4.12.13

Свободата на злословието по "стената" на Зелените

От доста години наблюдавам липсата на взаимно уважение между хората в обществената комуникация в България, както и другаде из пост-социалистическия свят. Този синдром бързо се пренесе в електронното общуване, напусна ограниченията на имейла, който малко или много възпроизвежда формата на старите хартиени писма, още през 1990те превзе почти забравените днес чат-канали, и през последната петилетка триумфира напълно из т.нар. социални мрежи в интернет. И докато в офлайн общуването между непознати, а и познати хора, все още виреят някакви вкоренени задръжки и останки от регламент на уважение, във Фейсбук и останалите обществено достъпни виртуални обществени места от тях почти не остава помен.

Доста е изписано по явлението "хейт" или "омраза" в интернет, което вероятно произлиза от усещането за анонимност и безнаказаност, характерно за голяма част от електронното общуване, но бързо и безпрепятствено се просмуква и в неанонимните форми. Скоро дори хора, ползващи истиските си имена и идентичност, се повеждат по доминиращия език и стил на комуникация в мрежата. Той се характеризира с незабавно преодоляване на дистанцията със събеседника, познат или непознат, и встъпване в неформален, дори фамилиарен тон на разговор. Само по себе си това не би било особен проблем, разбира се, ако не беше и изявената тенденция към негативност на комуникацията.

Това е тенденцията, по силата на която става все по-приемливо човек да се изразява хапливо, ехидно, иронично, инсинуативно, когато пише във Фейсбук. Мога да сравня този стил на комуникация със стила на разговор между компания от ученици в средния курс. Разликата, че в голяма част от виртуалното обществено пространство този незрял стил се прилага между хора, които не се познават, не споделят една и съща културна и ценностна среда, не са на еднаква възраст, и - за разлика от гимназиалните приятели - не са имали време да договорят и изработят комуникационната конвенция помежду си. Логично би било такъв процес на "договаряне" на кодекса за комуникация да се случва и в социалните мрежи и да формира доминиращата култура в съответния комуникационен форум. Но в голяма част от фейсбук групите и интернет форумите това не се случва - сякаш културното равнище на комуникация е предопределено да отговаря на най-ниското "общо кратно." Така постепенно ниската комуникационна култура започва да се възприема и налага като повсеместен стандарт на виртуално общуване.

постепенно ниската комуникационна култура започва да се възприема и налага като повсеместен стандарт на виртуално общуване


По силата на този стандарт, речта на омразата, нетолерантността и агресията се оказва напълно приемлива, и дори в известен смисъл, институционализирана. Към събеседниците се подхожда с недоверие, неуважение, дори неприязън. Оспорват се кредибилността, авторитетът, достойнството и моралът им, при това априори, без обосновка или доказателства. Постепенно се създава усещането, че всеки, който изразява мнение или публикува в социалните мрежи приема описаните условия. Така виртуалното комуникационно поле постепенно деградира: става все по негостоприемно към хората, които не приемат този стил на комуникация; и постепенно ограничава обема и възможностите за прилагане на различа култура и ценности.

Като създател и модератор на редица групи и страници във Фейсбук се опитвам активно да противодействам на тези тенденции. За целта формулирам правила за поведение в групите, които изключват недобронамереност, инсинуативност, персонални атаки и пр. Но тези усилия често срещат сериозен отпор, при това от хора, които в повечето случаи са потърпевши. Въвеждането на правила се възприема едва ли като тоталитаризъм, а прилагането им, включващо премахване на коментари и блокиране на нарушаващи ги потребители, често се оспорва от останалите членове, някои от които го определят като "цензура".

Два случая, които наблюдавах през последните дни илюстрират това поведение. При първия във Фейсбук група на Зелените бе поставен спекулативен въпрос дали са получавани пари за участието на партият в Реформаторския блок. Под обстойния отговор на съпредседателя на Зелените Борислав Сандов, непознат за мен човек бе поставил следния коментар: "не съм и очаквал да каже истината." Използвах функционалността на Фейсбук за да се обърна с лично съобщение към този човек и да го помоля да премахне коментара си, тъй като е обиден и инсинуативен. В отговор получих поредица от обвинения, че се опитвам да "цензурирам" пишещия и му отнемам правото на свободно слово. Обясих му, че подобна "свобода" на злословие му дават всички останали партии, докато тук поне се опитваме да бъдем различни.


"свобода" на злословие дават всички останали партии, докато тук поне се опитваме да бъдем различни

Ден по-късно, темата получи неочаквано развитие след като от стената на Зелените бе изтрит друг ехиден въпрос. По спомен на един от участниците, той звучеше като "кога ще тропнете по масата и ще се обедините с другите опозиционни сили, или ще си кълвете тук самички?" и беше предизвикал дълга полемика, преди да бъде изтрит. Самото изтриване обаче бе поставено като въпрос от автора му и предизвика дискусията, довела до написването на този материал. В нея преобладаваха мнения на членове и ръководители на Зелените, според които изтриването на този не особено добронамерен въпрос е вредно, равносилно на цензура. 

Заявих в отговор, че подкрепям изтриването на поста, не заради изразеното мнение, а заради ехидния назидателен тон, който няма нищо общо с представите ми за добронамереност и взаимно уважение, на които се гради комуникацията между културни хора. Бъркането на свободата на словото с липсата на култура и норми обслужва единствено политическото и обществено статукво, което Зелените търсят да променят. Държа в България да има поне една политическа партия, която да демонстрира и отстоява културата на толерантност, добронамереност и уважение, която повсеместно липсва навсякъде другаде. Освен нецезурност и открита простащина, има хиляди начини да бъдеш ехиден, злонамерен и инсинуативен. Същевременно почти всяко мнение може да бъде изразено и обосновано по възпитан и демостриращ добронамереност начин. Нека поне Зелените да налагат второто като стил на комуникация и поведение помежду си и в обществото.

1 коментар:

  1. Изцяло съгласен. Навремето един познат, той юрист, посочи, че за него доброто възпитание е съществен критерий за възможността да се върши работа. Това е един от хората, който бих всякога посочил, като критерий за задълбочен поглед към живота. Да разпиляваш "свободата", като я предлагаш срещу простащина е, като да отидеш на пазара и да продадеш чисто злато за евтини мидени черупки.

    ОтговорИзтриване