От защита на дърветата към защита на държавата

Поръчителите на кампанията срещу
 Тома Белев в медиите ликуват.

С отстраняването на един принципен и неподкупен парков директор управлението изпуска духа на гражданското недоволство от зелената бутилка в политическия живот

На 24.02.2012 Държавна агенция по горите оповести, че Тома Белев повече няма да бъде директор на Природен парк Витоша.  Отстраняването му, оформено като „конкурс“, дойде в отговор на настоятелна поръчка от страна на икономическата и политическа групировка около председателя на Българската федерация по ски Цеко Минев, свързан с оператора на ски-съоръженията на Витоша, концесионерите на ски-зоната в Банско и Първа инвестиционна банка. Веднъж вече отказана в последния момент от предишното правителство пред лицето на надигащото се гражданско гражданското недоволство, поръчката бе отправена към сегашното чрез целенасочени и координирани действия на нечистоплътни псевдо-граждански клакьори, политически лакеи, и медии, нямащи нищо общо с понятието "журналистика". 

Управлението на ГЕРБ, дошло на власт на крилете на същата гражданска неприязън към обслужването на сенчести олигархични интереси от страна на държавата, драговолно прие поръчката за отстраняване на Белев от ръководството на парк Витоша. Тя бе изпълнена в пакет с други действия, насочени към легитимиране, узаконяване, насърчаване и подпомагане на узурпирането на българските планински курорти от същата групировка. Пакетът включва експресни поправки в закони, директни финансови инжекции през ски-федерацията, и благосклонни медийни потупвания по рамото за Цеко Минев от страна на министър-председателя Бойко Борисов.

Забележително е, че отстраняване на Белев и останалите поръчки на Цеко Минев и компания се изпълняват, въпреки доказателствата за крупни нарушения на концесията и закона от концесионера на Банско, въпреки отказаното от еко-министерството разрешително за проектите за преустройство и строителство на Витоша, въпреки категоричните уверения на държавните органи, че операторът на съоръженията „Витоша ски“ на практика изнудва и рекетира държавата, и въпреки оповестените само преди седмица от Сметната палата злоупотреби с милиони в ски-федерацията. Държавата явно е поставена на колене от собствения си Министър-председател пред интересите на Минев и свързани със замените на гори, ловни, строителни, тютюневи или други офшорно-сенчести бизнес подвизи депутати като видния лобист на ГЕРБ Емил Димитров.

Отгоре на всички останали безобразия, извършени в тяхна угода, отстраняването на Тома Белев  прехвърля мярката.  То се възприема от хората вече не като атака срещу Витоша, горите, парковете и природата на България,  а като демонстративен удар по държавността. Удар по всички свестни хора в държавната администрация, които принципно и професионално си гледат работата. Удар по всички нас, гражданите, които искаме отговорно и европейско управление на държавата.  Удар по независимата журналистика, свободния пазар, правовата държава, либералната демокрация - неслучайно клиширани и отдавна изпразнени от смисъл у нас понятия.

Стъпката с отстраняването на Тома Белев е изключително погрешна за правителството, тъй като има очевидно тълкувание за обществото. Тя легитимира уродливите практики на клиентелизъм и директно обслужване на тясна група лица и техните бизнес интереси от страна на държавата за сметка на здравето, околната среда, образованието, здравеопазването, правосъдието и всички останали колективни интереси, които държавата е призвана да отстоява.  С тази стъпка ГЕРБ прекрачва от другата страна на рубикона, по чийто склон дойде на власт: превръщането на България в правова отговорна пред гражданите си европейска държава. С отстраняването на поредния почтен, неподкупен, отличен професионалист от държавната администрация управлението изпуска духа на гражданското недоволство от зелената бутилка. В следствие на него изведнъж осъзнах, че проблемът, който най-много ме безпокои вече не е опазването на природата, а опазването на държавата, в която евентуално ще живеят децата ми. От природозащитник станах държавозащитник – краен, гневен, радикализиран. И надали ще съм единственият.

Русата граничарка и доклада на Еврокомисията

Над гишето светеше надпис "Европейски съюз и Европейска икономическа зона". В кабинката кротко седеше русокоса девойка, облечена в униформата на гранична полиция. Пред мен чакаха реда си още двама пътници, толкова, колкото и пред останалите гишета за изходящ граничен контрол на софийската аерогара. Постоях около пет минути, колкото да забележа, че опашката, на която се бях наредил, се движи по-бавно от останалите две. Типично, бях на път да помисля с примирение, когато забелязах причината за закъснението: пътниците пред мен стискаха в ръце руски или украински паспорти. Дочух и позната, славянска реч.

Загледах по-внимателно табелките. Действително, гишето, пред което се бях наредил, беше предназначено ексклузивно за граждани на Европейския съюз. Над останалите две миролюбиво светеха надписи "Всички паспорти". И все пак хората през тях преминаваха бързо, докато пред мен русата красавица внимателно регистрираше паспорта на поредния гражданин на бившия СССР. След като той премина държавната граница, вдигнах личната си карта на европейски гражданин с ръка и привлякох погледа на младата граничарка. Щом очите и се спряха на мен, посочих недвусмислено към знака над главата й. С почти незабележимо повдигане на рамене тя ме пренебрегна и подкани следващия на ред пътник, също руско-говорящ.

Държа да подчертая, че нямам нищо против руския език, нито срещу хората, които поради една или друга прищявка на историята са от другата страна на бариерата на европейската интеграция. Напротив, симпатията им към тях е силна, както и спомените ми от далеч не отдавнашните времена, когато самият аз се редях на всевъзможни опашки за неевропейци, стиснал в ръка паспорта със заветната виза. Но нещо в поведението на младоликата блюстителка на граничния закон ме смути. Защото от нея, или по-скоро от униформата, в която се е издокарала, очаквам да гарантира спазването на правилата.

Става въпрос за тези правила, които мечтаех да се прилагат в България когато като ученик веех европейски-сини знамена по митингите. Същите, заради които като студент мръзнах по разни улични барикади. За които хвърлих оставката си пред една главна редакторка, която смяташе, че може да спре историята като ни накара да лъжем от екрана. За които гласувах, избор след избор, година след година, докато не проумях, че никой от избранниците ми всъщност не го е еня за тях.

Ето защо реших да дочакам реда си. Какво са още три или пет минути, спрямо двайсетте години чакане за новите европейски правила. Спрямо вече петте години, откакто България на хартия е член на Европейския съюз, но на практика остава подвластна на безотговорността в управлението, на корупцията и задкулисните връзки, и на липсата на правила, които да се спазват от хората и прилагат от държавните органи. Както точно ден по-рано бе потвърдил и поредният мониторингов доклад на Европейската комисия за страната ни.

Дадох си сметка, че симпатичното момиче на пост е излязло от полицейската школа след присъединяването на България към ЕС. И тъкмо затова когато дойде реда ми, я запитах защо не спазва законите? Погледна ме с недоумение: "Аз какво да направя?" Разясних, че е редно да спазва правилата, да препраща хората с неевропейски паспорти на предназначените за тях гишета - както правят колегите й по всички европейски граници, че над главата й свети знамето на Европейския съюз, за да може неговите граждани да преминават бързо и лесно, и че това, което прави, противоречи най-малко на един закон - този за присъединяване на България към ЕС. Продължи да ме гледа с неразбиране.

Тогава зададох последния въпрос: дали го прави от милозливост или защото шефовете й са разпоредили да действа така? Най-после предизвиках реакция: очите й за секудна станаха кръгли от изумление. "Правя го, защото съм преценила, че в момента няма опашка", рече припряно българската граничарка, и ми тикна документите обратно в ръцете. Напуснах държавата, където липсата на респект към законите и правилата се просмуква толкова дълбоко в обществената култура, че дори най-младата отличничка от полицейската академия знае, че може да ги прилага по своя лична преценка. Така както правят началниците й по етажите на МВР и службите за сигурност, и техните началници по министерските етажи и депутатските банки.

Обичам щастливия край, затова се напрегнах да открия положителните страни на този така маловажен случай: например че поне засега на изхода на България няма тълпи от напускащи я европейски граждани; както и че българската граничарка проявява доза човечност към невинните неевропейски пътници, които без друго са научили, че у нас е като при тях, а не като в Европа. Хубаво стои и русата коса на елегантно-строгата граничарска униформа, а правилата и законите все ще ги уредим някак.

Премиер, парламент и празни приказки за 10 лв

Голям залък лапни, голяма дума не казвай е умотворение, пренесло през вековете народната мъдрост. Доколко тя е достигнала до днешните народни представители е спорно. Те с лекота слушат и приказват празни приказки – твърдения и факти с недоказан произход и съмнителна вярност, чиято цел в повечето случай е тъкмо лапването на поредния голям залък от широката софра на политическата власт. Наместо систематично ликвидираната вяра в политическата почтеност, на обезверения народ се втълпява, че всички тези празни приказки са напълно естествени. Че така се правела тя политиката. И че той, народът, не ми бил народ, който може да държи сметка на избраните си представители, ами прост електорат, който на всеки четири години прераздава картите на власта на едни и същи играчи, но нито може да им потърси сметка, нито да ги накаже за празните приказки, които говорят. Днешното решение на Висшия административен съд, обаче, показа, че това не е вече така.

Висшите съдии осъдиха днес Министерския съвет да заплати направените разноски по дело № 5905/2011 на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” срещу мълчаливия му отказ да докаже думите на председателя си, изречени на всеослушание пред Народното събрание. Там на 25 февруари 2011 г. по време на обсъждане на Стратегията за национална сигурност, предадено пряко от националните медии, премиерът Борисов заяви, че непострояването на АЕЦ "Белене" ще доведе до 18-кратното поскъпване цената на електрическата енергия в България.

В последващо заявление по закона за достъп до обществета информация гражданската организация, носител на Международна награда за защита на човешките права “Златен гълъб”, поиска от Министерския съвет да й предостави обосновката за това, меко казано, шокиращо твърдение. Произнесено най-отговорно от министър председателя, пред целия народ и неговите представители в парламента, то е предизвикало тревожен обществен резонанс, твърдят в обосновката си представителите на асоциация "Политковская". И тъй като от премиера не се очаква да говори празни приказки, изискват да видят основанията, изчисленията, фактите, на които е базирано то.

Отговор няма, стига се до дело. На него представителите на Министерския съвет признават, че не раполагали с документи, подкрепящи истинността на важното премиерско съобщение. Казано с други думи, с цялата си тежест пред Народното събрание и пред цялата общественост, Бойко Борисов е изприказвал едни... празни приказки. “При това положение причина за завеждане на делото е процесуалното поведение на ответника, поради което следва в негова тежест да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски”, гласи решението на ВАС.

"Изумен съм", коментира представителят на гражданската асоциация инж. Петър Пенчев. Действително, ако най-високопоставеният държавен служител си позволява да приказва празни приказки пред прякия си работодател – парламента – и неговия конституционен суверен, българския народ, то какво остава за останалите, по-едри и по-дребни, представители и представителчета на този народ, насядали по министерски кресла, парламентарни бланки и ведомствени бюра? Как да очакваме журналистите да информират този народ? Полицаите – да го пазят? Търговците – да го хранят, поят, обличат? Лекарите – да го церят, и даскалите - да учат децата му на европейско четмо и писмо? И как да им търсим сметка, че не си вършат работата отговорно?

Хубавата вест е, че Пенчев и асоциация "Политковская" потърсиха сметка на премиера Борисов, а върховният съд на държавата днес отсъди в тяхна полза. Така че сметката вече се знае и ще бъде платена. Искате ли да знаете размера й? 10 лева. Толкова струва държавната такса за проведеното безвъзмездно от Програма достъп до информация дело. Толкова струват на държавата празните приказки на министър председателя. Толкова е цената на истината, отговорността пред избирателя, и загубеното доверие на българите в почтеността на политиката и хората, които я упражняват като професия.

     – Подигравка! Нищо работа! Жълти стотинки... – грешите. Десет български лева са огромна сума. Ако от днес таксуваме народните си представители, държавните си служители, журналистите и всички останали по 10 лева за всяка празна приказка, която издумат, без време ще станем заможни и достойни граждани на чиста, уредена и добре управлявана страна, каквато заслужаваме.

Шойбле: Стига икономически растеж на запад!

Седмица преди Рождество, министърът на финансите на Германия Волфганг Шойбле препоръча ограничаване на икономическия растеж в индустриалните държави. „Така както трябва да влагаме огромни усилия  за ограничаване на глада в света,  трябва от друга страна да влагаме същите по големина усилия за ограничаването на икономическия растеж в собствените си западни държави“, написа министърът като гостуващ автор на религиозната притурка на Die Zeit “Христос и света“, публикувана на 14 декември 2011 г.

Изявлението надали щеше да се забележи, ако не идваше от министъра християндемократ, прочул се със стръвното преследване на рушителите на европейската финансова дисциплина в последните месеци. Виждането, че е възможен постоянен икономически растеж е основополагаща за все още господстващия икономически режим. Според Шойбле, западните икономики са достигнали определена крайна степен на насищане. Сега задачата им е „да не се допусне различията и произтичащото от тях напрежение да вземат връх“, пише министът. 

Шойбле деликатно признава, че днешната световна икономическа система „има потенциал  за подобрение“.  От устата на един от основните навигатори на въпросната система, подобен ефемизъм звучи подобно на плаха препоръка за промяна на курса, направена от помощник-капитана на кораб в момент, когато корпусът отдавна вече стърже по остри рифове, а част от пътниците и товара са вече зад борда. Основната критика на  християндемократа към глобалната икономика е, че „ не предоставя на много хора това, от което действително се нуждаят, и същевременно подхранва безграничен и непознаващ спирачки стремеж за повече притежание,  който не може да бъде утолен дори и при наличие на богатство и излишък“. 

В по-малко познатата си роля на добър християнин, финансистът Шойбле предупреждава за опасността от вярата в  безграничния постоянен икономически растеж. Министърът уточнява, че вярата в Бог би трябвало да ни напомня, „че такива определения са винаги погрешни и опасни“. Важно e да ни бъде напомняно какви са нашите граници“.

Подобно признание за верско съперничество е забележително на фона на често звучащи упреци срещу критични гражданските движения, например в областта на природозащитата, че били ирационални култове и нови градски религии. До ден днешен идеолозите на пазарната икономика, разчитат на безпрекословна подкрепа от религиозните общности и хората с консервативни виждания за наднационалния корпоративен капитал и премахването на регулативните и демократични пречки пред него.

В България подобни доводи често развиват застъпниците на едрия пост-социалистически капитал, навикнал да трупа печалби от колективни и обществени ресурси, без особен контрол от страна на държавата и медиите. И ако у нас религиите не им предоставят особена идеологическа опора, застрояването на защитени природни територии, експлоатацията на неизгодни за държавата концесии, непрозрачното разпределение на обществени фондове, се ползват с благословията на друг популярен култ: към всемогъществото на финансовия инвеститор.

Сега обаче един водещ европейски консерватор и финансист посочва неограничения икономически растеж като пагубна лъже-вяра. Шойбле приема  „човешката липса на мяра“ , както и липсата на механизми за контрол, за първопричини за икономическата и евпопейската криза в момента. Според него „банковата криза, прераснала в криза на икономиката и на криза на цели държави, с която се сблъскваме от 2008 г., е  причинена не на последно място и от безграничния ламтеж за все по-големи печалби на капиталовите пазари“. Силен упрек в лицето на финансово-корпоративната олигархия, която все още здраво стиска руля на бедстващата световна икономика.

...
Оригиналният текст на Шойбле се намира на http://www.zeit.de/vorabmeldungen/neu-in-der-aktuellen-zeit/seite-8, превод: Христина Недялкова

Забраната на пушенето не вреди на бизнеса - интервю през Агенция "Фокус"

Павел Антонов: При въвеждане на пълна забрана за тютюнопушене не се достига до негативни последици върху бизнеса

 

20 ноември 2011 | 06:00 | Агенция "Фокус"

 

Начало / Мнение

За Проекта „Да върнем пълната забрана” за тютюнопушенето на обществени места Агенция „Фокус” разговаря с Павел Антонов, старши експерт „Комуникации и общество” към гражданска инициатива „България без дим”.

Фокус: Какво предвижда проект „Да върнем пълната забрана” за тютюнопушенето на обществени места?
Павел Антонов: Проектът се подкрепя от „Блумбърг Филантропис”, това е благотворителният фонд на „Блумбърг”, като се администрира през Международен съюз за борба с туберкулозата и белодробните заболявания, който е една от партньорските им организации за Европа. За пръв път оказва подкрепа в България, тъй като до момента се е смятало, че страната е прекалено малка за такъв тип дейности. Но причината да се подкрепи проектът всъщност беше отменянето на пълната забрана на тютюнопушене, което се случи през 2010 г., и съответно обществената и медийна реакция на това отменяне, която предизвика много силно впечатление в чужбина, в професионалните среди, които се занимават с борба с тютюнопушенето и проблемите, свързани с него. Проектът има четири основни насоки за действие. Първата, която е и приоритет за фондацията на „Блумбърг”, е създаването на широка обществена коалиция в България, която да действа по тези проблеми – нещо, което започна да се случва още миналата година. Тогава се сформира коалиция „За живот без тютюнев дим”. До момента в нея има над четиридесет регистрирани членове. Тя е неформална и с помощта на проекта може да стабилизира дейността си и да получи ресурс, с който да действа по-ефективно. Втората основна насока е продължаването на самата обществена кампания, която възникна съвсем спонтанно през 2010 г., в месеците, когато се обсъждаше отменянето на забраната и имаше протести на хора по улиците, придружени със силно медийно отразяване. Втората задача е да се подкрепи тази гражданска енергия и инициатива и да се продължи действието й през следващите две години. Третата, и също много ключова дейност, която е заложена в проекта, е по-скоро свързана с анализ на политическата рамка, законодателството, административните документи, а също така и поведението на основните играчи в тази област, като сред тях се включват не само правителството и държавните органи, но и тютюневата индустрия. Тоест проектът има една сериозна отговорност да генерира знания, какво се случва в България и какви са процесите, които всъщност доведоха до отменяне на забраната, но и как те биха могли да се променят, за да се върне пълната забрана, както се случва в повечето страни в Европа. Има и една последна, много иновативна част. Касае се за една инициатива, която също възникна спонтанно от различни граждани, в края на миналата година. Те видяха, че въпреки, че се прие новата наредба и влезе в сила частична забрана, всъщност прилагането й е много трудно и държавата изнемогва, очевидно не може да се справя добре с прилагането на собствените си правила и закони. Проектът е взел това на дневен ред - да се подкрепи участие на гражданите, които имат желание да помагат за това, правилата да се спазват и да се прилагат законите. За да се случи това, проектът ще подкрепи създаването на една интернет платформа, чрез която гражданите да могат да подават сигнали, да участват активно, да обменят информация за нарушения, така че да се види реално прилагане на закона – независимо какъв е той. Това са четирите основни колони на проекта.
Фокус: Какви са политиките на другите страни от ЕС, по отношение на пушенето на обществени места?
Павел Антонов: Стратегическата насока на ЕС е ясно артикулирана на ниво комисия, на ниво административна рамка, на ниво законодателни актове. Тя е да се върви към все по-стриктно забраняване и ограничаване на тютюнопушенето. Всъщност точно по тази траектория беше голямото напрежение в България, защото страната ни се оказа в една парадоксална ситуация, че прави стъпка назад, спрямо вече постигнато ниво, към което всички останали страни се стремят. Това се подкрепи по най-красноречив начин през май месец, когато излезе решението на Висшия административен съд по казуса с Кюстендил. Там висшите съдии директно са казали в прав текст, че отменянето на забраната в България е стъпка назад спрямо духа и логиката на европейското законодателство, поради което те оставят в сила действащата и до момента пълна забрана на територията на Кюстендил. Важният факт, който трябва да се посочи е, че вече има достатъчно натрупани данни и изследвания, които показват, че при въвеждане на пълна забрана не се достига до негативни последици върху бизнеса, тъй като правилата са единни навсякъде и няма конкуренция по линия „тук се пуши, тук не се пуши”. България просто все повече и повече остава на опашката и именно това е сред целите на този проект, да се преодолее това и страната да си заеме достойното място сред останалите европейски членки.
Фокус: Какво трябва да се промени в политиката на България по разрешаването на проблема с тютюнопушенето?
Павел Антонов: Палитра от въпроси и проблеми засягат този казус. Имаме различни нива – голям проблем с младите хора, голям проблем с неефективността на прилагането на законите, като това не се отнася само за тютюнопушенето. Имаме и наследени културни особености, които не можем да отречем. Но именно тук вече излиза на преден план ключовата роля на държавата като механизъм за отстояване на обществения интерес за взимане на решения и налагане на тези решения в обществото, движейки го в положителна посока. Не може с аргумента, че трябва да се съхранява бизнесът на определени хора, да се задържа едно решение, което се приема в цяла Европа за правилно и позитивно. Все пак тютюнопушенето е доказано вредна, болестотворна привичка – то коства човешки живот.
Фокус: Каква е ролята на неправителствените организации като вашите във влиянието върху общественото мнение за проблема с тютюнопушенето?
Павел Антонов: Неправителственият сектор не е с нищо по-различен или отделен от всичко, което се случва в държавата. Но има едно основно предимство, че е много по-свободен и много по-гъвкав и необвързан, до голяма степен, с този комплекс от интереси и форми на натиск, които блокират в много случаи бързото и ефективно действие на държавата, поне що се отнася до българската реалност. В коалиция „Без тютюнев дим” участват още организации, всяка от които има определен капацитет и определен начин на действие. И когато се съберат на едно място се получава една мозайка, която компенсира в известна степен някои недостатъци на начина, по който функционира държавният апарат. Но това не е магическа пръчка, не може да се разчита изцяло на третия сектор да оправи нещата, които държавата поради една или друга причина не може.
Фокус: Кои са най-големите пречки относно прилагането на вашите идеи?
Павел Антонов: Ако трябва да ги степенувам, може би ще започна от уязвимостта на взимането на решения на държавно ниво и способността на отделни хора в свои лични интереси да го манипулират. Това беше изключително обезпокояващо миналата година, когато всъщност се отмени забраната. И след това, споменах вече и пасивността и неспособността на държавните органи да приложат законността. За съжаление миналата година се натъкнахме и на много сериозни манипулативни мнения, които се появиха в общественото пространство. Не свързани със сериозна научна обстановка, а просто се „хвърляха” в общественото пространство, с цел да се неутрализира общественото мнение и да се създаде търпимост към отменянето на забраната.
Мила СТОЯНОВА

Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

АЕЖ: Неравнопоставеният достъп до медии опорочи предизборната кампания в България

Неравностойното положение, в което бяха поставени кандидатите и партиите по отношение на достъпа до медии, предизвиква сериозно съмнение относно честността на кампанията за президентските и местните избори на 23 октомври, заявява Асоциацията на европейските журналисти-България /АЕЖ/ днес. В нарочно съобщение АЕЖ изразява притеснението си, че възможността за безплатни медийни изяви на участниците в изборите бе силно ограничена. Присъединяваме се към заключението на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), според което “платената медийна кампания застрашава принципа на равнопоставеност и създава имуществен ценз за участие във вота”.

Загриженост буди и фактът, че в огромната част от случаите читателите, зрителите и слушателите не биха могли да се ориентират дали за участието на определен кандидат е платено на съответната медия, или то е безплатно, смята АЕЖ. "Намираме това за некоректно отношение спрямо аудиторията, противоречащо на принципите на журналистическа етика", заявява асоциацията.

Текстът на съобщението на АЕЖ гласи:

"Смятаме, че платените материали са допустими в частните медии при задължително упоменаване на този факт. Платената кампания в държавните радио и телевизия обаче е в пълен разрез с принципите на обществените медии. Тези медии се издържат от държавния бюджет и смисълът на съществуването им е не икономическата печалба, а единствено и само защита на обществения интерес. Недоумяваме как е възможно законодателната и изпълнителаната власт не само да не насърчават, а напротив силно да ограничат възможностите на БНТ и БНР да организират безплатни дебати между кандидатите, участващи в местните и президентските избори. Да се искат пари от кандидатите за участието им в диспути, при положение че избирателите им плащат за съществуването на телевизията, е обида не само към съответния кандидат и електората му, това е обида към демокрацията."

Асоциацията на европейските журналисти в България е член на международната Асоциация на европейските журналисти (www.aej.org), обединяваща журналисти от 30 европейски държави. АЕЖ е независима международна асоциация, която събира журналисти от цяла Европа чрез членството им в националните секции. Тя подкрепя критичната журналистика в процеса на европейската интеграция и свободата на информация и на медиите. АЕЖ предлага на журналистите възможността да бъдат част от професионална и социална мрежа. Асоциацията е независим наблюдател в комисията по медиите към Съвета на Европа.

Митницата инспектира

Повторно обаждане от митниците дозаплете историята с наблюдаваните от мен през юли контрабандни практики във влаковете между България и Сърбия. Към обяд в сряда, 10.08.2011 г приех обаждане от неидентифициран номер на мобилния си телефон. От другата страна чух любезен женски глас, който се представи като Вълкова, от инспектората към Национална агенция "Митници".

Намирах се в магазин и нямах възможност да водя точни записки, но в общи линии чух, че госпожата работела по случаите, за които съм съобщил, под прекия надзор на директора на Национална агенция "Митници" Ваньо Танов. Интересувала се дали са ме потърсили от Столична митница. Отговорих утвърдително, като накратко преразказах обаждането от преди около две седмици на шефа на Столична митница Златков. Изразих отново почудата си от поканата да разпознавам на снимки митническите служители, проверявали международните влакове с които пътувах, извиних се, че не съм имал възможност да го сторя до момента, но потвърдих готовността си да го направя, ако все още е необходимо.

"Аз съм още по-учудена и от Вас," рече дамата от другата страна на линията. Идентичността на въпросните служители била вече установена. Спомена за налагане на наказания. С искрено облекчение запитах дали това означава, че не е необходимо да ходя да ги разпознавам в кабинета на шефа им на ул. "Клокотница." Това действително не се налагало, потвърди госпожа Вълкова - ако правилно съм запаметил името й.

Тя настоя да изясним още един въпрос. От доклада на началника на Столична митница ставало ясно, че аз съм отказал по-нататъшно сътрудничество по случая. Отвърнах че, напротив, изразих готовност за среща с господина Златков, но просто не съм намерил време да го потърся от пристигането си в България. "Това е чудесно, значи сега свободно можем да ви отговорим писмено по и-мейл на адреса, който сте предоставили" възкликна почти радостно телефонната ми събеседница. Заявих, че оставам в очакване и с готовност за по-нататъшна комуникация. Писмен отговор поне до момента не съм получавал, обаче.