Нови играчи и екзалтирана публика правят изборния финал непредсказуем: Футболно-политически разбор

Че Борисов нямаше по-печеливш ход от оставка и бързи избори беше видно от месеци. Но увлечен в политически финтове, най-популярният футболист сред българските държавници пропусна да реализира преднина пред досегашните титуляри. Неочакваното нахлуване на терена на екзалтирана за промени в статуквото публика и появата на нови играчи на пистата съхраняват интригата до изборите през май, въпреки че реферите и правилата си останаха непроменени. 

Възможността за неочакван обрат кристализира още миналото лято, когато Борисов пусна демонстративен автогол след приемането на промените в закона за горите. Ненадейно той подкрепи протестиращите на Орлов мост природозащитници, с аргумента, че не приема да го обвиняват в лобизъм за един или друг олигарх. Половин година по-късно на Борисов за пореден път му се наложи да плаши с оставка за да озапти тютюневите лобисти в отбора си. Намерението им да отменят забраната за тютюнопушене на обществени места се осуети само с един глас, а дни по-късно призивът на премиера да се гласува против на референдума за АЕЦ беше демонстративно пренебрегнат от неколцина в ГЕРБ. С пълния контрол на Борисов над мнозинството бе свършено.

Евентуално бламиране от собствените му депутати би зачеркнало най-силното политическо преимущество на Генерала - имиджа му на супермен, биткаджия, който не позволява на никой да му дърпа конците и топката от краката. Безсилен Борисов е същински оксиморон в очите на избирателите му, и премиерът отлично разбираше това.  Начело на едно неподвластно, самообслужващо се с властта мнозинство, той би бил обречен на политическа смърт дълго преди следващите избори. Изненадваща оставка му даваше възможност да изиграе отново любимата си роля на народен закрилник, да пренареди отбор от верни играчи, и да се върне на бял кон с бързи предсрочни избори.

По Нова година гръмна скандалът с несебърските дюни и лъсна неспособността на ГЕРБ да прекрати продължаващите от десетилетия далавери с държавни земи и защитени природни територии. Малко след това вицепремиерът и председателката на парламента се появиха на митинг в полза на строителната вакханлия в Пирин. Настана перфектният момент за юнак Бойко да си откъсне опашката и да хвърли оставка. С верния му президент и все още силни лостове за контрол над мнозинството можеше да разчита на бързо разпускане на парламента и бързи избори. Но ювелирният до тогава политически опортюнист  този път се засуети и пропусна да нанесе удара си.

Дни по-късно атаката "Буда" - на пръв поглед леко отиграна от Борисов - му отне стратегическата инициатива на терена. Вместо като добре заучено положение, оставката вече би изглеждала като капитулация и признание за вина. А усещането за моментна слабост даде импулс на всички, които копнееха да минат през политическия му труп за да докопат властта. Протестите срещу високите сметки, видимо нелогичната приватизация на товарните железници, срещу беззаконията по морето и планините съвпаднаха и привлякоха всевъзможни екземпляри - от следовници на Че до войнстващи пушачи, от структурите на БСП до оцелели фенове на "синята идея". И неизбежните бръснати глави от агитките и телевизионните екрани.  Вълната се надигна твърде висока и мътна - Борисов пое бързо дъх и се гмурна под нея, но да я яхне вече нямаше шанс.

Плуването в мътна вода е добре позната дисциплина за утвърдените политически играчи у нас, и Борисов не прави изключение. Основната опасност при нея е появата на нови субекти, които да се качат на гребена на вълната. Тук интересите на всички досега представени в парламента сили съвпаднаха и твърдият отпор на отиващия си парламент срещу всички искания за либерализиране на избирателните правила го доказа. Плевнелиев пък е доказал, че умее да си свършва работата качествено и в срок. Направи го и този път със съставянето на временно правителство, което има време само за да проведе изборите и да направи добро впечатление, но не и да извърши реално застрашаващи статуквото реформи. А срокът до изборите е прекалено кратък за регистриране на нови политически субекти - така че каквито и нови играчи да се появят, ще бъдат принудени да играят по старите правила и да търсят вече регистрирани партийни марки.

Разбира се челният опит с виртуозното влизане на НДСВ във властта с мандата на нечувани от никого файтон-партии не е за пренебрегване и изненадващи трансфери винаги може да се случат. Поне двама сериозни претенденти за очаквания протестен граждански вот вече имат редовна картотека: Меглена Кунева и Зелените. За разлика от бившата царска министърка на присъединяването към ЕС, последните имат претенцията да са носители на нова струя в политическия живот, както и неоспоримото преимущество да са сред оригиналните причинители на протестите на Орлов мост от юни 2012 г. до сега. Като най-антисистемен участник в политическата игра, Зелените са и най-вероятната бъдеща жертва на тактически хватки за обуздаване и отстраняване на изненади, заложени в избирателната система от всички досегашни управници. Административни клопки като отказа на ЦИК през зимата да регистрира комитета „Зелените алтернативи“ за агитация в референдума тепърва предстоят. Но пък те могат да имат обратен ефект и да донесат повече подкрепа към слабите но сърцати новаци на политическата арена.