Седмица преди Рождество, министърът на финансите на Германия Волфганг
Шойбле препоръча ограничаване на икономическия растеж в индустриалните държави.
„Така както трябва да влагаме огромни усилия
за ограничаване на глада в света, трябва от друга страна да влагаме същите по
големина усилия за ограничаването на икономическия растеж в собствените си
западни държави“, написа министърът като гостуващ автор на религиозната притурка
на Die Zeit “Христос и света“, публикувана на 14 декември 2011 г.
Изявлението надали щеше да се забележи, ако не идваше от министъра
християндемократ, прочул се със стръвното преследване на рушителите на
европейската финансова дисциплина в последните месеци. Виждането, че е възможен постоянен икономически растеж е основополагаща за
все още господстващия икономически режим. Според Шойбле, западните икономики са
достигнали определена крайна степен на
насищане. Сега задачата им е „да не се допусне различията и произтичащото
от тях напрежение да вземат връх“,
пише министът.
Шойбле
деликатно признава, че днешната световна икономическа система „има потенциал за подобрение“. От устата на един от основните навигатори на
въпросната система, подобен ефемизъм звучи подобно на плаха препоръка за
промяна на курса, направена от помощник-капитана на кораб в момент, когато
корпусът отдавна вече стърже по остри рифове, а част от пътниците и товара са вече
зад борда. Основната критика на
християндемократа към глобалната икономика е, че „ не предоставя на много хора това, от
което действително се нуждаят, и същевременно подхранва безграничен и
непознаващ спирачки стремеж за повече притежание, който не може да бъде утолен дори и при
наличие на богатство и излишък“.
В по-малко
познатата си роля на добър християнин, финансистът Шойбле предупреждава за опасността от вярата в безграничния постоянен икономически растеж.
Министърът уточнява, че вярата в Бог би трябвало да ни напомня, „че такива
определения са винаги погрешни и опасни“. Важно e да ни бъде напомняно какви са нашите граници“.
Подобно
признание за верско съперничество е забележително на фона на често звучащи упреци
срещу критични гражданските движения, например в областта на природозащитата,
че били ирационални култове и нови градски религии. До ден днешен идеолозите на
пазарната икономика, разчитат на безпрекословна подкрепа от религиозните
общности и хората с консервативни виждания за наднационалния корпоративен
капитал и премахването на регулативните и демократични пречки пред него.
В България
подобни доводи често развиват застъпниците на едрия пост-социалистически
капитал, навикнал да трупа печалби от колективни и обществени ресурси, без особен
контрол от страна на държавата и медиите. И ако у нас религиите не им
предоставят особена идеологическа опора, застрояването на защитени природни
територии, експлоатацията на неизгодни за държавата концесии, непрозрачното
разпределение на обществени фондове, се ползват с благословията на друг
популярен култ: към всемогъществото на финансовия инвеститор.
Сега обаче един
водещ европейски консерватор и финансист посочва неограничения икономически
растеж като пагубна лъже-вяра. Шойбле приема
„човешката липса на мяра“ , както и липсата на механизми за контрол, за първопричини
за икономическата и евпопейската криза в момента. Според него „банковата криза,
прераснала в криза на икономиката и на криза на цели държави, с която се сблъскваме
от 2008 г., е причинена не на последно
място и от безграничния ламтеж
за все по-големи печалби на капиталовите пазари“. Силен упрек в лицето на
финансово-корпоративната олигархия, която все още здраво стиска руля на бедстващата световна икономика.
... Оригиналният текст на Шойбле се намира на http://www.zeit.de/vorabmeldungen/neu-in-der-aktuellen-zeit/seite-8, превод: Христина Недялкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар