12.9.18

Развалени телефони в ДСК

Тривиална история как инак добрите идеи на корпоративния маркетинг не могат да достигнат до клиента поради некадърност и развалени комуникации. 

Рядко откликвам на реклами, но като дългогодишен клиент на wizzair.com и Банка ДСК / DSK Bank през август реших да кандидатствам онлайн за съвместната им кредитна карта. 

В клона на ДСК в Бяла, обл. Варна, бях любезно информиран, че мога да кандидатствам на място или онлайн. Избрах да го направя онлайн и попълних електронен формуляр на сайта на банката. В следващите дни получих две обаждания от служителки на ДСК, които потвърдиха, че заявката ми е приета.  Първата се осведоми кой е най-близкият до мен клон, който мога да посетя. Втората - ден по-късно - любезно предложи да ми насрочи среща с кредитен консултант в избрания от мен клон. 

Възползвах се и на следващия ден посетих клона в гр. Бяла. Там кредитният консултант ме накара да попълня декларация за съгласие за обработка на лични данни. Учудих се, вече бях попълнил същата декларация през пролетта. Служителката обаче настоя, че само това се изисква, останалото се обработвало по интернет. 

След почти месец липса на отговор,на 28.08.2018  посетих отново клона в Бяла и попитах кога мога да очаквам резултат от апликацията за карта. Отново ми бе обяснено, че тя се обработвала централно. На 29.08.2018 г. направих справка по телефона и научих, че: 
  1. според електронната система съм "се отказал" от електронната апликация и следва да подам заявка в клон на банката; но 
  2. от клона в Бяла твърдят, че съм избрал електронна апликация – факт - и затова от там нищо не са подавали за мен. 
Не помня да съм изразявал отказ от електронната процедура, напротив, съзнателно я избрах с очакването, че ще сработи по-бързо и ефективно. Банката има записи от всички разговори, да провери. Създалата ситуацията е абсурдна: двете компании предлагат и рекламират продукт, клиентът - в мое лице - иска да се възползва, но това се оказва невъзможно поради неработещи комуникации и непрофесионализъм от страна на отдела, обработващ електронните заявки.  

Това написах същия ден във формуляра за обратна връзка на Банка ДСК / DSK Bank, с молба да извършат проверка и да ме информират за резултатите. Публикувах текста и под снимка в личния ми профил във Фейсбук.

Получих разнообразни отзиви. Едни споделяха подобен опит. Други даваха съвет за действие при подобни ситуации. Живеещият в Канада общественик, арх. Красимир Гаджоков коментира, че проблемът е на мениджмънта на конкретната компания. Според него този проблем се наблюдава на много места: стила на управление "разделяй и владей" води до това "лявата ръка да не знае какво прави дясната". "Тоест, отдели дето трябва да работят заедно - в синхрон, с много изчистени процедури - всъщност не знаят какво прави другия отдел, или не се интересуват", смята Гаджоков.

Случаят е интересен,защото опровергава очакването ми, че в ДСК онлайн банкирането и телефонното обслужване са много по-надеждни и удобни за клиентите от комуникацията със служителите в клоновете. Обаче в този случай се получи обратното: според служителката в клона, ако съм бил подал искането чрез нея гарантирано щяло да се обработи до няколко работни дни.


За съжаление проблемът явно не е ограничен до един или друг клон или служител. Не е нито само на Банка ДСК, нито само български. Както Гаджоков, така и самият аз сме имали подобни ситуации и в чужбина. Явно над определено ниво компаниите трудно могат да изискват базов професионализъм от персонала си.

Междувременно развръзката беше бърза - към обяд на следващия ден след оплакването ми, получих обаждане от развълнувана служителка на банката. След хиляди извинения и обяснение че явно е станало недоразумение, тя попълни по телефона нужната информация и ме увери, че заявката ми ще бъде одобрена на следващия ден. Остави си името и телефона за да я търся "при нужда". 

Действително, в петък получих автоматичен имейл от системата и тутакси отидох в избран от мен клон, вече в София. Там след две телефонни обаждания всичко беше наред. Подписах на около1000 места и получих номер на карта с обещание че "пластиката" ще бъде готова до две седмици.  Само накрая любезната служителка на телефона ме попита дали все още държа да получа писмен отговор на оплакването ми или съм удовлетворен от предприетите действия. Казах, че очаквам писмен отговор.

И го получих, като лично съобщение във Фейсбук чрез профил @Elena Nikolova. Ето какво гласеше:
Здравейте Г-н Антонов ,

Бихме искали да Ви уведомим, че след като публикувахте Вашето съобщение във Фейсбук се извърши проверка на цялостния процес свързан с онлайн заявката Ви за кредитна карта DSK Wizz Air. От анализа на ситуацията установихме, че се е получило недоразумение в комуникацията осъществена между представители на Банката (Контактен център и клон) и Вас. Моля за извинение за причиненото неудобство, тъй като е явно, че в проведените разговори, Вие не сте получил ясна и конкретна информация за действията, които е трябвало да предприемете, с цел успешно излъчване на заявката Ви за кредитна карта.
В тази връзка бихме искали да се извиним за ситуацията и да Ви благодаря за обратната връзка и да Ви уверим, че благодарение на нея, вече са предприети редица мерки за подобряване на процеса по обслужване на клиенти.
Надяваме се всички наши последващи действия да са намалили разочарованието Ви. Хубав ден,
Екипът на Банка ДСК
Това е добра новина, значи ако не системата за обратна връзка, поне PR отделът на Банка ДСК / DSK Bank работи и следи какво излиза из Фейсбук! Намирам го удовлетворителен и им желая най-искрено успех на предприетите мерки, а утре отивам да си взема готовата карта. Впрочем още на 01.09.2018 получих съобщение и от @WizzAir, че новата ми сметка при тях е активна.

8.5.18

Журналистика за пътниците

Шумотевицата в медиите около изоставените от "Райън ер" около 300 български пътници на летище до Рим е напълно основателна. Дълг на журналистите да информират зрителите и читателите си и да изобличават безобразията и беззаконията. Неприемливо в случая по-скоро премълчаването на името на авиокомпанията от повечето медии - на принципа гарван гарвану око не вади, за което алалармира в социалните мрежи редакторът на "Е-вестник" Иван Бакалов.

Не всички журналисти са на това мнение.  Журналист и опитен пътешественик се запита публично, също в мрежата, защо медиите трябвало да се занимават с проблемите на хора, тръгнали на "бедняшки екскурзии"? В общи линии твърдението беше, че изоставянето на пътници след отменен полет си било най-обичайно нещо, всички те са си приели рисковете като са се качили на тази авиокомпания, да си търсят правата и да се оправят, както правим всички ние в подобни ситуации.

Така е. Но точно от тези "бедняшки" - и действително безпомощни - пътници богатеят нискобюджетните но високооборотни компании, на чиито криле лети бедняшката масова консумация. Най-цинично е, че повечето такива компании често нескрито унижават клиентите си, издевателстват над тях и пренебрегват дори гарантираните им от европейските закони права. За целта разчитат точно на липсата на опит, финанси и правна грамотност у пасажерите си.


На същото отношение често са изложени и работещите в такива компании, от които се изисква изпълняват нечовешкото отношение към клиентите. Печелившият бизнесмодел, при който бедни и безправни служители третират зле бедни и безправни пътници, със сигурност не се нуждае от независима обществено отговорна журналистика.

За пръв път се натъкнах на този факт през 2009 г., когато разследващата програма на BBC "Панорама" разкри някои от елементите му в репортаж за практиките на "Райън ер". Тогавашния бос на компанията Майкъл О'Лири отговори  арогантност, изцяло в тон с неолибералната пропаганда, според която единственото право е правото на парите и онзи, който ги печели и притежава. 

