За незабавна промяна на имуществения ценз пред отразяването на кампанията и участието на партиите в предизборни предавания

Призив към Служебния кабинет да определи нулеви тарифи за участието в БНТ и БНР и регионалните им центрове разпространиха във Фейсбук Калина Павлова, Асен Генов, Петко Цветков и други. Съгласно чл. 147. (1) от Изборния кодекс предизборните предавания по Българската национална телевизия и Българското национално радио и техните регионални центрове се заплащат от партиите, коалициите от партии и инициативните комитети по тарифа, определена от Министерския съвет, не по-късно от 40 дни преди изборния ден, която се изпраща незабавно на Сметната палата и на Централната избирателна комисия. Заплащането се извършва преди излъчване на предаването. 

 

Намирам това искане напълно основателно, дори в голяма степен закъсняло, на фона на всевъзможните други предложения за ремонти на доста ръждясалата българска демократична машина.  Въпросните правила създават ситуация, в която са нарушени основните човешки права да избираме и да бъда избирани - никога не е късно да им се противопоставим решително. Затова предложих Зелените, като политическа сила на гражданското участие, неучаствала във властта до момента, активно да подеме кампания против тях. 

Безспорно, регламент за участие в предизборната кампания трябва да има. Но ограничаването на маргинални, насилствени и подвеждащи политически послания не може да става чрез практическо въвеждане на имуществен ценз върху достъпа на кандидатите за управление до медийно изразяване. Съществуват други текстове в закона, които забраняват определени идеологии, които медиите трябва да съблюдават, вместо да си правят оглушки, да тиражират нацистки и расистки изявления, а да събират пари от щедрите партийни спонсори на статуквото. Недопустимо е редакционната и журналистическа свобода на отразяване на фундаментален демократичен процес, какъвто са изборите, да бъде напълно ограничавана, и медиите да  бъдат приравнени с бакалии за медийно влияние от закона.

Пример за ограничаващото въздействие на действащия регламент даде Мария Капон. Тя сподели как представлявания от  нея комитет на референдума за АЕЦ получил "мракобесническата" тарифа за участие в дебат от 3200 лева. Перверзността на регламента е, че собствениците на медии, в т.ч. и държавата, на практика получават осезаема финансова изгода от ограничаването на свободата на политическо изразяване. Като част от същия механизъм, на журналистите се забранява да отразяват критично политиците, да разследват аргументите им, да коментират, защото това били "платени неща." Очевидно е, че този механизъм е изцяло в ущърб на демокрацията и свободата на изразяване и самоопределение. Промяната му, и пълната му отмяна са напълно наложително, и не бива да засягат само обществените медии. Правото на частните медии да печелят не е "светая светих" и не може да се реализира за сметка на други фундаментални права, част от обществените отговорности на медиите обусловени от теорията за "Четвъртата власт".

Медийният и социален изследовател Петър Кърджилов коментира, че докато парите определят публичността, няма как да се приближим до демокрация и плурализъм, към каквито се стремим. "Трябва да има други изисквания към кандидатите, но не финансови," съгласен е Кърджилов. Искането за отмяна на тарифите по БНР и БНТ като първа стъпка може да се реализира от Служебното правителство, смятат подателите му, и призовават гражданите да се интересуват всеки ден дали е реализирано в Правителствена Информационна Служба,тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 20 56, е-mail: GIS@GOVERNMENT.BG.