8.5.18

Журналистика за пътниците

Шумотевицата в медиите около изоставените от "Райън ер" около 300 български пътници на летище до Рим е напълно основателна. Дълг на журналистите да информират зрителите и читателите си и да изобличават безобразията и беззаконията. Неприемливо в случая по-скоро премълчаването на името на авиокомпанията от повечето медии - на принципа гарван гарвану око не вади, за което алалармира в социалните мрежи редакторът на "Е-вестник" Иван Бакалов.

Не всички журналисти са на това мнение.  Журналист и опитен пътешественик се запита публично, също в мрежата, защо медиите трябвало да се занимават с проблемите на хора, тръгнали на "бедняшки екскурзии"? В общи линии твърдението беше, че изоставянето на пътници след отменен полет си било най-обичайно нещо, всички те са си приели рисковете като са се качили на тази авиокомпания, да си търсят правата и да се оправят, както правим всички ние в подобни ситуации.

Така е. Но точно от тези "бедняшки" - и действително безпомощни - пътници богатеят нискобюджетните но високооборотни компании, на чиито криле лети бедняшката масова консумация. Най-цинично е, че повечето такива компании често нескрито унижават клиентите си, издевателстват над тях и пренебрегват дори гарантираните им от европейските закони права. За целта разчитат точно на липсата на опит, финанси и правна грамотност у пасажерите си.


На същото отношение често са изложени и работещите в такива компании, от които се изисква изпълняват нечовешкото отношение към клиентите. Печелившият бизнесмодел, при който бедни и безправни служители третират зле бедни и безправни пътници, със сигурност не се нуждае от независима обществено отговорна журналистика.

За пръв път се натъкнах на този факт през 2009 г., когато разследващата програма на BBC "Панорама" разкри някои от елементите му в репортаж за практиките на "Райън ер". Тогавашния бос на компанията Майкъл О'Лири отговори  арогантност, изцяло в тон с неолибералната пропаганда, според която единственото право е правото на парите и онзи, който ги печели и притежава. 

В основата на атаката на "Райън ер" тогава бе поставено от компанията условие О'Лири да говори пред BBC без да се редактира интервюто му. Това условие обаче напълно зачеркваше смисъла на редакционната независимост на медията, основаваща се на мисията й да отстоява обществения интерес. Преуспелият мултимилионер О'Лири имаше нужда просто от микрофон и камера, без редакционна намеса - място за журналистика в неговия свят не се предвиждаше.  

Журналистиката, принизена до стойка за микрофон, днес става все по-разпространена, както из родната ни медийна среда, така и по света.  Но BBC отказа да я приеме. Вместо това изпрати репортер, който пресрещна и интервюира О'Лири навън, извън контролираната среда на компанията му.  В този разговор О'Лири многократно обвини "Панорама" и BBC, че преследват собствен дневен ред, че задават "заредени" въпроси, и натякваше, че единственият начин да говорят с него е в нередактирано интервю. На няколко пъти упрекна медията, че "хаби" събраните по силата на британския закон задължителни такси от ползвателите на телевизионни приемници, с които се финансира обществената телевизия.

Арогантността на този бизнес модел и претенцията му да не бъде излаган на критично медийно отразяване се базира на търговския му успех. До ден днешен "Райън ер" вози най-много пътници в Европа и се слави със статистически висока сигурност. Но през есента на 2017 фасадата на бизнес модела й се пропука, след като пилотите й предприеха безпрецедентни протестни действия срещу условията на труд в "Райън ер". Тогава компанията отмени десетки полети и провали плановете на хиляди пътници.

11.12.17

Колеги по оръжие

Случи се пак! Почти 4 години след случката в Бургас, при която граничарка очевидно не правеше разлика между европейски и неевропейски граждани, въпреки светлинния сигнал, запален над главата й, днес се натъкнах на същото, този път на софийското летище. Този път обяснението за нарушаването на правилата и интереса на българските граждани, което получих от униформения български блюстител на закона беше "колегиалност"!