В основата на атаката на "Райън ер" тогава бе поставено от компанията условие О'Лири да говори пред BBC без да се редактира интервюто му. Това условие обаче напълно зачеркваше смисъла на редакционната независимост на медията, основаваща се на мисията й да отстоява обществения интерес. Преуспелият мултимилионер О'Лири имаше нужда просто от микрофон и камера, без редакционна намеса - място за журналистика в неговия свят не се предвиждаше.  

Журналистиката, принизена до стойка за микрофон, днес става все по-разпространена, както из родната ни медийна среда, така и по света.  Но BBC отказа да я приеме. Вместо това изпрати репортер, който пресрещна и интервюира О'Лири навън, извън контролираната среда на компанията му.  В този разговор О'Лири многократно обвини "Панорама" и BBC, че преследват собствен дневен ред, че задават "заредени" въпроси, и натякваше, че единственият начин да говорят с него е в нередактирано интервю. На няколко пъти упрекна медията, че "хаби" събраните по силата на британския закон задължителни такси от ползвателите на телевизионни приемници, с които се финансира обществената телевизия.

Арогантността на този бизнес модел и претенцията му да не бъде излаган на критично медийно отразяване се базира на търговския му успех. До ден днешен "Райън ер" вози най-много пътници в Европа и се слави със статистически висока сигурност. Но през есента на 2017 фасадата на бизнес модела й се пропука, след като пилотите й предприеха безпрецедентни протестни действия срещу условията на труд в "Райън ер". Тогава компанията отмени десетки полети и провали плановете на хиляди пътници.

11.12.17

Колеги по оръжие

Случи се пак! Почти 4 години след случката в Бургас, при която граничарка очевидно не правеше разлика между европейски и неевропейски граждани, въпреки светлинния сигнал, запален над главата й, днес се натъкнах на същото, този път на софийското летище. Този път обяснението за нарушаването на правилата и интереса на българските граждани, което получих от униформения български блюстител на закона беше "колегиалност"!

Около 9.00 сутринта слязох от препълнения самолет на "Турски авиолинии" и бързо се отправих към границата ,тъй като бързах за важна среща в 10.00. Ориентирах се към коридора, маркиран за европейски граждани, воден от опита, че там проверките са по-краткотрайни и съответно, ще загубя по-малко време. Уви, не така мислеше младият граничен полицай на сутрешна смяна в гишето до автоматичния паспортен четец. Повече от 5 минути той мъдрува над паспорта на турски гражданин, наредил се в "европейския" коридор. Проблемът очевидно беше сериозен, защото в един момент граничарят все пак го върна, като изпрати с него по-младата си колежка, която до момента имаше за задача да пропуска хората, преминаващи през съседното автоматично паспортно гише. В нейно отсъствие въпросният служител продължи да обслужва двете гишета едновременно.

Когато достигнах до него, попитах го дали паспортът, заради който сме чакали, не е бил турски? Потвърди най-спокойно. Тогава защо не е пренасочил нарушителя към правилната опашка, попитах, като посочих табелата над главата му. Не можел да остави на колегите си на съседното гише сами са се справят с огромната, според него, тълпа пътници с турски паспорти, вдигна рамене служителят.

"Вие не виждате ли колко хора има на тази опашка?", запита ме той реторично. Виждах, около 20 души се редяха пред всяко от гишетата с надпис "Всички паспорти". "Е как мислите, мога ли да оставя колегите сами да се справят с това?", заключи той. Значи заради едната колегиалност нарушавате европейските правила и ни карате да чакаме, изумих се аз. "Ами щом така го разбирате, да"!, натърти със смесица между горчивина и гордост, униформеният граничар.

Винаги съм се удивлявал колко вкоренена е кастово-еснафската средновековна солидарност в уж съвременното ни общество, не досега не бях полувал пряко потвърждение от униформен служител, че колегиалността му е по-важна от закона и правилата, които е назначен да прилага. Най-случайно предишната вечер бях висял над 30 минути на опашката за "Граждани от други държави" на истанбулското летище, докато притежателите на турски паспорти влизаха в държавата си около 3 пъти по-бързо. На няколко пъти отчаяни чужденци се опитваха да минат през видимо по-бързите "турски" ръкави, и бяха безмилостно връщани в началото на тяхната си опашка. Подобно отношение съм виждал и във Виена, и в Будапеща, където живея.  Изпитвал съм го и на собствен гръб в предевропейските времена.

