Случаят няма общо с околна среда или журналистика, но окуражава активното гражданско поведение. Пътувах с тролей номер 9 в София почти четвърт час и дори бях започнал да се унасям в дрямка на седалката, когато до носа ми стигна мирис на цигара. Бяхме спрели на бул. "Прага". Незабавно установих източника на дима - шофьорската кабина. С един скок се намерих до отворената врата на шофьора и му заявих твърдо:
- Знаете, че тютюнопушевето в градския транспорт е забранено - умишлено използвах по-официален език за да звучи авторитетно. Въз основа на дългогодишните ми наблюдения над шофьорското съсловие осъзнавах, че постъпката ми е обречена да предизвика многословно и вероятно нецензурно излеяние. Но вместо това съзрях гузна физиономия и видях шофьора да посяга да загаси недопушения фас. Промених тактиката в движение, свойски: - Има ли смисъл да си пускаме жалби?
Казах това с помирителен тон и с почуда видях, как незнайният шофьор примирено вдигна рамене и кимна едва доловимо към угасената цигара. Бях надделял. Завърших почти приятелски: - Нали сме европейци! - после се върнах на седалката си. Триумфирах. Малките победи са важни защото дават кураж и ищах за нови битки. А такива предстоят, като начало докато започнат да спират до тротоарите, а не в средата на улицата.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар