30.7.15

Защо не мога да се зарадвам на новия омбудсман

Мая Манолова сред протестиращи. Фото: Bulphoto.com
След като изплувах от първоначалната вълна на възмущението ми от избирането за омбудсман на Мая Манолова, опитах да го самоанализирам: какво все пак ме отблъсква толкова, запитах се. Спомням си, в началото на протестите срещу Орешарски, само тя беше дръзнала да излезе и да разговаря с протестиращите лице в лице, за което респект.

Не беше ли по-нормално да се зарадвам за това, че избират жена, при това куражлия и биткаджия, от опозицията, пък и явно няма страх - от протестиращи граждани, поне? Левите убеждения може даже да са полезни за един омбудсман... Защо не можах да се зарадвам, да я поздравя културно, както направи съпартиецът й Георги Кадиев във ФБ, и както съм сигурен че са направили сума прагматици, които гледат да са в добри отношения с всеки, който си заслужава усилието?

Обясних си ето как: 1. не възприемам БСП като лява партия, а като апарат за задържане на политическата и икономичска власт в ръцете на една наследствена клика, която богатее  безогледно, като използва социалистическата и лява идеология за удобен параван; и 2. може Манолова да има качества на политик, комуникатор, манипулатор, но за мен непростим е фактът, че ги постави напълно в услуга на модела #КОЙ, т.е. на страната на несправедливостта, беззаконието, грабежа, корупцията и срастването на бизнеса с политиката и медиите.

И докато се чудех как най-точно и ясно бих формулирал причините да съм против този избор, същото направи президентът Росен Плевнелиев: "Когато си бил в центъра на политическите спорове и част от най-острия сблъсък на хората срещу задкулисието, няма как да преживееш катарзис!" Именно.

22.5.15

РБ: Реформи или власт!

Фото: Bulphoto.com
По повод на изявлението на Радан Кънев, че ако реформите на Петър Москов не бъдат приети до местните избори, РБ ще напусне управлението, политологът  Ружа  Смилова запита защо РБ се идентифицират именно с тази реформа, която според нея изглежда да публиката "недообмислена." Без претенция да мога да оценя достойнствата или недостатъците на предложенията на Москов, позволих си да предположа, че този ултиматум сигнализира друго: нашумялата здравна реформа има все по-малък шанс да се случи; центробежните сили в блока достигат преломна точка; и Кънев се опитва да съхрани ерозиращата с всеки ден безплоден престой във властта политическа жизненост на РБ като единен политически субект.

Самоволната номинация на Соломон Паси за кмет на София от страна на Меглена Кунева дни по-рано демонстрира за пореден път хроничната липса на централизирано мислене и координация в РБ. От създаването на блока та до ден днешен различните водещи фигури на съставляващите го партии действат на своя глава: номинират кметове, предлагат се за министри, прокарват и назначават протежета без конкурс, громят ромите, бранят КТБ и т.н.


Политически разнобой с препятствия

Липсата на координация и нежеланието за вземане на съвместни решения не е нещо ново в РБ. Още през 2013 г. тя стана основна причина за оттеглянето една от партиите съучредителки на блока - Зелените. Техните представители в РБ тогава се оказаха в небрано лозе: те нямаше как да обяснят на съпартийците си дадено становище или действие на блока, тъй като в много случаи сами го научаваха пост-фактум.  

Още на евроизборите през 2014 стана видно, че лидерите на партии, съставляващи блока гонят собствени цели, а единственият източник на гравитация помежду им е стремежът към участие във властта. Но с включването на някои от тях в държавното управление тази сила от притегателна стана центробежна. Направените компромиси, както и някои откровено лични грешки на министри на РБ, отблъснаха нарастващ брой ключови подгрупи от бездруго тесния му електорален ресурс.  Шампион в тази дисциплина стана здравният министър д-р Петър Москов. 

Направените компромиси, както и някои откровено лични грешки на министри на РБ, отблъснаха нарастващ брой ключови подгрупи от бездруго тесния му  електорален ресурс.

При встъпването си в длъжност Москов екзекутира забраната за тютюнопушене на закрити обществени места, като я определи за "екстремна" и ясно индикира, че прилагането й няма да бъде прироритет за МЗ по време на министерстването му. Докато нарушенията на забраната растяха главоломно пред очите на всички, министърът-медик се подигра над проевропейската кауза на движението "България без дим", сравни симпатизантите му с комунистически доносници и намекна от парламентарната трибуна, че негодуването им е плод на меркантилност. Това отблъсна мнозина привърженици на РБ сред тях, които бяха в първите редици на протестите срещу "модела #КОЙ?" и сочения като собственик на "Булгартабак" Делян Пеевски. 

Въпреки доказаната от различни социологически изследвания масовост на подкрепата за забраната на тютюнопушенето, малкото наглед пушаческо прегрешение на Москов можеше а се размине почти незабелязано. Но няколко дискриминационни изявления на здравния министър - най-вече по отношение на ромите, го вкараха в конфронтация с радетелите за толерантност, човешки и малцинствени права. Сатанизирани от медиите и говорителите на статуквото като "соросоиди" и "агенти на Запада" - най-напред в Русия и други недемократични страни, а сравнително отскоро и у нас,  представителите на тази група имат солидно влияние сред привържениците на либералната демокрация, които формират електоралния "гръбнак" на РБ.

И в двата случая бедата можеше лесно да бъде поправена ако след първоначалните непремерени изказвания, явно плод на лични възгледи и пристрастия на самия Петър Москов, той бе предприел елементарни политически мерки за да успокои притесненията на своите избиратели и да заздрави увереността им в ценностната кохерентност на РБ.  Но и в двата случая действията и изявленията му получиха мощно насърчение из масовата медийна среда, която е традиционно благодатна за преплетените интереси на тютюневата индустрия и постоянно подхранва политическото и икономическо статукво чрез насаждане на омраза към малцинствата. Политическата власт, и сведенията за нарастваща популярност, охотно предоставени от често обвързаните в същата мрежа зависимости социологически агенции, главозамаяха Москов. Вместо да заглади противоречията си с различните групи привърженици на РБ, той ги неглижира и задълбочи.


Действията и изявленията на Петър Москов получиха мощно насърчение из масовата медийна среда, която е традиционно благодатна за преплетените интереси на тютюневата индустрия и постоянно подхранва политическото и икономическо статукво чрез насаждане на омраза към малцинствата.

Така имиджът на Москов като млада надежда на реформаторската политика остана да зависи главно от два фактора: успехът на реформите му в здравеопазването, и подкрепата на т.нар. лекарска гилдия. Двете условия на задачата обаче са почти неизпълними едновременно: въпреки хроничинте оплаквания, най-вече от недостатъчно заплащане, медиците, както повечето гилдии у нас, са преимуществено консервативни и резистетни срещу всеки опит за издънна промяна на статуквото. Дори без детайлно вглеждане в параметрите на предложените от Москов промени може да се очаква, че колкото по-радикални  са те, толкова по-враждебен ще бъде отговорът на средата срещу тях. А това означава загуба на подкрепа за РБ сред лекарското съсловие или отказ от реформи.


За разлика от Москов, и най-вече Кунева и Лукарски, които вече консумират достъпа си до власт, Радан Кънев има само какво да губи от отслабване на РБ и компрометиране на реформаторския му потенциал. В блока липсват адекватни механизми, чрез които да се упражнява ефективен контрол над министрите на РБ или - не дай Боже - да им се търси политическа отговорност. Ето защо чрез поставения "ултиматум"  Кънев се опита да се възползва от принципа "микрофонът е ваш" и да постави участниците в управлението от страна на РБ пред свържен факт.  Заплахата, че РБ ще се оттегли от властта при провал на здравната реформа, вкара Кунева, Лукарски и самия Москов в капан.  При твърде вероятният сценарии реформата да не получи подкрепа от парламентарното мнозинство, те или ще трябва да подадат оставка, или да се иденфицират обществено като комформисти, които нехаят за реформите и се интересуват единствено от ресурсите на властта.