Споделих съвсем накратко всичко това с въпросния служител, като добавих че за същото съм подавал вече веднъж оплакване до ръководството на Гранична полиция. "Ами оплачете се пак", ехидно се подсмя той, като ми напомни, че в момента пък аз губя времето на останалите пътници. Прав беше, продължих на родна територия към срещата ,за която бързах, най-случайно в Министерския съвет на републиката. Но трудно отказвам на подобни покани.

Държа пак да подчертая, че не злорадствам и не подкрепям дискриминацията на хора въз основа на националната им принадлежност и не вярвам, че визите и стените по границата са начина за решаване на геополитическите и глобални проблеми. Нещо повече: неведнъж съм изразявал симпатия към българските полицаи, които са принудени да работят при унизително лоши професионални и социални условия. От системата, обществото - т.е. всички нас! Затова съм наясно, че трудно можем да предявяваме претенции към тях, че не са лоялни към нас, въпреки че уж заплатите им излизат от нашите данъци.

И все пак, полицаите трябва да спазват правилата. Това е базов възпитателен фактор на правовата държава. Презрителното отношение на униформените към законовите норми в собствената им професия е ужасяващ синдром на беззаконието, което доминира обществената тъкан. Той говори за безпомощността им пред беззаконието, корупцията и връзкарството, които просмукват високите , средни и ниски етажи на държавата. И като няма как да им се противопоставят, полицайте гледат поне да се подкрепят един-другиго - както правят и всякакви други угнетени групи, каквито са шофьорите на таксита или лекарите, например.

Да не говорим колко лошо е за европейската интеграция на България да не се прилагат правилата на съюза създадени да защитят и привилегироват гражданите му. Особено когато другите му правила, които ги ограничават, се прилагат стриктно.

30.7.15

Защо не мога да се зарадвам на новия омбудсман

Мая Манолова сред протестиращи. Фото: Bulphoto.com
След като изплувах от първоначалната вълна на възмущението ми от избирането за омбудсман на Мая Манолова, опитах да го самоанализирам: какво все пак ме отблъсква толкова, запитах се. Спомням си, в началото на протестите срещу Орешарски, само тя беше дръзнала да излезе и да разговаря с протестиращите лице в лице, за което респект.

Не беше ли по-нормално да се зарадвам за това, че избират жена, при това куражлия и биткаджия, от опозицията, пък и явно няма страх - от протестиращи граждани, поне? Левите убеждения може даже да са полезни за един омбудсман... Защо не можах да се зарадвам, да я поздравя културно, както направи съпартиецът й Георги Кадиев във ФБ, и както съм сигурен че са направили сума прагматици, които гледат да са в добри отношения с всеки, който си заслужава усилието?

Обясних си ето как: 1. не възприемам БСП като лява партия, а като апарат за задържане на политическата и икономичска власт в ръцете на една наследствена клика, която богатее  безогледно, като използва социалистическата и лява идеология за удобен параван; и 2. може Манолова да има качества на политик, комуникатор, манипулатор, но за мен непростим е фактът, че ги постави напълно в услуга на модела #КОЙ, т.е. на страната на несправедливостта, беззаконието, грабежа, корупцията и срастването на бизнеса с политиката и медиите.

И докато се чудех как най-точно и ясно бих формулирал причините да съм против този избор, същото направи президентът Росен Плевнелиев: "Когато си бил в центъра на политическите спорове и част от най-острия сблъсък на хората срещу задкулисието, няма как да преживееш катарзис!" Именно.

22.5.15

РБ: Реформи или власт!

Фото: Bulphoto.com
По повод на изявлението на Радан Кънев, че ако реформите на Петър Москов не бъдат приети до местните избори, РБ ще напусне управлението, политологът  Ружа  Смилова запита защо РБ се идентифицират именно с тази реформа, която според нея изглежда да публиката "недообмислена." Без претенция да мога да оценя достойнствата или недостатъците на предложенията на Москов, позволих си да предположа, че този ултиматум сигнализира друго: нашумялата здравна реформа има все по-малък шанс да се случи; центробежните сили в блока достигат преломна точка; и Кънев се опитва да съхрани ерозиращата с всеки ден безплоден престой във властта политическа жизненост на РБ като единен политически субект.

Самоволната номинация на Соломон Паси за кмет на София от страна на Меглена Кунева дни по-рано демонстрира за пореден път хроничната липса на централизирано мислене и координация в РБ. От създаването на блока та до ден днешен различните водещи фигури на съставляващите го партии действат на своя глава: номинират кметове, предлагат се за министри, прокарват и назначават протежета без конкурс, громят ромите, бранят КТБ и т.н.


Политически разнобой с препятствия

Липсата на координация и нежеланието за вземане на съвместни решения не е нещо ново в РБ. Още през 2013 г. тя стана основна причина за оттеглянето една от партиите съучредителки на блока - Зелените. Техните представители в РБ тогава се оказаха в небрано лозе: те нямаше как да обяснят на съпартийците си дадено становище или действие на блока, тъй като в много случаи сами го научаваха пост-фактум.  

Още на евроизборите през 2014 стана видно, че лидерите на партии, съставляващи блока гонят собствени цели, а единственият източник на гравитация помежду им е стремежът към участие във властта. Но с включването на някои от тях в държавното управление тази сила от притегателна стана центробежна. Направените компромиси, както и някои откровено лични грешки на министри на РБ, отблъснаха нарастващ брой ключови подгрупи от бездруго тесния му електорален ресурс.  Шампион в тази дисциплина стана здравният министър д-р Петър Москов. 

Направените компромиси, както и някои откровено лични грешки на министри на РБ, отблъснаха нарастващ брой ключови подгрупи от бездруго тесния му  електорален ресурс.

При встъпването си в длъжност Москов екзекутира забраната за тютюнопушене на закрити обществени места, като я определи за "екстремна" и ясно индикира, че прилагането й няма да бъде прироритет за МЗ по време на министерстването му. Докато нарушенията на забраната растяха главоломно пред очите на всички, министърът-медик се подигра над проевропейската кауза на движението "България без дим", сравни симпатизантите му с комунистически доносници и намекна от парламентарната трибуна, че негодуването им е плод на меркантилност. Това отблъсна мнозина привърженици на РБ сред тях, които бяха в първите редици на протестите срещу "модела #КОЙ?" и сочения като собственик на "Булгартабак" Делян Пеевски. 

Въпреки доказаната от различни социологически изследвания масовост на подкрепата за забраната на тютюнопушенето, малкото наглед пушаческо прегрешение на Москов можеше а се размине почти незабелязано. Но няколко дискриминационни изявления на здравния министър - най-вече по отношение на ромите, го вкараха в конфронтация с радетелите за толерантност, човешки и малцинствени права. Сатанизирани от медиите и говорителите на статуквото като "соросоиди" и "агенти на Запада" - най-напред в Русия и други недемократични страни, а сравнително отскоро и у нас,  представителите на тази група имат солидно влияние сред привържениците на либералната демокрация, които формират електоралния "гръбнак" на РБ.

И в двата случая бедата можеше лесно да бъде поправена ако след първоначалните непремерени изказвания, явно плод на лични възгледи и пристрастия на самия Петър Москов, той бе предприел елементарни политически мерки за да успокои притесненията на своите избиратели и да заздрави увереността им в ценностната кохерентност на РБ.  Но и в двата случая действията и изявленията му получиха мощно насърчение из масовата медийна среда, която е традиционно благодатна за преплетените интереси на тютюневата индустрия и постоянно подхранва политическото и икономическо статукво чрез насаждане на омраза към малцинствата. Политическата власт, и сведенията за нарастваща популярност, охотно предоставени от често обвързаните в същата мрежа зависимости социологически агенции, главозамаяха Москов. Вместо да заглади противоречията си с различните групи привърженици на РБ, той ги неглижира и задълбочи.


Действията и изявленията на Петър Москов получиха мощно насърчение из масовата медийна среда, която е традиционно благодатна за преплетените интереси на тютюневата индустрия и постоянно подхранва политическото и икономическо статукво чрез насаждане на омраза към малцинствата.

Така имиджът на Москов като млада надежда на реформаторската политика остана да зависи главно от два фактора: успехът на реформите му в здравеопазването, и подкрепата на т.нар. лекарска гилдия. Двете условия на задачата обаче са почти неизпълними едновременно: въпреки хроничинте оплаквания, най-вече от недостатъчно заплащане, медиците, както повечето гилдии у нас, са преимуществено консервативни и резистетни срещу всеки опит за издънна промяна на статуквото. Дори без детайлно вглеждане в параметрите на предложените от Москов промени може да се очаква, че колкото по-радикални  са те, толкова по-враждебен ще бъде отговорът на средата срещу тях. А това означава загуба на подкрепа за РБ сред лекарското съсловие или отказ от реформи.


За разлика от Москов, и най-вече Кунева и Лукарски, които вече консумират достъпа си до власт, Радан Кънев има само какво да губи от отслабване на РБ и компрометиране на реформаторския му потенциал. В блока липсват адекватни механизми, чрез които да се упражнява ефективен контрол над министрите на РБ или - не дай Боже - да им се търси политическа отговорност. Ето защо чрез поставения "ултиматум"  Кънев се опита да се възползва от принципа "микрофонът е ваш" и да постави участниците в управлението от страна на РБ пред свържен факт.  Заплахата, че РБ ще се оттегли от властта при провал на здравната реформа, вкара Кунева, Лукарски и самия Москов в капан.  При твърде вероятният сценарии реформата да не получи подкрепа от парламентарното мнозинство, те или ще трябва да подадат оставка, или да се иденфицират обществено като комформисти, които нехаят за реформите и се интересуват единствено от ресурсите на властта.

Заплахата, че РБ ще се оттегли от властта при провал на здравната реформа, вкара Кунева, Лукарски и самия Москов в капан.

В случая Радан Кънев играе ва банк и отговорът не закъсня: ден по-късно вицепремиерът Меглена Кънева се дистанцира от ултиматума и го обяви за лична приумица на самия Кънев. Така партията й скъсва и последните останки от васалитет спрямо РБ. Въпрос на време е седесарите на  Лукарски да сторят същото. От тук насетне какъвто и да било следващ опит за централизация и обуздаване на опърничавите министри в РБ ще става все по-невъзможен, а съдбата на блока като единен субект ще изглежда все по-несигурна.

4.1.15

Бунтът на думите!



А вие правите ли даун…шифтинг?  „Капитал“ LIGHT провокира. За това чудо да няма българска дума? Абсурд! За отказ от светското, от рутината, от "спускането по течението". Те у нас открай време виреят, все някое определение ще им е останало. Хайде, на помощ, закъсала памет. Не, не е самолюбие.  Исихазъм - не, това е теология, при това византийска. Тоз, който живее както сам иска, е – ами да, саможив. Еврика! Проверявам. Гугъл мълчи назидателно. Тълковният речник направо гълчи - даскал същински:  „саможивост“, отсича, е нещо срамотно, между егоизъм и темерутщина.

Не му вярвам. Подозрях конспирация. Има думи, опасни за всеки ред и всяко статукво. Те не се изкореняват по никакъв начин: нито с бой, нито с арести, нито дори с инквизиция. Затова ги заливат с омраза и ги тъпчат в помия, подменят им смисъла, правят ги мръсни, цинични, обидни. Все са думи за свободата човешка:  сам да се учиш; сам да се изявяваш – с мнение, цвят на кожата, вяра или пол. Свободно да любиш - без дребен шрифт и посредници. И не просто сам да стоиш, а сам да живееш - без управници, без държава, без бирници. 