Около 9.00 сутринта слязох от препълнения самолет на "Турски авиолинии" и бързо се отправих към границата ,тъй като бързах за важна среща в 10.00. Ориентирах се към коридора, маркиран за европейски граждани, воден от опита, че там проверките са по-краткотрайни и съответно, ще загубя по-малко време. Уви, не така мислеше младият граничен полицай на сутрешна смяна в гишето до автоматичния паспортен четец. Повече от 5 минути той мъдрува над паспорта на турски гражданин, наредил се в "европейския" коридор. Проблемът очевидно беше сериозен, защото в един момент граничарят все пак го върна, като изпрати с него по-младата си колежка, която до момента имаше за задача да пропуска хората, преминаващи през съседното автоматично паспортно гише. В нейно отсъствие въпросният служител продължи да обслужва двете гишета едновременно.

Когато достигнах до него, попитах го дали паспортът, заради който сме чакали, не е бил турски? Потвърди най-спокойно. Тогава защо не е пренасочил нарушителя към правилната опашка, попитах, като посочих табелата над главата му. Не можел да остави на колегите си на съседното гише сами са се справят с огромната, според него, тълпа пътници с турски паспорти, вдигна рамене служителят.

"Вие не виждате ли колко хора има на тази опашка?", запита ме той реторично. Виждах, около 20 души се редяха пред всяко от гишетата с надпис "Всички паспорти". "Е как мислите, мога ли да оставя колегите сами да се справят с това?", заключи той. Значи заради едната колегиалност нарушавате европейските правила и ни карате да чакаме, изумих се аз. "Ами щом така го разбирате, да"!, натърти със смесица между горчивина и гордост, униформеният граничар.

Винаги съм се удивлявал колко вкоренена е кастово-еснафската средновековна солидарност в уж съвременното ни общество, не досега не бях полувал пряко потвърждение от униформен служител, че колегиалността му е по-важна от закона и правилата, които е назначен да прилага. Най-случайно предишната вечер бях висял над 30 минути на опашката за "Граждани от други държави" на истанбулското летище, докато притежателите на турски паспорти влизаха в държавата си около 3 пъти по-бързо. На няколко пъти отчаяни чужденци се опитваха да минат през видимо по-бързите "турски" ръкави, и бяха безмилостно връщани в началото на тяхната си опашка. Подобно отношение съм виждал и във Виена, и в Будапеща, където живея.  Изпитвал съм го и на собствен гръб в предевропейските времена.

Споделих съвсем накратко всичко това с въпросния служител, като добавих че за същото съм подавал вече веднъж оплакване до ръководството на Гранична полиция. "Ами оплачете се пак", ехидно се подсмя той, като ми напомни, че в момента пък аз губя времето на останалите пътници. Прав беше, продължих на родна територия към срещата ,за която бързах, най-случайно в Министерския съвет на републиката. Но трудно отказвам на подобни покани.

Държа пак да подчертая, че не злорадствам и не подкрепям дискриминацията на хора въз основа на националната им принадлежност и не вярвам, че визите и стените по границата са начина за решаване на геополитическите и глобални проблеми. Нещо повече: неведнъж съм изразявал симпатия към българските полицаи, които са принудени да работят при унизително лоши професионални и социални условия. От системата, обществото - т.е. всички нас! Затова съм наясно, че трудно можем да предявяваме претенции към тях, че не са лоялни към нас, въпреки че уж заплатите им излизат от нашите данъци.

И все пак, полицаите трябва да спазват правилата. Това е базов възпитателен фактор на правовата държава. Презрителното отношение на униформените към законовите норми в собствената им професия е ужасяващ синдром на беззаконието, което доминира обществената тъкан. Той говори за безпомощността им пред беззаконието, корупцията и връзкарството, които просмукват високите , средни и ниски етажи на държавата. И като няма как да им се противопоставят, полицайте гледат поне да се подкрепят един-другиго - както правят и всякакви други угнетени групи, каквито са шофьорите на таксита или лекарите, например.

Да не говорим колко лошо е за европейската интеграция на България да не се прилагат правилата на съюза създадени да защитят и привилегироват гражданите му. Особено когато другите му правила, които ги ограничават, се прилагат стриктно.

30.7.15

Защо не мога да се зарадвам на новия омбудсман

Мая Манолова сред протестиращи. Фото: Bulphoto.com
След като изплувах от първоначалната вълна на възмущението ми от избирането за омбудсман на Мая Манолова, опитах да го самоанализирам: какво все пак ме отблъсква толкова, запитах се. Спомням си, в началото на протестите срещу Орешарски, само тя беше дръзнала да излезе и да разговаря с протестиращите лице в лице, за което респект.

Не беше ли по-нормално да се зарадвам за това, че избират жена, при това куражлия и биткаджия, от опозицията, пък и явно няма страх - от протестиращи граждани, поне? Левите убеждения може даже да са полезни за един омбудсман... Защо не можах да се зарадвам, да я поздравя културно, както направи съпартиецът й Георги Кадиев във ФБ, и както съм сигурен че са направили сума прагматици, които гледат да са в добри отношения с всеки, който си заслужава усилието?

Обясних си ето как: 1. не възприемам БСП като лява партия, а като апарат за задържане на политическата и икономичска власт в ръцете на една наследствена клика, която богатее  безогледно, като използва социалистическата и лява идеология за удобен параван; и 2. може Манолова да има качества на политик, комуникатор, манипулатор, но за мен непростим е фактът, че ги постави напълно в услуга на модела #КОЙ, т.е. на страната на несправедливостта, беззаконието, грабежа, корупцията и срастването на бизнеса с политиката и медиите.

И докато се чудех как най-точно и ясно бих формулирал причините да съм против този избор, същото направи президентът Росен Плевнелиев: "Когато си бил в центъра на политическите спорове и част от най-острия сблъсък на хората срещу задкулисието, няма как да преживееш катарзис!" Именно.

22.5.15

РБ: Реформи или власт!

Фото: Bulphoto.com
По повод на изявлението на Радан Кънев, че ако реформите на Петър Москов не бъдат приети до местните избори, РБ ще напусне управлението, политологът  Ружа  Смилова запита защо РБ се идентифицират именно с тази реформа, която според нея изглежда да публиката "недообмислена." Без претенция да мога да оценя достойнствата или недостатъците на предложенията на Москов, позволих си да предположа, че този ултиматум сигнализира друго: нашумялата здравна реформа има все по-малък шанс да се случи; центробежните сили в блока достигат преломна точка; и Кънев се опитва да съхрани ерозиращата с всеки ден безплоден престой във властта политическа жизненост на РБ като единен политически субект.

Самоволната номинация на Соломон Паси за кмет на София от страна на Меглена Кунева дни по-рано демонстрира за пореден път хроничната липса на централизирано мислене и координация в РБ. От създаването на блока та до ден днешен различните водещи фигури на съставляващите го партии действат на своя глава: номинират кметове, предлагат се за министри, прокарват и назначават протежета без конкурс, громят ромите, бранят КТБ и т.н.


Политически разнобой с препятствия

Липсата на координация и нежеланието за вземане на съвместни решения не е нещо ново в РБ. Още през 2013 г. тя стана основна причина за оттеглянето една от партиите съучредителки на блока - Зелените. Техните представители в РБ тогава се оказаха в небрано лозе: те нямаше как да обяснят на съпартийците си дадено становище или действие на блока, тъй като в много случаи сами го научаваха пост-фактум.  

Още на евроизборите през 2014 стана видно, че лидерите на партии, съставляващи блока гонят собствени цели, а единственият източник на гравитация помежду им е стремежът към участие във властта. Но с включването на някои от тях в държавното управление тази сила от притегателна стана центробежна. Направените компромиси, както и някои откровено лични грешки на министри на РБ, отблъснаха нарастващ брой ключови подгрупи от бездруго тесния му електорален ресурс.  Шампион в тази дисциплина стана здравният министър д-р Петър Москов. 

Направените компромиси, както и някои откровено лични грешки на министри на РБ, отблъснаха нарастващ брой ключови подгрупи от бездруго тесния му  електорален ресурс.

При встъпването си в длъжност Москов екзекутира забраната за тютюнопушене на закрити обществени места, като я определи за "екстремна" и ясно индикира, че прилагането й няма да бъде прироритет за МЗ по време на министерстването му. Докато нарушенията на забраната растяха главоломно пред очите на всички, министърът-медик се подигра над проевропейската кауза на движението "България без дим", сравни симпатизантите му с комунистически доносници и намекна от парламентарната трибуна, че негодуването им е плод на меркантилност. Това отблъсна мнозина привърженици на РБ сред тях, които бяха в първите редици на протестите срещу "модела #КОЙ?" и сочения като собственик на "Булгартабак" Делян Пеевски. 

Въпреки доказаната от различни социологически изследвания масовост на подкрепата за забраната на тютюнопушенето, малкото наглед пушаческо прегрешение на Москов можеше а се размине почти незабелязано. Но няколко дискриминационни изявления на здравния министър - най-вече по отношение на ромите, го вкараха в конфронтация с радетелите за толерантност, човешки и малцинствени права. Сатанизирани от медиите и говорителите на статуквото като "соросоиди" и "агенти на Запада" - най-напред в Русия и други недемократични страни, а сравнително отскоро и у нас,  представителите на тази група имат солидно влияние сред привържениците на либералната демокрация, които формират електоралния "гръбнак" на РБ.

И в двата случая бедата можеше лесно да бъде поправена ако след първоначалните непремерени изказвания, явно плод на лични възгледи и пристрастия на самия Петър Москов, той бе предприел елементарни политически мерки за да успокои притесненията на своите избиратели и да заздрави увереността им в ценностната кохерентност на РБ.  Но и в двата случая действията и изявленията му получиха мощно насърчение из масовата медийна среда, която е традиционно благодатна за преплетените интереси на тютюневата индустрия и постоянно подхранва политическото и икономическо статукво чрез насаждане на омраза към малцинствата. Политическата власт, и сведенията за нарастваща популярност, охотно предоставени от често обвързаните в същата мрежа зависимости социологически агенции, главозамаяха Москов. Вместо да заглади противоречията си с различните групи привърженици на РБ, той ги неглижира и задълбочи.


Действията и изявленията на Петър Москов получиха мощно насърчение из масовата медийна среда, която е традиционно благодатна за преплетените интереси на тютюневата индустрия и постоянно подхранва политическото и икономическо статукво чрез насаждане на омраза към малцинствата.

Така имиджът на Москов като млада надежда на реформаторската политика остана да зависи главно от два фактора: успехът на реформите му в здравеопазването, и подкрепата на т.нар. лекарска гилдия. Двете условия на задачата обаче са почти неизпълними едновременно: въпреки хроничинте оплаквания, най-вече от недостатъчно заплащане, медиците, както повечето гилдии у нас, са преимуществено консервативни и резистетни срещу всеки опит за издънна промяна на статуквото. Дори без детайлно вглеждане в параметрите на предложените от Москов промени може да се очаква, че колкото по-радикални  са те, толкова по-враждебен ще бъде отговорът на средата срещу тях. А това означава загуба на подкрепа за РБ сред лекарското съсловие или отказ от реформи.