Заплахата, че РБ ще се оттегли от властта при провал на здравната реформа, вкара Кунева, Лукарски и самия Москов в капан.

В случая Радан Кънев играе ва банк и отговорът не закъсня: ден по-късно вицепремиерът Меглена Кънева се дистанцира от ултиматума и го обяви за лична приумица на самия Кънев. Така партията й скъсва и последните останки от васалитет спрямо РБ. Въпрос на време е седесарите на  Лукарски да сторят същото. От тук насетне какъвто и да било следващ опит за централизация и обуздаване на опърничавите министри в РБ ще става все по-невъзможен, а съдбата на блока като единен субект ще изглежда все по-несигурна.

4.1.15

Бунтът на думите!



А вие правите ли даун…шифтинг?  „Капитал“ LIGHT провокира. За това чудо да няма българска дума? Абсурд! За отказ от светското, от рутината, от "спускането по течението". Те у нас открай време виреят, все някое определение ще им е останало. Хайде, на помощ, закъсала памет. Не, не е самолюбие.  Исихазъм - не, това е теология, при това византийска. Тоз, който живее както сам иска, е – ами да, саможив. Еврика! Проверявам. Гугъл мълчи назидателно. Тълковният речник направо гълчи - даскал същински:  „саможивост“, отсича, е нещо срамотно, между егоизъм и темерутщина.

Не му вярвам. Подозрях конспирация. Има думи, опасни за всеки ред и всяко статукво. Те не се изкореняват по никакъв начин: нито с бой, нито с арести, нито дори с инквизиция. Затова ги заливат с омраза и ги тъпчат в помия, подменят им смисъла, правят ги мръсни, цинични, обидни. Все са думи за свободата човешка:  сам да се учиш; сам да се изявяваш – с мнение, цвят на кожата, вяра или пол. Свободно да любиш - без дребен шрифт и посредници. И не просто сам да стоиш, а сам да живееш - без управници, без държава, без бирници. 

Саможивост ухае на метеж, на различност. Днес се нуждаем от нея, така е. Затова вместо даун…лоудинг, на бунт срещу речника!  Да живеят саможивите.

21.5.14

Сигнал за изборно нарушение и евентуално престъпление по излъчен телевизионен репортаж за манипулиране на миньорски гласове в Бобов Дол

Сезирах МВР за изборно нарушение и евентуално престъпление, въз основа на репортаж на Нова телевизия излъчен на 20.05.2014 г., от който се вижда как управата на мини Бобов Дол инструктира миньорите за кого трябва да гласуват.

Няколко часа по-рано бях научил от бТВ, че от 20 май на обяд в Ситуационния център на Министерството на вътрешните работи започва да работи денонощна линия за подаване на сигнали. "На тел. 02 982 22 32, факс 02 982 56 46 и на e-mai: izbor@mvr.bg гражданите ще могат да съобщават за забелязани от тях нарушения или евентуални престъпления, съотносими към отговорностите на МВР в изборния процес." гласи съобщението. 

И така, след като изгледах репортажа по другата национална телевизия - Нова, разкриващ очевидно за мен предизборно нарушение в мини Бобов Дол, реших че мога да помогна на органите на реда, които в момента явно зорко следят за изборни нарушения. Ето какво им изпратих на посочения по-горе адрес: 

-------- Original Message --------
Subject:  сигнал за изборно нарушение и евентуално престъпление
Date:  Wed, 21 May 2014 00:33:03 +0200

To: izbor@mvr.bg







Уважаеми дами и господа,

Информирам Ви за забелязано от мен при гледане на репортаж по Нова Телевизия, наличен в интернет на адрес http://novanews.bg/news/view/2014/05/20/75772/%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B2-%D0%B4%D0%BE%D0%BB-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D0%B0%D0%B6-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D0%B4%D0%B0-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%82/ нарушение или евентуално престъпления, съотносимо към отговорностите на МВР в изборния процес. В репортажа на Нова телевизия се разкрива схема за контролиран вот . Вижда се ясно , как всеки ден вместо инструктаж за работата, миньори от Бобов дол получават инструктаж за кого да гласуват. Работниците твърдят пред камерата, че за първи път получават аванс от 100 лева и добавка от 50. На сутрешен инструктаж в мините вместо да обсъждат какво има да се свърши за деня шефовете на мините обясняват какво трябва да свършат миньорите в деня на изборите, личи от репортажа.