Саможивост ухае на метеж, на различност. Днес се нуждаем от нея, така е. Затова вместо даун…лоудинг, на бунт срещу речника!  Да живеят саможивите.

21.5.14

Сигнал за изборно нарушение и евентуално престъпление по излъчен телевизионен репортаж за манипулиране на миньорски гласове в Бобов Дол

Сезирах МВР за изборно нарушение и евентуално престъпление, въз основа на репортаж на Нова телевизия излъчен на 20.05.2014 г., от който се вижда как управата на мини Бобов Дол инструктира миньорите за кого трябва да гласуват.

Няколко часа по-рано бях научил от бТВ, че от 20 май на обяд в Ситуационния център на Министерството на вътрешните работи започва да работи денонощна линия за подаване на сигнали. "На тел. 02 982 22 32, факс 02 982 56 46 и на e-mai: izbor@mvr.bg гражданите ще могат да съобщават за забелязани от тях нарушения или евентуални престъпления, съотносими към отговорностите на МВР в изборния процес." гласи съобщението. 

И така, след като изгледах репортажа по другата национална телевизия - Нова, разкриващ очевидно за мен предизборно нарушение в мини Бобов Дол, реших че мога да помогна на органите на реда, които в момента явно зорко следят за изборни нарушения. Ето какво им изпратих на посочения по-горе адрес: 

-------- Original Message --------
Subject:  сигнал за изборно нарушение и евентуално престъпление
Date:  Wed, 21 May 2014 00:33:03 +0200

To: izbor@mvr.bg







Уважаеми дами и господа,

Информирам Ви за забелязано от мен при гледане на репортаж по Нова Телевизия, наличен в интернет на адрес http://novanews.bg/news/view/2014/05/20/75772/%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B2-%D0%B4%D0%BE%D0%BB-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D0%B0%D0%B6-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D0%B4%D0%B0-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%82/ нарушение или евентуално престъпления, съотносимо към отговорностите на МВР в изборния процес. В репортажа на Нова телевизия се разкрива схема за контролиран вот . Вижда се ясно , как всеки ден вместо инструктаж за работата, миньори от Бобов дол получават инструктаж за кого да гласуват. Работниците твърдят пред камерата, че за първи път получават аванс от 100 лева и добавка от 50. На сутрешен инструктаж в мините вместо да обсъждат какво има да се свърши за деня шефовете на мините обясняват какво трябва да свършат миньорите в деня на изборите, личи от репортажа.

Моля за ваши своевременни действия за незабавно разкриване и предотвратяване на практики на контролиран вот и манипулиране на гласове, които са в противоречие с изборното законодателство и наказателно-процесуалния кодекс, както и с Конституцията на РБ. Ще очаквам информация за предприети от МВР действия, както и евентуално сезиране на Прокуратурата на Република България срещу извършителите.

Настоящият сигнал е публично действие в изпълнение на устава на Фондация „БлуЛинк,“ с който фондацията е регистрирана в обществена полза с цел за да „способства за съхраняване и опазване на околната среда, да подпомага развитието на демокрацията на гражданското общество, да съдейства за утвърждаване на нормите и ценностите на обединена Европа в България, да насърчава развитието, ефективността и единодействието на неправителствения и нестопански сектор, да създаде независим форум за свободен обмен на информация, свързана с целите на фондацията, да способства за свързването в електронна мрежа на неправителствените организации и останалите участници в обществения процес.“

Моля своевременно да бъда информиран за входящия номер, под който е заведен сигнала ми.

С уважение,

В 8.22 ч. българско време получих потвърждение по имейла, че сигналът ми е приет и регистриран, както и че "същият е предаден на ОДМВР-Кюстендил за изясняване на случая."