенето е посегателство над някаква лична свобода е отдавна диагностицирано извращение на истината - четете Thank You for Smoking. А истината, невмирисана на тютюн, подкупи и популизъм, е че забраната на тютюнопушенето е едно закъсняло освобождение за хората, които са избрали да бъдат свободни от един убийствен пристрастяващ порок. Освобождение от гнета на пушачите, беззаконието, вулгарния цинизъм и корупцията, просмукали държавата от глава до пети. Ако този закон влезе в сила без вратички за заобикаляне, като умишлено добавената в последния момент "адекватна вентилация" която провали предишния, България ще бъде една идея по-добро място за живеене.