Моля за ваши своевременни действия за незабавно разкриване и предотвратяване на практики на контролиран вот и манипулиране на гласове, които са в противоречие с изборното законодателство и наказателно-процесуалния кодекс, както и с Конституцията на РБ. Ще очаквам информация за предприети от МВР действия, както и евентуално сезиране на Прокуратурата на Република България срещу извършителите.

Настоящият сигнал е публично действие в изпълнение на устава на Фондация „БлуЛинк,“ с който фондацията е регистрирана в обществена полза с цел за да „способства за съхраняване и опазване на околната среда, да подпомага развитието на демокрацията на гражданското общество, да съдейства за утвърждаване на нормите и ценностите на обединена Европа в България, да насърчава развитието, ефективността и единодействието на неправителствения и нестопански сектор, да създаде независим форум за свободен обмен на информация, свързана с целите на фондацията, да способства за свързването в електронна мрежа на неправителствените организации и останалите участници в обществения процес.“

Моля своевременно да бъда информиран за входящия номер, под който е заведен сигнала ми.

С уважение,

В 8.22 ч. българско време получих потвърждение по имейла, че сигналът ми е приет и регистриран, както и че "същият е предаден на ОДМВР-Кюстендил за изясняване на случая."

17.3.14

Жената на колегата или защо не сме за Шенген



Да не излезе че се заяждам, но преминаването през граничен контрол на българските летища се оказва нескончаем извор на теми за размисъл. Преди минути отново се натъкнах на прелюбопитна случка с участието на служители на Гранична полиция: този път свързана с жена на колега, на която – явно по грешка – били иззети гримове, маскари, или някакви други забранени за внасяне в зоната за чекиране вещества.

По време на около десет минутното изчакване пред една от двете отворени ленти за проверка на багажите на Софийското летище около 17.15 днес ми направи впечатление обемист пъстър, преимуществено лилав, куфар, който на няколко пъти бе върнат от служителите за повторна и потретена проверка през скенера за багаж. Когато най-после се озовах от другата страна на скенера и започнах да прибирам вещите си обратно, видях симпатична млада жена с чуплива, червеникава коса, която с усмивка и леко извинение обясняваше, как била направила задръстване.

Направи ми впечатление, че вниманието и вежливостта й бяха предназначени не толкова  за останалите пътници, чакащи във въпросното задръстване, колкото за… служителите зад лентата, облечени в полицейски униформи. В този момент чух плътен мъжки глас зад гърба ми и долових отчетливо изговорени словосъчетанията „жена на колега“,  „пъстър куфар.“ Обърнах се и видях по-възрастен, и по-старши наглед офицер, с нещо като по-тъмна жилетка над униформата, който говореше по мобилен телефон – нещо забранено за простосмъртните пътници – докато по-млад полицай щателно го обискираше за оръжие.

За миг се възхитих колко принципно се спазват правилата – очевидно един полицай претърсва друг, по силата на някакви стриктно прилагани изисквания. Уви, възторгът ми не трая дълго. В следващия момент проумях, че старшият офицер очевидно инструктираше останалите да окажат съдействие на  жена на техен колега, както разбрах, от друг отдел, която била спряна на конвейера. „Ами не е казала, пуснали са ги вътре вече…“ оправдаваше се друг служител на сигурността, също униформен.

Случващото се пред очите ми изведнъж достигна съзнанието ми. Цялата смяна, обслужваща сектора за проверка на пътниците, на висок глас се извиняваше на непознатата млада жена, от която минута по-рано били иззети забранени за пренос предмети.   Въпросните предмети бяха вече пуснати в специалния контейнер, заедно с вещите на всички останали пътници, нарушили строгите правила срещу пренасяне на течности, въведени по цял свят след  истеричната ера след  9.11.2001 и превърнали се в проклятие за пътниците, и благословия за безмитните и други търговци на напитки, допуснати в забранените зони.

Служителите на закона се извиняваха коленопреклонно на младата жена за това, че бяха приложили закона спрямо нея. Явно по грешка. Не разбрали, че е „жена на колега!“

„Друг път казвайте предварително, да заем,“ приятелски я гълчеше по-възрастна възпълна граничарка.  Съветът й, с  добавени от мен логични тълкования, звучеше така: „Ами нека сега той“ – съпругът полицай –  „като не ви е казал“ – че ако се представяте като полицейска съпруга, няма да прилагаме законите спрямо вас – „сега  нека да плати 500 евро глоба “ – за нови гримове и маскари на любимата. „Пуснахме ги вече /в контейнера/, нищо не може да се направи вече,“ ядосваше се едър полицай. Младата съпруга на колегата пък вече съвсем притеснена чупеше ръце и обясняваше на спътниците си, че няма да може да си чисти грима през цялото пътуване.

Феноменът „всичко за колегата“ е част от обществената култура от времената на зрелия социализъм, когато повсеместните ограничения над индивидуалните човешки свободи и над достъпа до стоки за консумация се компенсираха чрез привилегии, получавани по силата на партийно-управленчески или професионален статут. Различните индустрии, професионални, творчески и други съюзи, се различаваха по нивото на привилегии, с които разполагаха членовете им. Сред тях най-могъща до ден днешен остава мрежата на службите за сигурност – България е европейски рекордьор по броя на служителите им на глава от населението. Службата в тези служби, независимо на какво ниво и ранг, неминуемо се възнаграждава – както формално, така и неформално.

Днешният случай на софийското летище беше пряка демонстрация на второто, на най-ниско, базово ниво: редови служители – и офицери – демонстрират професионална солидарност, в следствие на която насмалко не пропуснаха пътничка със забранени от закона субстанции в зоната за чекиране. Това се случи неприкрито, без опит да се прикрие от останалите пътници, сред които и аз, които станаха неволни и мълчаливи свидетели на ситуацията. Драстичното нарушение на законите и правилата за сигурност бе осуетено единствено от неопитността на миловидната съпруга на незнайния „колега.“  Твърде млада, и може би отскоро омъжена в „системата“, на нея явно не бе й минало през ум да се възползва от семейния си статут за да получи дребната привилегия да внесе течности в личния си багаж. След днешния случай тя вероятно няма да повтори същата „грешка.“

Остава плашещата мисъл, ако редовите служители си правят „услуги“ като си затварят очите пред закона на семейно-кастов принцип по този начин, какви ли привилегии си осигуряват на същия принцип високопоставените хора в системата. Тези, от които зависи както прилагането и спазването на законите и правилата, така и сигурността на пътниците и гражданите на България и Евросъюза. И неприятното усещане, че май наистина са прави тези, които не искат България в Шенген. Просто защото  криворазбраната „колегиалност“ на нашенските служби за сигурност и техните семейства и приятелски кръгове е явно по-значима от уж изпълнените формални критерии за членство в общата европейска система за сигурност.

8.12.13

Нашата България в Мазе-то


Никулден в София. Фейсбук ме информира, че вечерта пее Миленита. Пиша: „елате, черни котараци, тъкмо ще видим, аджеба, пуши ли се в Мазе-то.“ После наздравици, риби, роднини, излизам чак след 23.00. Телефонът ми е умрял. В нета няма приели поканата, но Миленита ще е там, а това ми стига, отколешна любов, а твърде рядко я виждам и чувам. Пред Maze стоят десетина, потриват длани в мразовитата вечер, и пушат. До тук добре. Слизам. Пълно, шумно, звучи Buena Vista Social Club. Явно в антракта. Стъпка в дясно и чувам глас. Орлин. На маса, до него непозната жена. Тъкмо да се зачудя, тя става и се отдалечава.
-          Сам ли си? – питам.
-          Не, с теб – смее се. Стар приятел, от детството, гимназията, върна се от щатите преди години и се оказахме съвсем на една вълна – телефонът ти е изключен.
-          Да, рискувал си – смея се и аз. – Това само динозаври от ерата преди мобилните телефони могат да го направят.
Разприказваме се. Семейства, деца, приятели, концерти… Орлин спретна турнето на „Щурците“ и ФСБ  в САЩ. Невероятен успех имало. Идвали с хиляди, това е музиката на тяхната младост, на тяхната загубена България, обяснява Орлин. Разбирам ги, и аз живея в чужбина от години. Но не съм загубил Българията си, боря се със зъби и нокти за нея. Той също. Преди почти четири години с него и още десетина излязохме пред парламента на първия протест срещу първото отменяне на първата приета забрана за пушене на обществени места. Видя ни се чудовищно, че някой може да я дръпне назад от вече направена правилна стъпка към Европа, към щатите, към нас.
Звучи Jumping Jack Flash. Руса сервитьорка настанява до нас две елегантни момичета, с видима възраст на половината на нашата. Мярва се и Миленита – с нея бройката добри приятели нараства на двама. После отива да пее. На „Черни котараци“ не се сдържам, изправям се да танцувам. До нас двете девойки пият Маргарити. Оглеждам се, не сме най-старите, надали ще ги уплашим.
И тогава Орлин се привежда към мен:
-          Пушат!

Съвсем бях забравил за оперативната  задача. Преди дни Орлин разведе ТВ7 със скрита камера из  най-наглите барове, където демонстративно отказват да спазят действащия закон още от влизането му в сила миналия юни. Във Фейсбук ври и кипи от хора, недоумяващи защо държавата нищо не предприема за да приложи закона. Но за Maze имаше спор - доста хора писаха, че там не се пушело. Затова бях решил да съчетаем полезното с приятното и да се уверим на място.

От опит знам, че една запалена цигара почти веднага води до пълно задимяване. Просто мирисът отключва зависимостта на пушачите, а примерът на един, пушещ в заведението увлича и други. Тогава за нас, които не искаме да дишаме тютюнев дим не остава друг избор освен да си тръгнем.
-          Сега ще питам охраната – казва Орлин и се отдалечава. Връща се не особено доволен. С него имаме тънко идеологическо различие. Той вярва в твърдата ръка: че забрана се налага само със санкции  и глоби. За мен първата стъпка е разговор със самите пушачи – за да разберат, че около тях има хора, на които димът е неприятен. При първия подобен експеримент в друго любимо заведение преди месеци успях да опазя въздуха чист само с цената на три разговора с пушещи клиенти, които веднага се извиняваха и излизаха при останалите пушачи отвън. Решавам да опитам и сега.

И удрям на камък:
-           Ами не, няма да излеза, охраната ми даде пепелник! – леко смутен, но самоуверен, ми отговаря млад мъж. Действително, съзирам малки чинийки със следи от пепел на неговата и съседната маса. Това променя играта. Обръщам се към набит младеж в тъмно облекло, изправен до вратата:
-          Той пуши на собствена отговорност, това не е  забранено от закона – опълчва се насреща ми охранителят. Адреналинът започва да расте. Погледите наоколо се обръщат към нас.
-          Няма такова нещо – повишавам тон – има закон и той е напълно ясен, не можете да раздавате пепелници.