За разлика от Москов, и най-вече Кунева и Лукарски, които вече консумират достъпа си до власт, Радан Кънев има само какво да губи от отслабване на РБ и компрометиране на реформаторския му потенциал. В блока липсват адекватни механизми, чрез които да се упражнява ефективен контрол над министрите на РБ или - не дай Боже - да им се търси политическа отговорност. Ето защо чрез поставения "ултиматум"  Кънев се опита да се възползва от принципа "микрофонът е ваш" и да постави участниците в управлението от страна на РБ пред свържен факт.  Заплахата, че РБ ще се оттегли от властта при провал на здравната реформа, вкара Кунева, Лукарски и самия Москов в капан.  При твърде вероятният сценарии реформата да не получи подкрепа от парламентарното мнозинство, те или ще трябва да подадат оставка, или да се иденфицират обществено като комформисти, които нехаят за реформите и се интересуват единствено от ресурсите на властта.

Заплахата, че РБ ще се оттегли от властта при провал на здравната реформа, вкара Кунева, Лукарски и самия Москов в капан.

В случая Радан Кънев играе ва банк и отговорът не закъсня: ден по-късно вицепремиерът Меглена Кънева се дистанцира от ултиматума и го обяви за лична приумица на самия Кънев. Така партията й скъсва и последните останки от васалитет спрямо РБ. Въпрос на време е седесарите на  Лукарски да сторят същото. От тук насетне какъвто и да било следващ опит за централизация и обуздаване на опърничавите министри в РБ ще става все по-невъзможен, а съдбата на блока като единен субект ще изглежда все по-несигурна.

4.1.15

Бунтът на думите!



А вие правите ли даун…шифтинг?  „Капитал“ LIGHT провокира. За това чудо да няма българска дума? Абсурд! За отказ от светското, от рутината, от "спускането по течението". Те у нас открай време виреят, все някое определение ще им е останало. Хайде, на помощ, закъсала памет. Не, не е самолюбие.  Исихазъм - не, това е теология, при това византийска. Тоз, който живее както сам иска, е – ами да, саможив. Еврика! Проверявам. Гугъл мълчи назидателно. Тълковният речник направо гълчи - даскал същински:  „саможивост“, отсича, е нещо срамотно, между егоизъм и темерутщина.

Не му вярвам. Подозрях конспирация. Има думи, опасни за всеки ред и всяко статукво. Те не се изкореняват по никакъв начин: нито с бой, нито с арести, нито дори с инквизиция. Затова ги заливат с омраза и ги тъпчат в помия, подменят им смисъла, правят ги мръсни, цинични, обидни. Все са думи за свободата човешка:  сам да се учиш; сам да се изявяваш – с мнение, цвят на кожата, вяра или пол. Свободно да любиш - без дребен шрифт и посредници. И не просто сам да стоиш, а сам да живееш - без управници, без държава, без бирници. 

Саможивост ухае на метеж, на различност. Днес се нуждаем от нея, така е. Затова вместо даун…лоудинг, на бунт срещу речника!  Да живеят саможивите.

21.5.14

Сигнал за изборно нарушение и евентуално престъпление по излъчен телевизионен репортаж за манипулиране на миньорски гласове в Бобов Дол

Сезирах МВР за изборно нарушение и евентуално престъпление, въз основа на репортаж на Нова телевизия излъчен на 20.05.2014 г., от който се вижда как управата на мини Бобов Дол инструктира миньорите за кого трябва да гласуват.

Няколко часа по-рано бях научил от бТВ, че от 20 май на обяд в Ситуационния център на Министерството на вътрешните работи започва да работи денонощна линия за подаване на сигнали. "На тел. 02 982 22 32, факс 02 982 56 46 и на e-mai: izbor@mvr.bg гражданите ще могат да съобщават за забелязани от тях нарушения или евентуални престъпления, съотносими към отговорностите на МВР в изборния процес." гласи съобщението. 

И така, след като изгледах репортажа по другата национална телевизия - Нова, разкриващ очевидно за мен предизборно нарушение в мини Бобов Дол, реших че мога да помогна на органите на реда, които в момента явно зорко следят за изборни нарушения. Ето какво им изпратих на посочения по-горе адрес: 

-------- Original Message --------
Subject:  сигнал за изборно нарушение и евентуално престъпление
Date:  Wed, 21 May 2014 00:33:03 +0200

To: izbor@mvr.bg







Уважаеми дами и господа,

Информирам Ви за забелязано от мен при гледане на репортаж по Нова Телевизия, наличен в интернет на адрес http://novanews.bg/news/view/2014/05/20/75772/%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B2-%D0%B4%D0%BE%D0%BB-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D0%B0%D0%B6-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D0%B4%D0%B0-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%82/ нарушение или евентуално престъпления, съотносимо към отговорностите на МВР в изборния процес. В репортажа на Нова телевизия се разкрива схема за контролиран вот . Вижда се ясно , как всеки ден вместо инструктаж за работата, миньори от Бобов дол получават инструктаж за кого да гласуват. Работниците твърдят пред камерата, че за първи път получават аванс от 100 лева и добавка от 50. На сутрешен инструктаж в мините вместо да обсъждат какво има да се свърши за деня шефовете на мините обясняват какво трябва да свършат миньорите в деня на изборите, личи от репортажа.

Моля за ваши своевременни действия за незабавно разкриване и предотвратяване на практики на контролиран вот и манипулиране на гласове, които са в противоречие с изборното законодателство и наказателно-процесуалния кодекс, както и с Конституцията на РБ. Ще очаквам информация за предприети от МВР действия, както и евентуално сезиране на Прокуратурата на Република България срещу извършителите.

Настоящият сигнал е публично действие в изпълнение на устава на Фондация „БлуЛинк,“ с който фондацията е регистрирана в обществена полза с цел за да „способства за съхраняване и опазване на околната среда, да подпомага развитието на демокрацията на гражданското общество, да съдейства за утвърждаване на нормите и ценностите на обединена Европа в България, да насърчава развитието, ефективността и единодействието на неправителствения и нестопански сектор, да създаде независим форум за свободен обмен на информация, свързана с целите на фондацията, да способства за свързването в електронна мрежа на неправителствените организации и останалите участници в обществения процес.“

Моля своевременно да бъда информиран за входящия номер, под който е заведен сигнала ми.

С уважение,

В 8.22 ч. българско време получих потвърждение по имейла, че сигналът ми е приет и регистриран, както и че "същият е предаден на ОДМВР-Кюстендил за изясняване на случая."

17.3.14

Жената на колегата или защо не сме за Шенген



Да не излезе че се заяждам, но преминаването през граничен контрол на българските летища се оказва нескончаем извор на теми за размисъл. Преди минути отново се натъкнах на прелюбопитна случка с участието на служители на Гранична полиция: този път свързана с жена на колега, на която – явно по грешка – били иззети гримове, маскари, или някакви други забранени за внасяне в зоната за чекиране вещества.

По време на около десет минутното изчакване пред една от двете отворени ленти за проверка на багажите на Софийското летище около 17.15 днес ми направи впечатление обемист пъстър, преимуществено лилав, куфар, който на няколко пъти бе върнат от служителите за повторна и потретена проверка през скенера за багаж. Когато най-после се озовах от другата страна на скенера и започнах да прибирам вещите си обратно, видях симпатична млада жена с чуплива, червеникава коса, която с усмивка и леко извинение обясняваше, как била направила задръстване.

Направи ми впечатление, че вниманието и вежливостта й бяха предназначени не толкова  за останалите пътници, чакащи във въпросното задръстване, колкото за… служителите зад лентата, облечени в полицейски униформи. В този момент чух плътен мъжки глас зад гърба ми и долових отчетливо изговорени словосъчетанията „жена на колега“,  „пъстър куфар.“ Обърнах се и видях по-възрастен, и по-старши наглед офицер, с нещо като по-тъмна жилетка над униформата, който говореше по мобилен телефон – нещо забранено за простосмъртните пътници – докато по-млад полицай щателно го обискираше за оръжие.

За миг се възхитих колко принципно се спазват правилата – очевидно един полицай претърсва друг, по силата на някакви стриктно прилагани изисквания. Уви, възторгът ми не трая дълго. В следващия момент проумях, че старшият офицер очевидно инструктираше останалите да окажат съдействие на  жена на техен колега, както разбрах, от друг отдел, която била спряна на конвейера. „Ами не е казала, пуснали са ги вътре вече…“ оправдаваше се друг служител на сигурността, също униформен.

Случващото се пред очите ми изведнъж достигна съзнанието ми. Цялата смяна, обслужваща сектора за проверка на пътниците, на висок глас се извиняваше на непознатата млада жена, от която минута по-рано били иззети забранени за пренос предмети.   Въпросните предмети бяха вече пуснати в специалния контейнер, заедно с вещите на всички останали пътници, нарушили строгите правила срещу пренасяне на течности, въведени по цял свят след  истеричната ера след  9.11.2001 и превърнали се в проклятие за пътниците, и благословия за безмитните и други търговци на напитки, допуснати в забранените зони.

Служителите на закона се извиняваха коленопреклонно на младата жена за това, че бяха приложили закона спрямо нея. Явно по грешка. Не разбрали, че е „жена на колега!“

„Друг път казвайте предварително, да заем,“ приятелски я гълчеше по-възрастна възпълна граничарка.  Съветът й, с  добавени от мен логични тълкования, звучеше така: „Ами нека сега той“ – съпругът полицай –  „като не ви е казал“ – че ако се представяте като полицейска съпруга, няма да прилагаме законите спрямо вас – „сега  нека да плати 500 евро глоба “ – за нови гримове и маскари на любимата. „Пуснахме ги вече /в контейнера/, нищо не може да се направи вече,“ ядосваше се едър полицай. Младата съпруга на колегата пък вече съвсем притеснена чупеше ръце и обясняваше на спътниците си, че няма да може да си чисти грима през цялото пътуване.

Феноменът „всичко за колегата“ е част от обществената култура от времената на зрелия социализъм, когато повсеместните ограничения над индивидуалните човешки свободи и над достъпа до стоки за консумация се компенсираха чрез привилегии, получавани по силата на партийно-управленчески или професионален статут. Различните индустрии, професионални, творчески и други съюзи, се различаваха по нивото на привилегии, с които разполагаха членовете им. Сред тях най-могъща до ден днешен остава мрежата на службите за сигурност – България е европейски рекордьор по броя на служителите им на глава от населението. Службата в тези служби, независимо на какво ниво и ранг, неминуемо се възнаграждава – както формално, така и неформално.

Днешният случай на софийското летище беше пряка демонстрация на второто, на най-ниско, базово ниво: редови служители – и офицери – демонстрират професионална солидарност, в следствие на която насмалко не пропуснаха пътничка със забранени от закона субстанции в зоната за чекиране. Това се случи неприкрито, без опит да се прикрие от останалите пътници, сред които и аз, които станаха неволни и мълчаливи свидетели на ситуацията. Драстичното нарушение на законите и правилата за сигурност бе осуетено единствено от неопитността на миловидната съпруга на незнайния „колега.“  Твърде млада, и може би отскоро омъжена в „системата“, на нея явно не бе й минало през ум да се възползва от семейния си статут за да получи дребната привилегия да внесе течности в личния си багаж. След днешния случай тя вероятно няма да повтори същата „грешка.“

Остава плашещата мисъл, ако редовите служители си правят „услуги“ като си затварят очите пред закона на семейно-кастов принцип по този начин, какви ли привилегии си осигуряват на същия принцип високопоставените хора в системата. Тези, от които зависи както прилагането и спазването на законите и правилата, така и сигурността на пътниците и гражданите на България и Евросъюза. И неприятното усещане, че май наистина са прави тези, които не искат България в Шенген. Просто защото  криворазбраната „колегиалност“ на нашенските служби за сигурност и техните семейства и приятелски кръгове е явно по-значима от уж изпълнените формални критерии за членство в общата европейска система за сигурност.