Нискобюджетните не са еднакви

Нямаше как да подмина материала "Да летиш наистина low-cost" в "Капитал". Авторът Константин Николов е събрал впечатления и факти за нискобюджетните авиокомпании, които със сигурност ще са от полза на начинаещите им пътници от България. Единственото, което ми липсваше в материала е разяснението, че не всички са еднакви, и човек може да намери по-добро обслужване сред нискобюджетните, както и по-лошо сред традиционните превозвачи. В коментар под материала си позволих няколко пояснения въз основа на собствения си опит.
Най-неприятното с главните герои на статията Ryan Air и Easy Jet е грубото отношение към клиентите. Нещо като "щом летиш с нас, ти си боклук, и ние не ти дължим нито капка уважение". Разбира се, това отношение не е запазена марка на нискобюджетните, може да го потвърди всеки, докоснал се до Al Italia или Аерофлот, примерно. Същевременно пътуването с Wizzair е несравнимо в това отношение, дори българските им екипажи са като цяло приветливи. За разлика от именитите си конкуренти, унгарците бързо изоставиха практиката на прецакване с багажите и си уголемиха лимита до 34 кг на регистриран багаж. Чекирането в интернет при тях е безплатно, като на пътника е оставено поле за избор - за разлика, примерно от Ryan Air, която не стига че пести от това, че пътника сам се чекира, ами и го глобява 10 паунда задължителна такса за това удоволствие. Ники се обиждат, когато ги наричат нискобюджетна компания - в цената на билета се включва и багаж, и нелош сандвич - във всеки случай по-вкусен от каучука, който сервират Malev или Lufthansa - и напитки на корем. Така че във всеки бизнес модел има по-добро и по-лошо, не е редно всички да се слагат под един знаменател.