Охранителят също повишава тон. Това не били пепелници. На къв съм се правел. Обяснявам, че съм председателят на „България без дим“ и държа да говоря с управителя. Да съм покажел карта. Явно ме смята за нещо като държавен инспектор. Заобикалям го и се отправям към бара. В този момент той ме грабва за ръката:
-          Внимаай! Е са мога да те изхвърля навънка за нарушаване на реда!
 Причернява ми.
-          Свали си ръцете от мен  и не ме докосвай! – изсъсквам така, че още няколко погледа се обръщат към нас. Пуска ме. Отправям се към бара и моля барманката да извика управителя. Тя  кимва и тръгва към другия край. Виждам, че там се е подпряла сервитьорката, която също пуши. Приближава се приветлив къдрокос светлоок млад човек. Постаравам се да сваля градуса доколкото е възможно. Обяснявам, че съм редовен клиент, че съм дошъл на любим концерт,  че охранителят раздава пепелници и ме заплашва с физическа саморазправа, и че моля единия клиент и келнерката в ъгъла да не пушат. Казвам също и че съм от „България без дим“. Младежът е вежлив, кимва и казва, че всичко ще бъде на ред. Отправям се обратно към мястото си, откъдето Орлин и незнайните девойки следят събитията. Оставам прав и се опитвам да възвърна доброто си настроение. Виждам, че барманът говори с охранителя, човекът с цигарата изчезва. Към мен се приближава непознат младеж:
-          Чух какво казахте, аз също не пуша! – казва с неловка усмивка. Усмихвам се и аз:
-          И добре правите – старая се да звуча ведро.
-          Исках да кажа, че ви подкрепям за това, което искате… да не се пуши.

Благодаря му. Почти съм готов да си седна на мястото. И тогава отново идва охранителят. Не ми харесва погледът в очите му. Да не съм си играел с огъня. Пак съм в черна дупка. Отивам при русия къдрокос барман и го питам да си тръгваме ли, че не сме дошли за да ни заплашват мутри. Виждам че е притеснен:
-          Не, останете – казва. Отправям се към мястото си и сядам.
-          Айде да си ходиме – казва Орлин. Кимвам. Русата сервитьорка носи сметката, но гледа неприветливо. Плащам питиетата и отивам да кажа чао на Миленита. Питам я дали знае кой е собственикът.
-          Да, Котарашки – търси го с поглед. Не искам да й развалям настроението и вечерта и си обещавам друг път да попитам инак симпатичния ми Котарашки  дали с негово знание и съгласие охраната и келнерите нарушават законите и гонят редовните клиенти непушачи на инак чудесното му заведение. Здрависваме се и тръгвам.

Настигам Орлин на изхода и отново се изненадвам: той говори почти приятелски със същия охранител. Винаги е имал по-добри комуникационни качества от мен. Охранителят вече не ме гледа на кръв, дори ми казва, че изпитва уважение към мен, защото съм бил „по-голям“ от него. Хм, благодаря! Но, продължава той, трябвало да знаем, че заради това пушене фалирали заведения. Но ето, това заведение тук очевидно не е фалирало, възразявам. Смее се ехидно. Зад нас девойките от масата се изнизват нагоре по стълбите да пушат. Посочвам ги – защо е нужно да раздава пепелници, като клиентите са тук и са доволни? Обяснява: без цигари, заведенията фалирали. Той работел в още две, и в двете се пушело свободно. Само че едното го проверявали почти всяка седмица, а второто – не, щото собственикът бил бивш министър на БСП. Не им пукало от проверките, никой не смеел да влезе да ги проверява.
-          Ние обаче сме влизали с инспектори и полиция – опитвам се да опонирам. Смее се:
-          Мислиш ли, че полицията ще те опази? Умен човек си. Нали полицията ще си тръгне, а ти ще се забавиш. И после и майка ти няма да те познае. Аз съм виждал полицай да лази по земята и да се моли да му върнат служебната карта. Не става така, разберете.

Разбираме. Но нали затова не сме отишли в онова, червеното заведение, нито в другото, където се пуши. Дошли сме в Мазе-то, да чуем Buena Vista, Stones и любимата Миленита с черните котараци и Котарашки, който свири с нея и върти този чудесен клуб. Тук е нашата България, каквато я харесваме и обичаме, с готини и толерантни хора, които спазват законите и пушат навън. Без мутри, подкупни министри, корумпирани инспектори, продажни синдикалисти и сакато правосъдие. И без дим в обществените пространства!