Да бъдеш нормален - непростимият грях в българската политика

Ако има непростим грях за българите, това е отказът от привилегии. Колко шум и съпротива у нашего брата срещу присъствието на хора в политиката, които живеят, мислят и действат по естествен човешки начин и отказват да заемат отреденото им от конюктурата и службите място под стъкления медиен похлупак - демонстирайки по този начин равнопоставеност, която в северните демокрации, например, се счита не само за нормална, но и напълно задължителна за "избранниците". Нашенци не искат това, те държат всеки, докоснал се до властта, да живее извън законите и правилата, които важат за останалите, да е различен, непрозрачен, корумпиран, ченге, каквото и да е, за да могат злобно да го оплюват под сурдинка, да завиждат, и да мечтаят те да са негово място. Държавата ни култивирира граждани по определен стереотип: ограбвани от рождение, неориентирани, безволелеви, необразовани, алчни, злобни, манипулируеми, посредствени, вторачени в пошли телевизионни програми, резистетнти спрямо всяка мисъл за промяна, готови да купуват и да гласуват за това, което им се предлага. На тези бързи и нелеки мисли ме наведе материалът на Невена Гоцкова поместен в Novinnite.bg днес, озаглавен "От Селянска или от Плевнелиева се нуждае България?